Пеласги

Пеласгите () са палеобалкански племена, най-старите жители на Южните Балкани, които според древногръцките автори са народът, обитавал и териториите на Древна Гърция преди елините. Пеласгите се споменават за първи път в „Илиада“, където са представени като съюзници на Троя, каквито са и тракийските племена. В каноничния текст на „Илиада“ пеласгите се споменават сигурно само веднъж – в Каталога на троянските съюзници (2.840–843), като съюзници на Троя, живеещи в областта Лариса в Мала Азия.

Извори

Тълкуването на други позовавания от антични автори като Омир свързват произхода на пеласгите с областта Тесалия, която в „Илиада“ е наречена „Пеласгия“ или „Пеласгийски Аргос“.„Илиада“, ІІ, 681 Позовавайки се на Омир, Страбон уточнява, че най-вероятно т.нар. „Пеласгийски Аргос“ е или населено място в Тесалия близо до град Лариса, или е отделна област в Тесалия, в която е имало град с това име. (Относно местонахождението на град Лариса, свързван с пеласгите, няма научен консенсус, тъй като в древна Гърция съществуват много селища с това име).Страбон. География XIV 2, 27 (стр.661)Страбон. География XIII 3, 2 (стр.620)

Античните автори като Аполоний Родоски и Дионисий Халикарнаски обясняват отнасянето на имената „Пеласгия“ и „Лариса“ както към Пелопонес, така и към Тесалия, с масовото преселване на пеласгите от Пелопонес към Тесалия.Аполлоний Родосский. Аргонавтика I 576Аполлоний Родосский. Аргонавтика I 15Дионисий Галикарнасский. Римские древности I 21; 89, 2

Една от най-разпространените версии за етногенезиса на пеласгите се отнася до о-в Крит. В „Одисея“ Омир описва разнородното население на остров Крит по следния начин:

„Крит е далечна земя…. В него

хората са многобройни, а деветдесет – градовете.

Смес от различни езици се чува. Тук племе ахейци,

етеокрити там горди живеят, оттатък кидонци,

три колена все дорийци и племе свещено пеласги."Омир „Одисея“, Издателство Пан, София 2011, ISBN 978-954-657-651-4, прев. Г. Батаклиев

Някои други антични автори като Страбон и Диодор Сицилийски споменават за различни преселения на пеласги към о-в Крит, някои от които са вплетени в митологични сюжети.Страбон. География XII 3, 5 Диодор Сицилийский. Историческая библиотека IV 60, 2

Хеланик от Лесбос съобщава, че тиренците се наричали по-рано пеласги и били прогонени от гърците и след като се заселили в Италия, приели името етруски.José J. Caerols, Helanico de Lesbos (1991)

Херодот също споменава в своята „История“ пеласгите във връзка с т.нар. итифалически статуи на Хермес и Самотракийските мистерии, разказвайки как:

“...елините не са се научили от египтяните да правят статуи на Хермес с изправен член, ами първи от всички елини атиняните заели този обичай от пеласгите; а от атиняните – и останалите елини. Пеласгите дошли и се заселили с тях в страната, когато атиняните вече се числели към елините; откъдето именно и пеласгите започнали да се смятат за елини. Всеки, посветен в оргиите на Кабирите, извършвани от самотраките – а те са заели този обичай от пеласгите – знае какво искам да кажа. По-рано Самотраки е бил населен от пеласги и тези пеласги заживели заедно с атиняните и тъкмо от тях самотраките заели мистериите. И тъй статуи на Хермес с изправен член направили първи от елините атиняните, научавайки се на това от пеласгите. Пеласгите разказвали за този обичай един свещен разказ, който бил показван по време на мистериите в Самотраки.”Херодот „История“, книга 2, гл. 51

