Спатово или Спатьово (, Кимиси, катаревуса: Κοίμησις, Кимисис, до 1927 година Σπάτοβον, Спатовон) е село в Гърция, Егейска Македония, дем Долна Джумая (Ираклия), област Централна Македония.

География Селото е разположено в Сярското поле северозападно от град Сяр (Серес) и северно от демовия център Долна Джумая (Ираклия), близко до източния бряг на Бутковското езеро (Керкини). Слято е с Ерникьой.

История Етимология Според Йордан Н. Иванов името е по изчезналото лично име или прякор Спатьо, Спато.

В Османската империя През XIX век Спатово е чисто българско село, числящо се към Демирхисарска кааза на Серския санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Спатово (Spatovo) е посочено като село със 185 домакинства, като жителите му са 630 българи.

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 1350 жители, всички българи християни.

През 1891 година Георги Стрезов пише:

След Илинденското въстание в 1904 година по-голямата част от селото минава под върховенството на Българската екзархия По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Спатово се състои от 2000 жители, от които 1280 българи екзархисти и 720 българи патриаршисти гъркомани. В селото функционира 1 българско начално училище с 1 учител и 100 ученици и 1 гръцко с 2 учители и 5 ученици. Но според Христо Силянов след Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.

В 1904/1905 година в българското училище в селото преподава Георги Николов, с незавършено педагогическо образование.

Според доклад на Никола Семенов от февруари 1908 година местният революционен комитет се ръководи от учителката в селото, г-ца Делова от Кукуш; недоволни от нея селяни искат от демирхисарския църковен председател отец Попов да я отзове, но той отказва под предлог, че не била назначена от него.

При избухването на Балканската война в 1912 година 17 души от Спатово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

В Гърция Спатово е освободено от османска власт през октомври 1912 година по време на Балканската война от части на Седма пехотна рилска дивизия. Селото попада в пределите на Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Голяма част от населението на селото се изселва в България – главно в Петрич, Свети Врач и района. През 20-те години на XX век в селото са заселени гърци-бежанци от Мала Азия. Според преброяването от 1928 година, Спатово е смесено бежанско село със 120 бежански семейства с 483 души.

През 1927 година селото е прекръстено на Кимисис, в превод успение.

+ Прекръстени с официален указ местности в община Спатово на 6 юли 1968 година Име Име Ново име Ново име Описание Турлино или Турлин Τουρλίν Мескион Μεσκίονместност на С от Спатово; от турлия, „птица, която снася яйцата си на земята“, формата на -о е членувана Буница Μπουνίτσα Ксиногало Ξινόγαλοместност на СИ от Спатово

Личности Родени в Спатово Атанас Димитров (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Крум Пчелински Велик Динев (1880/1882 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков, 1 рота на 13 кукушка дружина Давко Спатовали, брат на Илия Спатовали, български революционер, четник при Коста Мухчината Димитър Мазнейков (1926 – 2011), български стопански деец, агроном Дине Спатовали, български революционер, заловен в 1897 година и към 1904 година все още е в Серския затвор Доне Лазаров (1872 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Крум Пчелински Илия Г. Илиев (1862 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 13 кукушка дружина Илия Георгиев (1874 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков Илия Михайлов (1864 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков Илия Спатовали, брат на Давко Спатовали, български революционер, четник при Коста Мухчината Лазар Гайдаров, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г. Личо Николов (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 и 3 рота на 7 кумановска дружина Начо Спатовали, български революционер, четник при Коста Мухчината Павел Димитров (1880 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 13 кукушка дружина, Продоволствен транспорт на МОО Павле Ангелов, македоно-одрински опълченец, 31-годишен, четата на Дончо Златков Сотир Стоянов (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Крум Пчелински Стою Стоянов (1873/1876 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков, 2 рота на 13 кукушка дружина Ташо Димитров (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков Тимо Ангелов (1878 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков, 2 рота на 13 кукушка дружина Тодор Константинов (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков Тольо К. Тодев (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 13 кукушка дружина Тома Димитров Костов (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 13 кукушка дружина Тома Джанкушев, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г. Фотини Николова Алатова-Пападимитриу (1885 – 1972), гръцка учителка в Старчево и революционерка, родена в Старчево или Спатово Христо Лазаров, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г. Янак Петров (1875 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков

Починали в Спатово Сава Захариев Попгеоргиев, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 182, л. 1

Бележки

Категория:Села в дем Долна Джумая