Френско-пруската или Френско-германската война, позната във Франция и като Войната от 1870Taithe, Bertrand (2001). Citizenship and Wars: France in Turmoil 1056 – 1871. Routledge. (19 юли 1870 – 10 май 1871), е последната от войните за обединение на Германия през 19 век. В нея едни срещу други са изправени Прусия, Баден, Вюртемберг, Бавария и още няколко германски държави от една страна, и Франция от друга. В хода на войната е създадена Германската империя (Вторият райх), начело с пруския крал Вилхелм I. Франция търпи поражение, в резултат на което настъпва промяна в конституционния ред на страната: Втората империя пада, а на нейно място се издига Третата република. Съгласно Франкфуртския мирен договор областта Елзас-Лотарингия е присъединена към Германия. Тяхното възвръщане е сред главните цели на Франция в Първата световна война.
Причини за войната
Причините за Френско-пруската война се коренят в нарушаването на баланса на силите в Западна и Централна Европа, установен в края на Наполеоновите войни. Франция и Прусия са врагове в тези войни, завършили с френско поражение. След издигането на император Наполеон III във Франция (1852 г.) и на Ото фон Бисмарк като министър-председател на Прусия (1862 г.) се стига до нов сблъсък, тъй като усилията на Бисмарк да обедини Германия под пруско върховенство влизат в противоречие с френските стремежи за политическа хегемония на континента. След победоносни войни срещу Русия (1854 – 1856 г.) и Австрия (1859 г.) Наполеон III иска да присъедини към страната си Белгия, Люксембург и Рейнска област (някогашни владения на Наполеон I). Тези претенции остават неизпълнени, въпреки че осъществяването им е условие за френския неутралитет в Австро-пруската война от 1866 г.. В тази война Прусия нанася поражение на Австрия, а скоро след това създава Северногерманския съюз и сключва военнополитически договори с Бавария и други южногермански държави. Бисмарк търси повод за военен сблъсък с Франция, защото вижда в нея противник на окончателното обединение.Пантев, А., Глушков, Хр., Мишев, Р. История на Новото време, „Абагар“, Велико Търново 1998, ISBN 954-427-127-9, стр. 289 – 290
И Наполеон, и Бисмарк имат вътрешнополитически съображения. Френският император иска да затвърди авторитета си, подложен на критики от републиканците (като Жул ФаврHenri Martin; Abby Langdon Alger (1882) – A Popular History of France from the First Revolution to the Present Time стр. 491 – 492.) и разклатен силно след провала на френската интервенция в Мексико (1867 г.).Fenton Bresler(1999). Napoleon III: A Life, стр. 345. От своя страна, пруският министър-председател трябва да затвърди властта на Прусия в земите, присъединени след победата над Австрия, и първенството ѝ сред останалите германски държави, които се противят на идеята за федерация.A.J.P. Taylor (1988), Bismarck: The Man and the Statesman, стр. 86 – 87
Повод за френско-пруската война дава спорът за кралския престол в Испания, овакантен след детронирането на кралица Исабела II през 1868 г. Напрежението между двете страни ескалира след издаването на „Емската телеграма“, с която Бисмарк представя в преиначен и провокативен вид преговорите между пруския крал Вилхелм I и френския посланик по въпроса за испанското наследство. На 19 юли 1870 г. Франция обявява война само на Прусия, но останалите държави от Северногерманския съюз наред с Бавария, Баден и Вюртемберг застават на пруска страна.