Според Софокъл, Тукидид и Плутарх тирсените и пеласгите са един и същ народ, а в „Енеида“ на Вергилий има следният текст: „Пеласгите древни някога първи владели латинската област…“.Вергилий. Энеида II 84, 106, 152, IX 154 Tози пасаж кара учените да предположат, че в древността, т.нар. тирени са били идентифицирани с етруските, за които съществуват писмени извори, че са се преселили от Мала Азия в Южна Италия. Езикът на етруските не е изследван в цялост, но в него се забелязват индоевропейски и неиндоевропейски елементи. Установена е и близост между етруския, лидийския и арменския език, чиито носители са обитавали по различно време една и съща територия – областта Лидия в Мала Азия.Yhe New York Times Origins of the Etruscans: Was Herodotus right? By Nicholas Wade; Published: Tuesday, April 3, 2007 Вероятно в древността пеласги, тирсени и етруски често са били смесвани, което означава, че вероятно са били близко родствени и трудно различими за елините. Дионисий Халикарнаски обаче, който през I век пр. Хр. пише историческо съчинение за създаването на Римската държава, категорично смята, че пеласгите и тирените са два различни народа.Dionysius of Halicarnassus. „The Roman Antiquities (Loeb Classical Library edition, 1937), Book 1, 11“. Penelope, University of Chicago. Посетен на 12 януари 2013

Научни изследвания Направените наблюдения върху множество културни сходства между траките и пеласгите, дават основание да се счита, че траките и пеласгите са от една етно-културна общностАлександър Фол, Тракийският орфизъм, УИ „Св. Кл. Охридски“, София, 1986, с. 47 – 73 (извори на гръцки език).

Има хипотези, свързващи ги с етруските.

Й. Майрис, един от най-задълбочените изследователи на пеласгите през XIX век, приема за исторически правдоподобни само пеласгите в Тесалия. От друга страна изследователи като Дж. Мънро (през 1934 г.) и М. Сакелариу (през 1977 г.) позовавайки се на описанието от Омир на „пеласгийската Лариса“, стигат до извода, че този град се е намирал на Черно море, вероятно близо до Месемврия.Munro, J. A. R. (1934). „Pelasgians and Ionians“. The Journal of Hellenic Studies 54: 109 – 128. Sakellariou, Michael B. (1977). Peuples Préhelléniques d'Origine Indo-Européennee (in French). Athens, Greece: Ekdotike Athenon.Myres, J. L. (1907). „A History of the Pelasgian Theory“. The Journal of Hellenic Studies 27: 170 – 225

В резултат на проучванията си върху най-стария топонимен слой на о-в Крит, Вл. Георгиев предполага, че предгръцкото население „пеласги“ е съществувало на острова от най-дълбока древност – още от епохата на Неолита (6000 – 2600 г. пр. Хр.). Георгиев допуска, че етеокритите са хето-лувийски преселници от Мала Азия, които заедно с пеласгите създават Минойската държава. Генералният извод на Георгиев е, че най-ранното население на остров Крит, както и носителите на Минойска цивилизация, са били народи от индоевропейски произход.Георгиев ВИ. 1958. Исследования по сравнително-историческому языкознанию (Родственные отношения индоевропейских языков). Москва: Издательство Иностранной Литературы.

Обитавана територия

Според античните автори пеласгите като предгръцко население са обитавали цялата територия на континентална Елада – областите Епир, Тесалия, Беотия, Атика и Пелопонес в континентална Гърция, островите в Егейско море – Самотраки, Лемнос, Имврос, Лесбос, Хиос, Евбея, Крит и Тира, а също областта Троада в Мала Азия – малоазийските острови – Йония и Еолида, както и по цялото малоазийско крайбрежие, а също и в Халкидика и на Хелеспонта. Така описани гореспоменатите територии на обитаване на пеласгите чертаят карта от различни времена – между началото на XII и първата половина на V век пр. Хр. В този период археолозите и историците проследяват традиционното разполагане на етнонима в Тесалия, Фокида, микенския Аргос, Халкидическия полуостров, района на Хелеспонта с малоазисйкото крайбрежие (Троада), не о-в Лемнос и Самотраки. На тези територии се забелязват най-изявените белези на предкласическите номадски характеристики на културата, които по-късно, след Троянската война ще бъдат елинизирани. Тази елинизация на смесени етноси е най-сигурно засвидетелствана от Херодот за Лемнос и от Тукидид за Халкидика.HERODOTUS (Stein-Hude; Feix) (VI; 137 – 140, 145)THUCYDIDES (Hude, Romilly, Smith) (IV, 109, 4)

