Линеар А е писменост, използвана от древните жители на о. Крит. Открита е от Артър Еванс през 1900 г. Линеар Б е разшифрован през 1952 г. от Майкъл Вентрис като писменост на ранен гръцки език. Линеар А не е разшифрована напълно, макар че е частично транскрибиран, използвайки фонетичните стойности от Линеар Б.
Макар че двата вида писменост използват общи знаци, разчитането на Линеар А продължава да представлява проблем. Като се заместват звуковите стойности на сричките от Линеар Б в текстовете на Линеар А се получават поредици от думи, които не могат да бъдат отнесени към нито един познат език. Езикът на Линеар А условно се нарича минойски и е бил говорен на о. Крит преди нахлуването на микенците около 1450 г. пр. Хр.
Тъй като минойският език е изчезнал, е много трудно да се разбере точността на разкодирането. Най-лесният подход към разчитане на Линеар А е да се допусне, че звуковите стойности на знаците от Линеар А съответстват на звуковите стойности на знаците от Линеар Б.
Със сигурност можем да твърдим, че особеностите на Линеар А отразяват фонетичните особености на минойския език.
Начертанията на знаците от Линеар А и Б свидетелстват, че тази писменост е била пригодена за писане с четка с мастило или боя, тъй като много от знаците имат закръглена форма, за разлика от шумерския клинопис. Запазените текстове са предимно върху глинени плочици, където са нанасяни с твърд писец, докато глината е влажна. Повечето надписи изглежда са с религиозно-ритуален характер.
Знаците в Линеар А са се развили частично от Критските йероглифи, но основно влияние е оказала създадената през същия период (ок. 1720 – 1700 пр.н.е.) местна линейна писменост в гр. Библос. Woudhuizen 2007: 709 – 710 Една част от знаците, използвайки акрофоничния принцип, изглежда са директни репити на египетски, лувийски и семитски иероглифи. Това не помага за определянето на езика, но е признак, че в създаването на писмеността са участвали писари, запознати с Лувийското и Египетското писмо. Woudhuizen 2016: Language(s) of Linear A – стр.221
Разпространение
Надписи на Линеар A са намирани предимно на о. Крит, но също така и на други места в Гърция, както и на територията на Турция и Израел. До 2020 г. общият брой на намерените надписи е 1427 съдържащи общо между 7362 и 7396 знака, което мащабирано към стандартен шрифт би запълнило едва два листа хартия А4 (за сравнение обемът намерени надписи на Линеар Б надхвърля 20 000). Текстове на Линеар A се срещат на каменни таблички, златни и сребърни игли за коса и върху керамика. Най-ранните надписи на Линеар A са намерени във Фестос, в пласт, датиран към края на средно-минойския II период: т.е. не по-рано от ок. 1700 г. пр.н.е. Освен на Крит надписи на Линеар A са намирани и на други егейски острови (Китера, Кеа, Тера, Мелос), в континентална Гърция (Ayos Stephanos), на малоазийския бряг на Егейско море (Милет, Троя) и в Леванта (Tel Haror).
Извън Крит Преди 1973 г. имало само една плочка с надпис на Линеар A, намерена извън о-в Крит (на о-в Кеа).. Оттогава плочки с надписи са намерени на много други места.
Повечето – ако не и всички – надписи извън Крит, ако се съди по състава на плочките и други признаци, са направени на място. Анализът на самите надписи показва, че някои от тях използват комбинация между Линеар A и Линеар B, използвайки елементи от двете.
Опити за разчитане Българският езиковед Вл. Георгиев (1958) смята, че част от надписите на Линеар А отразяват диалект на старогръцкия език, различен от диалекта, на който са написани надписите на Линеар Б. Хипотезата на Георгиев се отхвърля впоследствие като несъстоятелна. По-късно Георгиев преразглежда своите възгледи, и отнася минойския език към хето-лувийските езици.
Хипотезата за хето-лувийския произход на минойския език е извънредно популярна през 1950 – 1960 г.; издигат я независимо един от друг С. Дейвис, Л. Палмер и други изследователи. Независимо от това, тази хипотеза с времето загубва почти всички свои последователи. Причината е не само липса на морфологични аналогии между минойски и хето-лувийски (изследванията от 1950 – 1960 г. пренебрегват морфологията на езика и се основават само на предполагаеми лексикални съвпадения), но и очевидната липса на преки контакти между хето-лувийската и критската цивилизация (Крит не се споменава изобщо в хетските източници). Географията на предполагаемото преселение на предците на хето-лувийските народи до появата им в Анатолия по никакъв начин не е свързана с Крит.
