Иван Владимиров Радоев, наричан Баба Рада, е български футболист, защитник, както и треньор по футбол.
Кариера Роден е на 9 септември 1901 година в семейството на Виктория Наумова Владимирова от Крушево. Играл е за Левски (София) от 1918 до 1928 година). Изиграл е 75 шампионатни мача и 45 международни срещи. Вицешампион е през 1925 година. Има 4 мача за националния отбор. Включен е в първия национален отбор и участва на Олимпийските игри в 1924 година в Париж. Отличава се със стабилна и сърцата игра. Дългогодишен треньор в редица отбори в страната на обществени начала, после на Левски (София). През 1948 година завършва Държавната треньорска школа. Под негово ръководство отборът печели шампионските титли през 1946, 1947 и 1950 година и става носител на Купата на Съветската армия през 1946, 1947 и 1950 година. Начело на Славия (носител на Купата на Съветската армия през 1952 година), Локомотив (Пловдив), Берое, Ботев (Враца), Марек, Хебър и други. Треньор на „А“ националния отбор в 8 мача (1939, 1942, 1947, 1950). Носител е на званието „Заслужил треньор“ от 1965 година.
Умира на 4 август 1985 година.
Бележки
Категория:Български футболисти Категория:Футболисти на ПФК „Левски“ (София) Категория:Български треньори по футбол Категория:Треньори на ПФК „Левски“ (София) Категория:Треньори на националния отбор по футбол на България Категория:По произход от Крушево Категория:Състезатели на летните олимпийски игри 1924 Категория:Български футболисти от Македония