Сили на воюващите Френска армия След изненадващата пруска победа над Австрия през 1866 г. френският военен министър маршал Адолф Ниел започва програма за подобряване на боеспособността на армията. Той решава да прекрати изплащането на допълнителни възнаграждения на уволняваните войници, но резултатите са лоши – голям брой ветерани напускат армията и много запасняци (един на всеки четирима) предпочитат да плащат откуп, вместо да служат. Военният закон от 1868 г., създаден от маршал Ниел и базиран на пруската организация, увеличава срока на военната повинност от 7 на 9 години. Законът обаче е обезсилен от долната камара на френския парламент, която отпуска твърде малко пари за Гард Мобил (Подвижна гвардия). Първоначалният замисъл за тези части е да се състоят от всички мъже, успели по един или друг начин да избегнат редовната служба. За тях се утвърждават няколко закона, с които драстично се ограничава обучението на тези единици. Забранено е преместването на гвардейските части извън родните им райони, като същевременно са освободени от задължението да стоят в казармата по време на подготовката. Всички тези ограничения са приети от мнозинството в парламента, което се страхува, че гвардията ще се превърне в инструмент за засилване на властта на императора.Wawro (2003) – стр. 46
През юли 1870 г. френската армия разполага с 492 585 редовни войници. Някои от тях са ветерани от Кримската война и Френско-австрийската война от 1859 г., интервенцията в Мексико и кампанията в Алжир. Според маршал Едмон Льо Бьоф (наследил Ниел начело на военното министерство) 300 000 души трябва да бъдат в бойна готовност за три седмици. При пълна мобилизация тази бройка трябва да се увеличи до 662 000 редовни войници и още 417 366 от по-слабо организираната и обучена Гард Мобил.Howard (1991) – 39 стр.
Армията е формално водена от Наполеон III. Първоначално за координатори, командващи армиите на фронта, са избрани маршалите Базен, Мак-Махон и Канробер. Те, както и редица други техни подчинени, са си извоювали добра репутация във войните през 1850-те и 1860-те години.Howard (1991) – 13 стр.
Военният министър Льо Бьоф заявява, че френската армия е готова за война „до последното копче на гетите“. Въпреки набързо предприетите реформи, френската армия продължава да страда от липса на адекватна администрация и на ясно и последователно планиране. В резултат на това в началото на конфликта голяма част от френските съединения не са в пълен състав. Много от запасняците живеят ден за ден по железопътните депа, докато се опитват да открият полковете, към които принадлежат. През цялата война придвижването на френските части е лошо ръководено. Освен че има недостиг на продоволствие и снаряжение, голяма част от медицинските материали остават в Дома на инвалидите в Париж поради неуреден транспорт.McElwee, William (1974). The Art of War: From Waterloo to Mons. Indiana University Press,McElwee (1974) – 46 стр.
Въоръжение
След получаването на сведения за ефективността на пруските пушки със задно зареждане, през 1866 г. французите набързо оборудват своята пехота с пушки „Шаспо“, които са едни от най-модерните по онова време серийно произвеждани огнестрелни оръжия. С гумен пръстен за уплътнение и по-малък куршум, „Шаспо“ има далекобойност от 1463 метра (1600 ярда) и голяма скорострелност.McElwee (1974) – стр. 139.
Допълнително армията е оборудвана с предшественика на картечницата – митральозата. Производството ѝ започва тайно през 1866 година. Има 25 цеви, задействани ръчно с колянов вал, скорострелност от 150 изстрела в минута и далекобойност от около 1820 метра (2000 ярда). Въпреки своето революционно устройство и огромен потенциал, митральозата се оказва неефикасна поради неподготвеността за боравене с нея и трудното разгръщане в плътната формация на армията, а точността ѝ при стрелба на голямо разстояние е много ниска.Howard (1991) – 36 стр.