Хипотезата за семитския произход на минойците също е била популярна: нейни привърженици са С. Гордън, Я. Бест и др. Основният стимул за привържениците на семитската хипотеза е сходството на минойската дума ku-ro „всичко, цяло“ със семитския корен * kol, * kul със същото значение. Въпреки това не само има очевидни разлики между морфологията на минойския език и семитските езици, но и само по себе си наличието на отворени срички в минойското писмо противоречи на семитската морфология, където коренът на думата се състои от съгласни, а промяната на огласовката играе основна роля в словообразуването и словоизменението.
Вероятно минойският език не е нито индоевропейски език, нито семитски, а изолиран средиземноморски език като баски или етруски език.
Д-р Брент Давис от Университета в Мелбърн през 2019 г. получава наградата на името на Майкъл Вентрис на Университета в Лондон за откритието, че словореда в надписите на Линеар А е подобен на този в египетския език: Сказуемо-Подлог-Допълнение.Как се декодира писмеността на загубен език?
Разчетени изрази Следният списък показва малка част от разчетените изрази на Линеар А. Някои от тях не са сигурно изтълкувани. (j)a-di-ki-te-te, ja-di-ki-tu: думи (прилагателни?) свързани с планината Дикте? da-ma-te: * Dāmāter?, в Линеар Б da-ma-te = Δημήτηρ Деметра или старогр. δάμαρτει дат.п. ед.ч. от δάμαρ „съпруга“? ku-ro „цяло, всичко“: не е ясна връзката с индоевропейско * kwol-, семитско * kul или етруско churu със същото значение. ki-ro „липса, дълг“ (?). ma+ru (с лигатура) „вълна“, старогр. μαλλός „валмо вълна“, вероятно заемка. Вероятно свързана с шумерското bar-lu „висококачествена вълна“. pa-de: (име на бог), среща се в Линеар Б като pa-de, pa-ze. pa-i-to: топоним, Φαιστός „Фестос“. Често срещан в Линеар Б. po-to-ku-ro „голям(?), пълен“. ru+ja (с лигатура) „нар“: старогр. ῥόα, ῥοιά „нар“, вероятно заемка. se-to-i-ja: топоним. su-ki-ri-ta * Sukrita: топоним, среща се в Линеар Б; днешно име Сибрита. su-ki-ri-te-i-ja: прилагателно? от Сукрита (с индоевропейско окончание *-iyo-)
Списък със знаци Линеен A: списък със знаци и номериране според E. Bennett. Четенето на символи се основава на аналогови линеар Б * 01-* 20 * 21-* 30 * 31-* 53 * 54-* 74 * 76-* 122 * 123-* 306 DA
* 01 QI
* 21 SA
* 31 WA
* 54 * 76 * 123 RO
* 02 * 21f * 34 * 55 KA
* 77 * 131a PA
* 03 * 21m TI
* 37 PA3
* 56 QE
* 78 * 131b TE
* 04 MI?
* 22 E
* 38 JA
* 57 WO2?
* 79 * 131c * 05 * 22f PI
* 39 SU
* 58 MA
* 80 * 164 NA
* 06 * 22m WI
* 40 TA
* 59 KU
* 81 * 171 DI
* 07 MU
* 23 SI
* 41 RA
* 60 * 82 * 180 A
* 08 * 23m KE
* 44 O
* 61 * 85 * 188 S
* 09 NE
* 24 * 45 JU
* 65 * 86 * 191 * 10 RU
* 26 * 46 TA2
* 66 TWE
* 87 * 301 * 11 RE
* 27 * 47 KI
* 67 * 100/* 102 * 302 ME
* 13 I
* 28 * 49 TU
* 69 * 118 * 303 QA2
* 16 * 28b PU
* 50 * 70 * 120 * 304 ZA
* 17 * 29 DU
* 51 MI
* 73 * 120b * 305 ZO
* 20 NI
* 30 * 53 ZE
* 74 * 122 * 306
Вижте също Линеар Б Кипърско-минойско писмо Критска писменост Фестоски диск Минойски език
Източници
Външни препратки DAIDALIKA – Писменост и език в минойската епоха Текстове на Линеар А Библиография Omniglot Палеографична база: всички текстове и знаци Връзка между Линеар А и Линеар Б
Категория:Култура на Древна Гърция Категория:Писмени системи Категория:Минойска цивилизация