Шанхайската организация за сътрудничество (, опростен китайски: 上海合作组织, традиционен китайски: 上海合作組織, ), съкратено ШОС, е регионална международна организация, основана от лидерите на Русия, Китай, Казахстан, Узбекистан, Таджикистан и Киргизия през 2001 г.
С изключение на Узбекистан, останалите страни са участници в „Шанхайската петорка“, която е основана в резултат на подписаните 1996 – 1997 от Русия, Казахстан, Китай, Киргизстан и Таджикистан споразумения за укрепване на доверието във военната област и взаимно съкращаване на военните сили в граничните райони. След включването на Узбекистан през 2001 организацията е преименувана от нейните участници на Шанхайска организация за сътрудничество.
Общата територия на влизащите в ШОС страни е 30 млн. кв. км, което представлява 60% от територията на Евразия, а нейният цялостен демографски потенциал е една четвърт от населението на планетата Комиссина И. Н., Куртов А. А., Шанхайская организация сотрудничества, стр. 251 (общата численост на населението на страните участнички е 1 млрд. и 455 млн. ), а ако бъде включено и населението на Индия, и другите страни наблюдателки, то количеството на жителите, имащи пряко отношение към ШОС, ще бъде малко по-малко от населението на цялото земно кълбо, като икономическият потенциал включва най-мощната икономика след тази на САЩ – китайската.
Една от особеностите на ШОС е, че по статут тя не е нито военен блок (като НАТО), нито открито редовно съвещание по сигурността, като АРФ АСЕАН, заемайки междинно положение.Зимонин В.П., Шанхайская организация сотрудничества и евразийское измерение безопасности в „Шанхайская организация сотрудничества: к новым рубежам развития“, Материалы кругл. стола, Москва, Ин-т Дальн. Вост. РАН, 2008, с.202, ISBN 978-5-8381-0143-3 Главните задачи за организацията са укрепването на стабилността и сигурността на територията на страните членки и борбата с тероризма, сепаратизма, екстремизма, наркотрафика, също развитието на икономическото сътрудничество, енергийното партньорство, както и научното, и културно взаимодействие.
Предистория. Шанхайска петорка Предпоставки за създаването на ШОС са били заложени още през 60-те години на 20 век, когато СССР и КНР пристъпват към решаването на погранични въпроси. След разпада на Съветския съюз се появяват нови участници в преговорите в лицето на Русия и новообразуваните държави от Централна Азия. След като Китай успява цивилизовано да реши своите териториални въпроси със съседните държави от ОНД – Русия, Казахстан, Киргизстан и Таджикистан – пред партньорите се отварят нови перспективи за по-нататъшно развитие на регионалното сътрудничество. За Русия и Китай това е привлекателна възможност да обединят под своята егида усилията и потенциала на централноазиатските държави за възпиране на възможна експанзия от страна на други световни сили и влияние в Централна Азия Комиссина И. Н., Куртов А. А., Шанхайская организация сотрудничества, стр. 252.
Благодарение на благоприятния политически климат, но също така като резултат от нарастващата опасност региона да се превърне в район на перманентна нестабилност, заради активизирането на международния тероризъм през 1996, е образувана „Шанхайската петорка“. Последвалите ежегодни срещи на участниците на „Шанхайската петорка“ се състоят в Москва през 1997, в Алмати (Казахстан) през 1998, в Бишкек (Киргизстан) през 1999 и в Душанбе (Таджикистан) през 2000.
По време на срещата в Бишкек за всичките участници в „Шанхайската петорка“ става очевидна необходимостта от по-широк спектър на взаимодействие, което създало необходимостта от създаването на постоянни механизми на сътрудничество, като срещи на министрите и експертни групи. Фактически започнала да се създава архитектурата на нова международна организация. Възниква институт на националните координатори, назначавани от всяка страна.
