Големо Илино () е село в община Демир Хисар, Северна Македония.
География
Селото е планинско, разоположено на 980 m надморска височина в източните склонове на Илинска планина, в северозападната част на община Демир Хисар. Част е от областта Горен Демир Хисар. Землището на Големо Илино е 20,6 km2, от които най-голяма част съставляват горите – 295,6 ha, пасищата заемат 628,4 ha, а обработваемите площи 327,8 ha.
Селото е от пръснат тип с две големи махали Долната и Горната. Долната се състои от махалите Велковци, Рутевци, Чукалковско маало, Гюровско маало и границата Чобановци, а Горната – от Миленковци, Ревновско маало, Гюро кукя, Гьоревци. През селото тече Големоилинската река.
История Според преданията някога е имало само едно село Илино, разположено на прохода, наречен Илинска църква на около 3 km южно от Големо Илино. Там днес на 1544 m височина е разположен манастирът „Свети Илия“, обновен в 1990 година. Оттук селото се разселило на две поради зулумите на арнаутските банди, идващи от Чемерника. През XVII век Големо Илино е дервентджийско село.Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 134.
В Големо Илино има гробищна църква „Свети Никола“ (1824) и църква „Света Петка“ (XVII век).
В XIX век Големо Илино е изцяло българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. Според Васил Кънчов в 90-те години Големо Илино е на хубаво място с около 60 християнски къщи и добри букови гори над селото. Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Голѣмо Илино има 640 жители, всички българи християни.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Горно Илино е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 56 къщи, а Долно Илино също чисто българско със 106 къщи.
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Големо Илино има 624 българи екзархисти и работи българско училище.
В 1961 година Големо Илино има 412 жители, които в 1994 година намаляват на 81,Големо Илино на сайта на Община Демир Хисар а според преброяването от 2002 година селото има 52 жители, всички северномакедонци.
Националност Всичко северномакедонци 52 албанци 0 турци 0 роми 0 власи 0 сърби 0 бошняци 0 други 0
Личности Родени в Големо Илино Блаже Магарче, участник в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година, наследил Йордан Пиперката след смъртта му Блаже Христов Стоянов, български революционер, деец на ВМОРО Ванчо Силянов Станоев, български революционер, деец на ВМОРО Варвара Христова Рутева, българска революционерка, деятелка на ВМОРО Доне Стоянов Рутев, български революционер, деец на ВМОРО Иван Георгиев, родом от Големо или Мало Илино, български опълченец, V опълченска дружина, умрял преди 1918 г. във Фердинанд Илия Андонов Михайлов, български революционер, деец на ВМОРО Йон Янкулов Милошев, български революционер, деец на ВМОРО Йордан Блажев, войвода на чета през Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година Кузман Илийов Станоев, български революционер, деец на ВМОРО Никола Мицков Кръстев (1871 - ?), български революционер, деец на ВМОРО. Четник при Павел Трайков, участва в битки с турски аскер край селата Прибилци и Карбуница. Мате Николов Кръстев, български революционер, деец на ВМОРО, заклет от Йордан Пиперката. След това е четник при Павел Трайков, участва в битки с турски аскер край село Прибилци Павел Кръстев (1879 – след 1942), български революционер, деец на ВМОРО Ристо Лозаноски (1923 – 1965), художник Секула Найдов Карабашов, български революционер, деец на ВМОРО. Действа в Демирхисарско. Четник е при Йордан Пиперката, който го заклева. Участва в битки с турския аскер край Прибилци, Карбуница, Боище и Бабино. Силян Велянов Кръстев (1871 - ?), български революционер, деец на ВМОРО, четник на Йордан Пиперката. Участва в битка край Прибилци. Симян Чукалков Кръстев (1866 - ?), български революционер, деец на ВМОРО. Четник при Алексо Стефанов и Петър Чаулев. Соколе Иванов Караджов, български революционер, деец на ВМОРО. Активно участва в борбите с турския аскер, четник на Алексо Стефанов, при когото се заклева. Стойко Найденов Мицков, български революционер, деец на ВМОРО Трайко Дойчинов Миленков, български революционер, деец на ВМОРО Цветан Николов Кулумов (1872 - ?), български революционер, деец на ВМОРО, заклет от Йордан Пиперката в 1902 година. Участва с четата на Йордан Пиперката в битки с турския аскер край селата Брезово и Цер. Цветан Петров (1878 – ?), български революционер, деец на ВМОРО
Бележки
Категория:Села в община Демир Хисар