Южният подковонос (Rhinolophus euryale) е вид насекомояден бозайник от разред Прилепи.Juste, J. & Alcaldé, J. 2016. Rhinolophus euryale. The IUCN Red List of Threatened Species 2016: e.T19516A21971185. https://dx.doi.org/10.2305/IUCN.UK.2016-2.RLTS.T19516A21971185.en. Accessed on 15 June 2026. Среща се и на територията на България и е защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие, също така е вписан в Червената книга на Република България.
Подвидове R. e. euryale (Blasius, 1853) R. e. judaicus (Matschie, 1904)
Физическа характеристика Основните размери на южния подковонос са: Дължина на тялото: 4,3–5,8 cm Дължина на опашката: 2,2–3 cm Размах на крилата: до 29 cm Маса: 10–17,5 g
Прилича на подковоноса на Мехели, но е по-дребен, с по-широка подкова и по-дълъг и тесен горен издатък на седлото. Гърбът е сиво-кафяв, а корема е сиво-бял до жълтеникав. Крилата са светло сиви. Младите имат изцяло сива окраска.Grzimek’ s Animal Life Encyclopedia, Vol. 13, Mammals II (2003), стр. 399
Разпространение и местообитание Разпространен е в средиземноморския регион на Европа, Северна Африка и Югозападна Азия до Туркменистан (без Арабския полуостров). В България се среща в цялата страна, най-често в карстови райони с надморска височина до 1000 m.
Обитава гористи местности с наличие на пещери, в близост до водоеми.Grzimek’ s Animal Life Encyclopedia, Vol. 13, Mammals II (2003), стр. 399
Начин на живот и хранене Колониален вид,Grzimek’ s Animal Life Encyclopedia, Vol. 13, Mammals II (2003), стр. 399 но на много места е рядък и не образува колонии.Марков (1988), стр. 133 Виси от таваните на пещерите. Често отделните индивиди обгръщат с крила съседите си и лижат лицата и главите им. Допуска съвместно съжителство с други видове подковоноси. Изпада в зимен сън, който прекарва в пещери и минни галерии при температура около 10 °C.Grzimek’ s Animal Life Encyclopedia, Vol. 13, Mammals II (2003), стр. 399
Напуска убежището си късно след залез слънце. Ловува основно в гори и покрайнините им, по-рядко из крайречна дървесна растителност.Иванова (2005), стр. 5 Хваща плячката си от кората на дървета и храсталаци. Лети ниско и бавно, умее да „увисва“ във въздуха. Храни се с молци и други нощни насекоми.Grzimek’ s Animal Life Encyclopedia, Vol. 13, Mammals II (2003), стр. 399
Размножаване и развитие В размножителните убежища може да се съберат от 50 до 100 женски. Малкото излита в средата на юли. В същото време женската забременява отново.Grzimek’ s Animal Life Encyclopedia, Vol. 13, Mammals II (2003), стр. 399
Природозащитен статут Червен списък на застрашените видове (IUCN Red list) – Уязвим (Vulnerable VU)Chiroptera Specialist Group 1996. Rhinolophus euryale. In: IUCN 2007. 2007 IUCN Red List of Threatened Species. <www.iucnredlist.org>. Посетен на 27 април 2008. Директива за местообитанията и дивата флора и фауна на ЕС – Приложение II и IVНаръчник за Натура 2000 в България. Костадинова, И., М. Михайлов (съст.). БДЗП, София, 2002, ISBN 954-90211-6-5, стр. 63, 67
Състоянието на популацията му като цяло е с тенденция на нарастване.Chiroptera Specialist Group 1996. Rhinolophus euryale. In: IUCN 2007. 2007 IUCN Red List of Threatened Species. <www.iucnredlist.org>. Посетен на 27 април 2008. Влошено е състоянието на популацията в северната част на ареала, което се дължи на безпокойство от човека.Grzimek’ s Animal Life Encyclopedia, Vol. 13, Mammals II (2003), стр. 399 Числеността на популацията в България се оценява на 40 000 индивида.Иванова (2005), стр. 21
Бележки
Литература Иванова, Теодора. Концепция за опазване на прилепна фауна и местообитания в България в рамките на Натура 2000. София, 2005 Марков, Георги. Бозайници. Наука и изкуство, София, 1988, стр. 133 Grzimek’ s Animal Life Encyclopedia, 2nd edition. Vol. 13, Mammals II, edited by M. Hutchins, D. G. Kleiman, V. Geist, M. C. McDade. Farmington Hills, Ml: Gale Group, 2003, стр. 399
Външни препратки Южен подковонос (Фондация „Наука за природата“)
Категория:Подковоноси Категория:Фауна на Палеарктика