Таласократията на пеласгите трае 92 години (от 1275 до 1183 г. пр. Хр.), а след този период започва таласократията на траките според Диодор. Комбинираните сведения на Тукидид и Диодор за пеласгите, траките и островните жители на Егейско море свидетелстват че въпросните етноси владеят морето през XII и XI век пр. Хр., след което елините започват да налагат могъществото си в Източното Средиземноморие. Според проф. Александър Фол елинската народност относително се стабилизира във военно-политическо отношение чрез рода на Девкалион от Фтиотида и особено след потискането на най-компактните пеласгийски групи.Фол, Ал., "Гръцки извори за историята на древна Тракия. III. Тракия в Тукидидовата „Археология“ I – 2 – 12 и II 14 – 17, ГСУ ИФ, 68, 1979, 7 – 34Фол, Ал. "Проучвания върху гръцките извори за древна Тракия. V. Генеалогисти и митографи от V-IV век пр.н.е. – GSU IF, 70, 1980, стр.7 – 32

Редом с пеласгите често са изреждани и други предгръцки племена като карийци, лелеги, каукони, тирени (тирсени) и др. За много от етносите, изброявани от древногръцките автори като предшестващи гърците, няма почти никакви археологически, исторически или лингвистични свидетелства. Съществуват единствено сигурни езикови данни, че такова предгръцко население е обитавало Балканите, островите в Егейско море и крайбрежието на Мала Азия. На толкова обширна територия е малко вероятно това предгръцко население да е било хомогенно – по-скоро това са били родствени по произход и език племена, които в античните извори са били обобщавани като „пеласги“. Този етноним се е наложил и поради митологичната роля на пеласгите в гръцкото царско родословие, с което според учените може да се обясни и често прилаганото към тях определение „δίοι“ – от древногръцки – „божествени“.Омир „Одисея“, XIX, 172 – 177 Възможно е и пеласгите да са наричани „δίοι“ заради една от етимологиите на името „Πελασγοί“ (цъфтящ клон), която го отнася към епонима „Πέλασγος“ – растително божество, цар и родоначалник на пеласгите.

Херодот локализира пеласгите на север от крестоните, които по негово време са били по тези места и са говорели език, неразбираем за него. Тукидид споменава за пеласги на север от тирсените, жители на Крестон в Халкида.Фол, Ал. "Гръцки извори за историята на Древна Тракия III Тракия в Тукидидовата „Археология“ I 2 – 12 и II 14 – 17, София 1979

Религия Пеласгите изповядват култа на кабирите в Самотракийското светилище, те научили гърците да изповядват култа към итифалическия Хермес. Пеласгите заедно с травсите и гетите според проф.Александър Фол са носители на тракийския орфизъм в най-динамичната зона на хиперборейския диагонал.

Доелинското скално светилище, посветено на Бога Слънце в Делфи, е принадлежало именно на пеласгите. Известен е текстът на Павзаний, че „този Аполон (Делфийският) е наречен Ситалк“, което показва според проф. Александър Фол принадлежността на Делфийското светилище. Липсват изследвания върху етимологията на името Ситалк – не е ясно дали е божие име, станало царско или е епитет на бога.Фол, Ал. „Тракийският Орфизъм“, УИ Св. Климент Охридски София 1986 г.

Пеласгийски език