Борис Харалампиев Георгиев е български художник толстоист и пътешественик – из страни като Индия, Бразилия, Италия и др.
Биография Роден е на 1 ноември 1888 г. във Варна в многолюдно семейство. През 1902 г., когато тъкмо е завършил основното си образование, баща му, кожухар и шивач, заминава с цялото семейството за Русия, където си намира работа като шивач в Детския кадетски корпус в Санкт Петербург.
Борис Георгиев продължава учението си в руска гимназия. Проявил художествената си дарба, получава стипендия и от 1907 до 1909 г. следва живопис в Санкт Петербург в Художественото училище към Дружеството за поощряване на изкуствата в Петербург, ръководено от известния руски художник Николай Рьорих, който оказва силно влияние върху неговото духовно развитие. През 1909 – 1910 г. изучава живопис в Кралската академия за изобразителни изкуства в Мюнхен (Германия), под ръководството на майсторите Анжело Янк и Петер фон Холм.
След завършване на образованието си тръгва да пътува – обикаля из Италия, Франция, Швейцария, Белгия, Холандия, Норвегия, Финландия, Гърция, Испания, Мароко. Завръща се в Италия и избира да живее в Италианските Алпи (1914 – 1917) заедно със сестра си Катя, която го съпровожда и при пътуванията му. „В градовете не бих могъл да творя. В планината човек чувства по-ясно възвишеното, което живее в глъбините на душата му“, споделя Борис Георгиев.
В Италия създава някои от най-великолепните си шедьоври. Негова спътница в пътуванията му по света е сестра му Катерина. В 1917 тя умира млада и той тежко преживява загубата. Рисува я на платната си често като ефирна сянка или силует.
През 1922 г. се завръща в България, където се среща с Петър Дънов. Портретът, който той прави на Учителя, е запазен.
През 1923 г. прави първата си самостоятелна изложба във Варна, в сградата на тогавашната Девическа гимназия, понастоящем Археологически музей. Участва в множество международни изложби във Венеция през периода 1928 – 1942 г. Отново се установява в Италия, за да продължи успешната си работа и по-нататъшни изяви в сферата на изкуството.
При посещение в Берлин през 1928 г. Георгиев се среща с великия учен Алберт Айнщайн и между тях възниква приятелство. По-късно в галерията „Шулте“ в Берлин е организирана изложба на Георгиев със съдействието на Айнщайн. Георгиев прави портрет на известния учен и му го подарява лично, от който Айнщайн е възхитен.
През 1931 г. заминава за Индия, където се запознава със световноизвестни личности като Махатма Ганди, Рабиндранат Тагор, от когото е поканен лично, Джавахарлал Неру, принцеса Нилуфар, Пандит Малавия, Дурре Шевар и др. Пътешества из Хималаите, където се среща със своя духовен учител Николай Рьорих. Там създава поредица пейзажи, потрети и фигурни композиции, вдъхновени от индуските легенди и мистицизма на културно-религиозното богатство на Индия.
През 1936 г. се завръща в България. Отново посещение в Рим, последвано от пътуване до Бразилия (1952), където прекарва 4 години от живота си и е високо оценен като художник. През 1956 г. Георгиев се завръща в Италия и остава там до края на дните си.
За да подчертае, че е от Варна, Борис Георгиев подписва платната си Boris Georgiev di Varna. Дори когато умира през 1962 г. в Рим, на надгробната му плоча е поставен този надпис. Дълго време художникът е забравен в България. През 1990 г. по предложение на Костадин Чобанов, с решение на Общинския съвет на Варна Художествената галерия е именувана на Борис Георгиев. На входа е поставена голяма месингова скулптура на художника, изработена от варненския скулптор Кирил Янев.
Носител е на голямата награда „Короната на Италия“ за цялостното си творчество (1937).
Творчество Най-прочути картини „Ave natura“ (1914 г.), „Зима“, „Странникът и неговата сестра“ (1918 г.), „Семейство“, „Селла ди сан Джиролано (1924 г.), „Троен потрет“, „O donna, Sante Madre mia“, „Не убивай“ (1935 г.).
Портрети Петър Дънов (1922 г.), Теодор Траянов (2 варианта, 1922 г.), Мара Белчева, Рабиндранат Тагор (3 варианта, 1926 г.), Чичо Стоян (Стоян Попов, 1928 г.), Роза Попова, Людмил Стоянов, „Земетръс“ (портрет на Владимир Димитров – Майстора, 1928 г.), Алберт Айнщайн (1928 г.), Джовани Папини Махатма Ганди (1935 г.), Кастур бай Ганди (съпругата на Махатма Ганди, 1935 г.), Джавахарлал Неру, Амрид Каур Синг, „Очите на индуската жена“.
Индийски цикъл „Скръбта на Индия“, „Индуски храм“, „Лунна симфония на Хималаите“ и др.
Библиография Chintamani Vyas. Boris Georgiev. New Delhi, 1980. Пламена Димитрова-Рачева. Борис Георгиев от Варна. София: Кибеа, 2007, 150 с. Пламена Димитрова-Рачева. Борис Георгиев от Варна. Скъпи Брат. Писма, дневници, статии (1904-1999). Мисия и философия на изкуството. София: Кибеа, 2014.
Източници
Външни препратки Мемориален сайт за Борис Георгиев, създаден от Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ – Варна Постоянна експозиция от картини на Борис Георгиев в зала 4 на Градската художествена галерия – Варна Borisgeorgiev.com, сайт, създаден от членове на Бялото братство
Георги Караманев. Борис Георгиев, изкуството на живота и изкуството като живот Добрин Паскалев, „Борис Георгиев – художник и пилигрим“, сп. „In spiro“, бр. № 3 (23), септември 2013 Андроника Мартонова, „Борис Георгиев: Писмата на странника и портретите на духа“ , glasove.com, 18 май 2014 Йордан Нанчев, „Светът е загубил моралното си равновесие (Художник-толстоист Борис Георгиев)“, 2008 Милена Бойкова-Терзийска, „Вечният път“ на Борис Георгиев“ , в. „Новинар“, 7 март 2008 Калин Николов, „Борис Георгиев: Художникът като пътешественик във времето“ , bolgari.net, 25 февруари 2013 Петър А. Вангелов, „Борис Георгиев – художник на шестата раса“ , big.bg, 7 ноември 2007 Николай Бошев, „Българин рисувал великия Айнщайн“, в. „Стандарт“, 7 август 2006 Картини на Борис Георгиев на сайта Bratstvoto.net
Категория:Български художници Категория:Италиански художници Категория:Български пътешественици Категория:Италиански езотерици Категория:Български езотерици Категория:Български дъновисти Категория:Толстоисти Категория:Българи в Италия Категория:Родени във Варна Категория:Починали във Флоренция Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив