Белу̀т (изписване преди 1945 година и Бѣлутъ, ) е село в община Босилеград, Западните покрайнини, Сърбия.
География Белут се намира югоизточно от Босилеград, на запад от днешната българо-сръбска граница. Съставено е от 9 разпръснати махали: Ву̀чина, Селище, Бузаджийска, Голоу̀ковци, Велкова, Присо̀е, Длъга падина, Долня махала и Капѝджина махала. Някои от тях днес са обезлюдени. С изключение на Капиджина махала, която се намира в Капиджина падина, махалите на селото са разположени в Белутската долина.
Името си Белут е получило от покрития с кремъци (белутраци) връх Белутòк.Захариев, Йордан. Кюстендилското Краище, Сборник за народни умотворения и народопис, книга XXXII, София 1918, с. 445 – 446
История
Според местно предание то е било основано от четирима души – Марко Бузаджи, Мита Вуча, Джока Шỳкар и дедо Вуко. Тъй като почвата е неплодородна, традиционен поминък на местните жители е строителството.Захариев, Йордан. пос. съч., с. 445 – 447
Селото се споменава за пръв път в османски данъчен регистър от 1576 година под сегашното си име. В регистър на джелепкешани от 1576 г. селото е отбелязано като част от каза Илидже. Посочени са Ярменин Даю и Ралче Калчин, натоварени да доставят общо 50 овце.Турски извори за българската история, т. XVI, София, 1972, Съставила и коментирала Бистра Цветкова, под редакцията на Б. Цветкова и Ан. Разбойников, с. 143.
До 1878 година Белут е господарско село и земите му принадлежат на турски чифликчии, на които селяните изплащат рента. В 1864 г. селото има 25 ханета (67 мъже), в 1866 година – също 25 ханета (135 мъже и жени). В 1874 година броят на ханетата е 30 (75 мъже).Драганова, Славка. Кюстендилски регион 1864 – 1919, София 1996, с. 95
От 1878 до 1920 година селото е в границите на България и е част от община Извор, която влиза последователно в Изворска (до 1889 г.), Босилеградска (до 1901 г.) и Кюстендилска околия. През 1878 година земите на чифликчиите са заграбени от местните жители и по-късно, след правителствен заем, са изплатени на предишните им собственици.
През 1912 – 1913 година е построена църквата „Св. Богородица“.Младенов, Александър Й. Народни просветители от Босилеградско Краище 1833 – 2003. Малка енциклопедия, Долна Любата, 2003, с. 48
По силата на Ньойския договор от 1919 година селото е включено в пределите на Кралството на сърби, хървати и словенци. През 1941 – 1944 година Белут, както и останалите села в Западните покрайнини, отново е под българско управление. От селото родом е Асен Северикин – деец на ВЗПО „Въртоп“, загинал през 1931 г. при екзекуцията на един кмет-предател.
След 1944 година е в границите на Югославия и наследилата я след разпада ѝ Сърбия.
Население година Население 1880 154 1900 201 1910 226 1948 192 1953 189 1961 193 1971 146 1981 105 1991 99 2002 85 2011 58
При преброяването от 2002 година 67,05% от жителите на Белут са записани като българи, 21,17% като югославяни, а 11,76% като сърби.
Образование Сградата на началното училище в селото е построена през 1946 година по инициатива на учителя Добри Йорданов от с. Райчиловци. Дотогава училището се е помещавало в частна сграда в махалата Голоуковци.
През учебната 2007 – 2008 година училището има една ученичка и една учителка.в. „Братство“, Ниш, бр. 2188, 11 април 2008, с.10.
Забележителности В югоизточната част на землището на селото местният жител Здравко Георгиев, на площ около 20 дка, е създал един много интересен парк, наречен „Ферма „Осми ден“. В него са събрани символи и са резбовани върху дърво текстове от всички съвременни големи религии. Освен това Здравко е събрал много ценни етнографски експонати от района и цяло Краище. Фермата се посещава от много хора от цял свят.
Редовни събития Ежегоден събор (селска служба) на 27 ноември – Св. Филип.
Събор на 28 август-„Успение Богородично“
Личности Родени в Белут Асен Северинкин (1898 – 1931) – български революционер Радко Стоянчов – съвременен поет, публицист, общественик
Бележки
Категория:Села в Западните покрайнини Категория:Села в община Босилеград