McDonnell Douglas F-4 Phantom II (първоначалният дизайн е с означение АН, но след това е заменен от F-4The aircraft was originally designated the AH, and later redesignated F4H. The F-4 designation came in 1961 when the designation systems for all branches of the military were unified by the order of Robert McNamara. Within McDonnell, the F-4 was referred to as Model 98) е американски двуместен, двумоторен реактивен изтребител – прехващач, изтребител за наземна поддръжка и изтребител-бомбардировач от трето поколение, производство на концерна McDonnell DouglasSwanborough and Bowers 1976, p. 301.

История Историята по разработването на „F-4 Phantom“ започва в средата на ХХ век. През 1953 г. Пентагонът обявява конкурс за създаване на свръхзвуков палубен изтребител за ВМС на САЩ. В него участват компаниите „Vought Aircraft Industries“, Grumman Corporation и „McDonnell Douglas“.

Конкурсът е спечелен от фирмата „Vouge Aircraft Industries“, която получава поръчка за производство на свръхзвуковите палубни изтребители F-8 Crusader за ВМС на САЩ. По същото време поръчка за производство на лимитирана серия изтребители F-11 Tiger получава и „Grumman Corporation“.

Въпреки че компанията „McDonnell Douglas“ отпада от конкурса, разработеният проект за изтребител по-късно ще бъде доразработен в многоцелеви изтребител по поръчка на ВМС, с предназначение да замени остарелия F-3 Demon, да осигурява защита на флота и да прехваща съветските стратегически бомбардировачи.

На 18 ноември 1954 г. „McDonnell Douglas“ и ВМС на САЩ подписват договор за разработката на изтребителя. Скоро след това, когато още в първите полети F-4 показва скорост, по-висока от F-104 Starfighter, който по това време се намира на въоръжение във ВВС на САЩ, последните проявяват жив интерес към новата машина, и впоследствие поръчват „F-4 Phantom“ и за ВВС.

В самото начало F-4 се използва от ВМС на САЩ като прехващач, но скоро той е приет в Корпуса на морската пехота в качеството на самолет за наземна поддръжка. Невероятната здравина на конструкцията прави този изтребител първия тип самолет сред американските машини, който се използва едновременно от ВВС, ВМС и морската пехота.

„Phantom“ се налага в качеството си на прехващач, самолет за наземна поддръжка, самолет за ПВО, ударен самолет с далечен радиус на действие, самолет за отбрана на флота и разузнавателен самолет. Същевременно обаче понася и съществени загуби над Виетнам, където съветските изтребители МиГ-17 го поставят в неизгодна позиция със своята голяма маневреност.

F-4 е проектиран съгласно концепцията, че маневреният въздушен бой от времената на Втората световна война вече е отживял и повечето схватки с противника ще са ракетни и от голяма дистанция. Затова самолетът е снабден с ново поколение електроника. Бил първият сред американските самолети, който бил способен без помощта на наземни станции за направление да намира и унищожава цели, намиращи се на предела на визуалния контакт.

„Phantom“ за кратко време става любим на американските пилоти, най-вече поради факта че за кратко време достига скорост почти два пъти превишаваща звуковата. Според американски източници самолетът бил лесен за управление, надежден и добре защитен, давайки на пилотите сигурност в бойни мисии, че ще се завърнат живи у дома. Съвсем друга картина обаче се разкрива, ако се погледне бойната употреба на самолета през Виетнамската война. Създаден за далечен ракетен бой, F-4 се оказва неспособен да води маневрен въздушен бой (МВБ) с изтребителите на противника, а преобладаващия тип схватки над Виетнам са именно от типа МВБ („dog fight“). (Вж. Иван Бориславов и Александър Младенов, „Реактивните самолети“, изд. Еър Груп 2000). В тях северновиетнамските МиГ-15 показват по-голяма маневреност и по-голям секунден залп от оръдията (над 15 kg), докато „Phantom“ в близкия бой противодейства само с картечници от по-малък калибър.