През 2001 бива проведена поредна среща в Шанхай, Китай. Тогава петте членки приемат в състава на организацията Узбекистан, което довежда до преименуването на организацията в Шанхайска организация за сътрудничество, или „Шанхайска шесторка“.
Първите документи, приети от ШОС, са „Декларация за създаване на Шанхайска организация за сътрудничество“, „Шанхайска конвенция за борба с тероризма, сепаратизма и екстремизма“ и „Съвместно заявление за включване на Узбекистан към механизма на „Шанхайската петорка““.
Образуване и институционализиране Срещата на държавните глави през 2002 в Санкт-Петербург продължила институционалното оформяне на ШОС: Декларация за създаване на Организацията получила практическо въплъщение в подписването на два нови важни акта – Декларацията на държавните глави – членки на ШОСДобро пожаловать на сайт ШОС, наречена от министъра на външните работи на Русия окончателен политически документ Выступление, И. С. Иванова на совместной пресс-конференции по итогам совещания, Дипломатический вестник, 2002/5, стр. 66, и Хартата на ШОС Сайт на ШОС – базовия уставен документ.
В резултат на московската среща през 2003 били създадени Секретариат на ШОС със седалище в Пекин и Регионална антитерористична структура (РАТС) (споразумението за нейното създаване е подписано година по-рано в Санкт-Петербург). От държавните глави били засегнати въпроси по борбата с тероризма и екстремизма, в частност особено внимание е отделено на дейността на екстремистката организация Хизб ут-Тахрир. Сред 30-те подписани тогава документи, има такива, определящи функционирането на органите на организацията – относно Съвета на държавните глави, Съвета на премиерите и Съвета на външните министри. Комиссина И. Н., Куртов А. А., Шанхайская организация сотрудничества, стр.256
Срещи на държавните глави от ШОСДатаМясто на провеждането114-15 юни 2001 Шанхай27 юни 2002 Санкт-Петербург328-29 май 2003 Москва417 юни 2004 Ташкент55 юли 2005 Астана614-15 юни 2006 Шанхай716 август 2007 Бишкек828 август 2008 Душанбе915-16 юни 2009 Екатеринбург1010-11 юни 2010 Ташкент1111-15 юни 2011 Астана1212-6 юни 2012 Пекин1313-15 септември 2013 Бишкек1414-12 септември 2014 Душанбе1515-10 юли 2015 Уфа1623-24 юни 2016 Ташкент1708-9 юни 2017 Астана1809-10 юни 2018 Циндао1914-15 юни 2019 Бишкек2010 ноември 2020 Сочи2116-17 септември 2021 Душанбе2315-16 септември 2022 Самарканд244 юли 2023 Ню Делхи253-4 юли 2024 Астана2631-1 септември 2025 Тиендзин27 2026 Бишкек
Във връзка с това, че в резултат на московската среща организационният период на ШОС е завършил, от 1 януари 2004 организацията започнала да функционира като пълноценна международна структура, притежаваща собствен механизъм на работа, персонал и бюджет.
В резултат на ташкентската среща през 2004 г. били подписани следните документи: Ташкентска декларация за резултатите от заседаниетоСайт на ШОС, Конвенция за привилегиите и имунитетите на ШОС, а също така ред други документи. Състава на организацията се разширил след приемането на Монголия като нов член в качеството си на наблюдател.
Срещата на държавните глави на ШОС, проведена през 2005, предизвикала голям интерес у политическите анализатори, защото освен новия пакет от договори и конвенции участниците подписали Декларация на държавните глави членки на Шанхайската организация за сътрудничествоСайт на ШОС.
Главни документи от срещата в Бишкек през 2007 станали Договорът за дългосрочно добросъседство, дружба и сътрудничество на държавите членки на Шанхайската организация за сътрудничество и Бишкекската декларация на държавните глави на страните членки на Шанхайската организация за сътрудничество. В работата по време на форума взели участие президентите на две страни наблюдателки към ШОС – президентът на Монголия Намбарин Енхбаяр и президентът на Иран Махмуд Ахмадинежад. Още две държави наблюдателки на Организацията били представени от министъра на външните работи на Пакистан и от министъра на нефта и природния газ на Индия.