Артилерията не получава ново оборудване, тъй като френското народно събрание не одобрява отпускането на средства. На въоръжение са три основни единици: оръдия с четирипаундови (почти 2 кг) и дванадесетпаундови (почти 5,5 кг) снаряди, и картечи. Оръдията с четирипаундови снаряди са зареждани отпред и имат далекобойност от 1189 метра за близък обстрел и 2286 метра за далечен, а тези с дванадесетпаундови снаряди също се зареждат отпред, но са предназначени за по-тежки поражения.Wawro – 58 стр. На Световното изложение в Париж от 1867 г. френските поданици са поканени в Париж да разгледат големите артилерийски оръдия, създадени от Круп и използвани от пруските сили. Французите съвсем забравят за мощта на тези масивни оръдия, считайки ги за прекалено големи и скъпи, за да са ефективни и употребими. Както казва Виктор Юго: „Огромните стоманени гюлета, всяко от които струва хиляда франка, изстрелвани от титанските пруски оръдия, изковани от гигантския чук на Круп, който тежи сто хиляди паунда и струва три милиона франка, са точно толкова ефективни срещу прогреса, колкото сапунените балони, излизащи от края на тръба, през която духа малко дете.“Michael J. West. Spectacular Ideology: The Parisian Expositions Universelles and the Formation of National Cultural Identity, 1855 – 1937. В началото на 1866 г. френски оръжейни експерти присъстват на демонстрация в Белгия, където наблюдават превъзходството на артилерията на Круп. Въпреки положителните оценки за артилерийските оръдия, маршал Льо Бьоф не обръща внимание на това. След войната се разкрива, че той и неговите съратници се опитват да защитят интересите на френската фирма „Шнайдер“, като не купуват оръжие от конкурентите ѝ.Manchester, William (1981). The Arms of Krupp: 1587 – 1968. Bantam Books, 95, 117, 130, 131.
Пруска армия Благодарение на усилената работа на пруския военен министър Албрехт фон Роон и крал Вилхелм I, от 1859 г. насетне цялата военна организация на Прусия претърпява реформи. За разлика от Франция, където либералите в парламента спъват военните преобразувания, пруският ландтаг е безсилен срещу решението на министър-председателя Бисмарк от есента на 1862 г. да управлява без бюджет.Meyers Konversationslexikon, Verlag des Bibliographischen Instituts, Leipzig und Wien, Vierte Auflage, 1885 – 1892, S. 983 (онлайн: retrobibliothek.de, 23.07.2009) Пруският военен състав е обновен от войници на задължителна военна служба и запасняци.Howard (1991) – 18 – 19 стр. Военната служба става де факто задължителна за всички мъже, които са годни за нея, и така Прусия и нейните германски съюзници могат да мобилизират и изпратят на фронта 1,2 милиона войници по време на война.Wawro(2003), стр. 41 Прусия има решаващо предимство поради възможността си бързо да придвижва войници, боеприпаси и артилерия, като по този начин успява да избегне логистичните проблеми, които тормозят французите.McElwee(1974), стр. 107
Главнокомандващ на пруската армия е крал Вилхелм I, който води със себе си хора от военния кабинет, Бисмарк, Роон и други военни стратези и експерти като Аугуст Кайм. Офицери от аристокрацията като кронпринц Фридрих командват по-големите части. На практика всички операции са водени от фелдмаршал Хелмут фон Молтке, който е началник на единствения тогава в Европа генерален щаб.Howard(1991), стр. 60 – 61 Основна дейност на генщаба е да ръководи маневрите, да организира логистиката и комуникациите и да разработва цялостната военна стратегия. Офицерите в него са назначени след строги процедури за подбор и обучение и имат подобни функции във всички големи щабове. Началникът на генщаба е важна фигура в пруската армия, тъй като от него се очаква да поддържа връзката и да засили доверието между военнослужещите с по-висши и по-нисши чинове.Howard(1991), p. 25
Въоръжение
Войската все още е въоръжена с иглената пушка „Дрейзе“, която се прочува по време на битката при Садова. Оказва се обаче, че всъщност тя е по-ниско ефективна от френската пушка „Шаспо“. Далекобойността на иглената пушка отстъпва сериозно на френското оръжие, което означава, че пруската армия ще трябва да се придвижва под канонада от изстрели преди да застане на позиция, от която би могла да застраши врага. Фелдмаршал Молтке вероятно не се ангажира с модернизирането на пушките „Дрейзе“, поради техния голям успех срещу австрийците.McElwee(1974), стр. 140 – 141 Недостатъците на пушката на пруската армия са компенсирани от оръдията на Круп, зареждащи със задно зареждане. В сравнение с френските оръдия зареждащи се отпред, оръдието на Круп има по-голяма далекобойност, стреля по-бързо и е много по-точно.
Френско нашествие Подготовка за офанзива