Рекорди На F-4 са поставени няколко световни рекорда, като например рекорда за височина на полета 30 040 m (6 декември 1959), рекорд за скорост – 1606 mph. (22 ноември 1961) и рекорд за скорост на ниска височина – 902 km/h, който остава непроменен в продължение на 16 години.

Експлоатация F-4 започва да се произвежда през 1958 г. и остава на конвейерите до 1979 г., като за този период компанията произвежда 5195 машини. 5057 от тях са произведени в завода на „McDonnell Douglas“ в Сейнт Луис, щата Мисури, а други 138 са построени по лиценз в заводите на Mitsubishi Group в Япония. Връх в производството на F-4 се превръща 1967 г., когато заводът в Сейнт Луис излизат рекордните 72 самолета за месец.

Американските ВВС имали на въоръжение 2874 „Phantom“, а ВМС и морската пехота – 1264 машини.

Снемане от въоръжение

Постоянно доработван и обновяван, „Phantom“ служи в 11 страни: Австралия, Великобритания, Германия, Гърция, Египет, Израел, Иран, Испания, Турция, Южна Корея и Япония.

Във Великобритания „Phantom“ едновременно служат във ВВС и в Кралския флот от 1968 до 1992 г. В САЩ „Phantom“ е изваден от активна служба през 1996 година. По това време самолетите от този вид имали нальот от над 2 735 000 km.

През 1998 г., когато се отбелязвал 40-годишният юбилей на „Phantom“, машината все още е на въоръжение в девет страни: Германия, Гърция, Египет, Израел, Иран, Испания, Турция, Южна Корея и Япония.

Страни, като Турция, Южна Корея, Германия, Гърция, Египет, Израел и Япония, смятат да модернизират машината, така че да служи до 2015 г.

Въоръжение Машината е оборудвана с бойно снаряжение, както следваLoftin, Laurence K. Quest for Performance: The Evolution of Modern Aircraft , SP-468. Washington, DC: National Aeronautics and Space Administration, History Office, Scientific and Technical Information Branch, 1985. Посетен на 19 ноември 2007.: 1 x 20-mm оръдие, модел „M61 Vulcan“, 639 патрона; Около 8480 kg бомби, разположени на 9 външни усилени точки, включващо – касетъчни бомби, TV и лазерно насочвани бомби, ракетен отсек, ракети „въздух-земя“, антипрехващащи ракети, противокорабни ракети, ядрени бомби. Ракети – 4 x „AIM-7 Sparrow“, 4 x „AIM-9 Sidewinders“; доработка на гръцките F-4E и германските F-4F ICE с ракети „AIM-120 AMRAAM“, японските F-4EJ с ракети „AAM-3“, гръцките F-4E ще бъдат оборудвани с ракети „IRIS-T“. Иранските F-4s са преконструирани за ракети производство на Русия и Китай. Британските „Phantom“ (1978) използват вместо стандартните ракети „AIM-7 Sparrow“ ракети „Skyflash“. Горивни резервоари – вътрешни резервоари, побиращи х 370 галона (1420 l) + допълнителни резервоари на крилата с обем 600 или 610 галона (2310 или 2345 l).

Бойни действия

Първите „Phantom“, използвани във военни действия от ВВС на САЩ, са модификацията F-4Cs, с които са оборудвани „555-и „Triple Nickel“ Тактически ескадрон“, по време на войната във Виетнам.555th Tactical Fighter Squadron „Triple Nickel“ , 31st Fighter Wing Public Affairs Office, Aviano Air Base, U.S. Air Force. Посетен на 25 януари 2008 which arrived in December 1964.Dorr and Bishop 1996, p. 37