През 2009 на срещата в Екатеринбург държавните глави на страните участнички в ШОС приели решение Демократическата социалистическа република Шри Ланка и Република Беларус да получат статут на партньори по диалог.
През 2010 е подписан Меморандум за предоставянето на Република Беларус статута на партньор по диалога, който официално закрепва този статут на Беларус.
През 2015 на срещата в руския град Уфа се взе решение за присъединяване на Индия и Пакистан като пълноправни членове на ШОС а Беларус от партньор по диалог до статут наблюдател. Също така Армения, Азербайджан, Непал и Камбоджа със статут партньори по диалога.
През 2018 г. на срещата в Циндао(Китай), Индия и Пакистан са приети за пълноправни членове на ШОС.
Структура За изпълняването на целите и задачите на Хартата на ШОС в рамките на организацията се учредили следните органи: Съвет на държавните глави; Съвет на премиерите; Съвет на външните министри; Съвещания на ръководителите на министерствата и ведомствата; Съвет на националните координатори; Регионална антитерористична структура (РАТС); Секретариат – постоянно действащ административен орган, оглавяван от Генералния секретар (от 2010 г. – представител от Киргизстан М.С.Иманалиев).
Съветът на държавните глави е висшият орган на ШОС. Той определя приоритетите и основните направления в работата на Организацията, решава принципиални въпроси на вътрешното ѝ устройство и функциониране, взаимодейства с други държави и международни организации, а също така разглежда най-актуалните международни проблеми. Съвета се събира на заседания веднъж годишно. Председателството на заседанието на Съвета се осъществява от държавния глава, който организира заседанието. Мястото за провеждането на срещите се определя, като правило, по азбучният ред (по руския) на списъка от държавите членки в ШОСКомиссина И. Н., Куртов А. А. Шанхайская организация сотрудничества. – С.259 – 260. Съвета може да приеме решение и за създаването на други органи на ШОС, което се оформя във вид на допълнителни протоколи към ХартатаАндреещев Р., ШОС сегодня и завтра. Надежды и заботы стран – членов организации, Азия и Африка сегодня, 2008/1, стр. 10 – 14.
Съвета на премиерите приема бюджета на ШОС, разглежда и решава основни въпроси, отнасящи се към конкретни, особено икономически, сфери за развитието на взаимодействието в рамките на Организацията. Съветът се събира на заседания веднъж годишно. Председателството на заседанието на Съвета се осъществява от министъра на държавата, на чиято територия се провежда заседанието .
Съвета на министрите на външните работи разглежда и решава въпроси по текущата работа на Организацията, включвайки подготовката към заседанията на Съвета на държавните глави, предприема мерки по реализацията на решенията на Организацията и провеждането на консултации в рамките на ШОС по международни проблеми. Председателството на Съвета осъществява министъра на външните работи на държавата членка, на чиято територия се провежда заседанието на Съвета на държавните глави. Председателя на Съвета представлява Организацията при осъществяването на външни контакти.
Съвещанията на ръководителите на министерствата и ведомствата се провеждат за разглеждането на конкретни въпроси по развитието на взаимодействието в съответните области в рамките на ШОС. До този момент са се сформирали механизми по провеждането на съвещанията на генералните прокурори, министрите на отбраната, министрите на икономиката и търговията, министрите на комуникациите, министрите на културата, а също така на ръководителите на правоохранителните органи и ведомства по оказването на екстремна помощ на пострадали при бедствия. Председателството се осъществява от ръководителя на съответното министерство и/или ведомство на държавата организираща съвещанието. Мястото и времето за провеждането на съвещанията се съгласуват предварително .