Бойното си кръщение машината получава в небето над Виетнам, на 2 април 1965 г., когато във въздушен бой се срещат със северновиетнамските изтребители МиГ-17Ф. Първата въздушна победа на F-4 „Phantom“ става факт на 10 юли 1965 г., когато е свален северновиатнамски МиГ-17s с ракета въздух-въздух – „AIM-9 Sidewinder“.Dorr and Bishop 1996, p. 48 – 49

На 24 юли 1965 г. „Phantom“ от 47-и боен ескадрон е временно разположен във Виетнам. Изтребител F-4 „Phantom“ от тази част става първият свален, след като е поразен от ракета земя-въздух, а на 5 октомври 1966 г. F-4C, от „8-о тактическо бойно крило“, става първият американски реактивен изтребител свален от ракета въздух-въздух, изстреляна от МиГ-21.

<tr><th>Изтребител<th>Използвано Оръжие/Тактики<th>МиГ-17<th>МиГ-19<th>МиГ-21<th>Общо <tr><td>F-4C<td>Ракета „AIM-7 Sparrow“<td>4<td>0<td>10<td>14 <tr><td><td>Ракета „AIM-9 Sidewinder“<td>12<td>0<td>10<td>22 <tr><td><td>20 мм оръдие<td>3<td>0<td>1<td>4 <tr><td><td>Меневри<td>2<td>0<td>0<td>2 <tr><td>F-4D<td>Ракета „AIM-4 Falcon“<td>4<td> 0<td>1<td>5 <tr><td><td>Ракета „AIM-7 Sparrow“<td>4<td>2<td>20<td>26 <tr><td><td>Ракета „AIM-9 Sidewinder“<td>0<td>2<td>3<td>5 <tr><td><td>20 мм оръдие<td>4.5<td>0<td>2<td>6.5 <tr><td><td>Маневри<td>0<td>0<td>2<td>2 <tr><td>F-4E<td>Ракета „AIM-7 Sparrow“<td>0<td>2<td>8<td>10 <tr><td><td>Ракета „AIM-9 Sidewinder“<td>0<td>0<td>4<td>4 <tr><td><td>Ракета „AIM-9“+20 мм оръдие<td>0<td>0<td>1<td>1 <tr><td><td>20 мм оръдие<td>0<td>1<td>4<td>5 <tr><td><td>Маневри<td>0<td>1<td>0<td>1 <tr><td>Общо свалени<td><td>33.5<td>8<td>66<td>107.5

Стойност

F-4CRF-4CF-4DF-4EРазходи за един самолет, на отдел „Разработка и планиране“61,200 през 197322,700 през 1973Корпус1 388 7251 679 0001 018 6821 662 000Двигател317 647276 000260 563393 000Електроника52,287293 000262 101299 000Въоръжение139 70673,000133 430111 000Оръдия6,8178,000Производствени разходи1.9 млн.2.3 млн.1.7 млн.2.4 млн.Разходи за модификации116 289 by 197355,217 by 1973233 458 by 19737,995 by 1973Разходи за един летателен час924867896896Разходи за поддръжка за един летателен час545545545545 Бележка: Цените са в щатски долари, през 1965 година и не са съобразени с инфлациятаKnaack 1978.

Безпилотен апарат На 9 януари 2008 година от безпилотен самолет „QF-4“ (модификации на F-4 „Phantom“), за първи път е осъществен пуск на бойни ракети клас „въздух-земя“.

Основното бойно предназначение на преоборудованите в безпилотни самолети „Phantom“ е създаването на ново средство за атака на ПВО на противника.

Предполага се, че използваните безпилотни модификации на F-4 ще позволят да се намалят човешките жертви сред пилотите при изпълнение на такъв род задачи.

Демонстрирано е и водене на ответен огън от този вид машина.Беспилотные „Фантомы“ первыми вступят в бой, cnews.ru 21.01.08

Източници

Вижте също Изтребител

Външни препратки Фотографии на „RF-4 Phantom II“ в музея в град Ескишехир, Турция

Категория:Американски изтребители Категория:Икономика на Сейнт Луис Категория:Чуждоезични заглавия за проверка