Балканските кръстоносни походи са военни кампании на централно- и западноевропейското рицарство през XIV и XV век срещу настъпващата в Европа Османска империя и исляма и в защита на християнството на Балканите и Константинопол. Балканските кръстоносни походи са поне 4, включително битка на Косово поле през 1448 г. на Янош Хуняди за Освобождение на България и Европа от османците. Има и за Бургундска дунавска експедиция през 1445 г.

Кръстоносни походи Поход на Сигизмунд Унгарски, 1396 г.

Кръстоносен поход на 60-хилядна рицарска армия от Унгария, Полша, Германия, Италия, Франция и др., под ръководството на унгарския крал Сигизмунд (1387 – 1437).

Смята се, че цар Иван Срацимир е негов съюзник. В някои извори обаче се посочва, че Иван Срацимир е заставен да заплати контрибуция от 200 000 гулдена, а крепостите Видин и Оряхово, от които българите прогонват турците, са представени като вражески за кръстоносците крепости. Кръстоносците извършват на територията на Видинското царство грабежи и жестокости, които са порицани от католически свещеници.Павлов, Пламен и Иван Тютюнджиев, Османските турци и краят на Средновековна България, Велико Търново 1991, с. 10.

В битката при Никопол на 25 септември кръстоносците са разбити. Веднага след битката при Никопол турците обсаждат Видин и го превземат. Иван Срацимир е пленен и отведен в Мала Азия, където умира.

Поход на Владислав III Ягело – 1443 г.

Кръстоносен поход срещу турците от октомври 1443 до януари 1444 г. на полски, унгарски и западноевропейски рицари и чешки, влашки, български и сърбо-хърватски войски, общо към 33 хил. души, воден от полско-унгарския крал Владислав III, наречен Варненчик, и трансилванския войвода Ян Хуняди. Фружин Шишман – престолонаследника на Търновското царство, е едни от важните участници в похода и в битките.

След битката при Ниш християнските войски влизат в Пирот и в София, където към тях се присъединяват още български отряди, и достигат Ихтиман напът да преминат в Южна България, но студената зима и загубите в жива сила в битката при Златица правят успешното продължаване на кампанията невъзможно. След като отново побеждават турците при Драгоман и в битката при Куновица те се оттеглят да презимуват в Белград. През лятото на 1444 г. е сключено примирие с Мурад II, в резултат на което, османците предават на деспот Георги завоюваната от тях след тримесечна обсада в 1438 г. крепост Смедерево. Не след дълго войната е подновена с Втория кръстоносен поход на Владислав III Ягело – 1444 г.

Втори кръстоносен поход на Владислав III Ягело – 1444 г.

Втори кръстоносен поход срещу турците, воден от полско-унгарския крал Владислав III Ягело, наречен Варненчик, и трасилванския войвода Янош Хуняди, на полски, унгарски и френски и германски рицари и чешки, влашки и български войски (общо 20 000 души).Митев, Н. 2017 – Н. Митев. Антиосманските военни кампании на крал Владислав Варненчик от 1443–1444 г., отразени в „Анали или хроника на славното Полско кралство“ от Ян Длугош. – Годишник на Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, година I (XXXIII), 2017. Велико Търново: Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий“, 2018, 292–313.

Фружин Шишман отново участва в битките.

Войските освобождават цяла Северна България и достигат Варна, но Венеция предава християнската коалиция, като не само че не опазва проливите, но сама превозва турските войски от Азия в Европа. В битката при Варна младият Владислав III не спазва тактическия план на сражението, договорен с Хунияди, атакува турския център и разбива еничарите, но е убит и с това е решен изходът от битката. В нея вероятно загива и Фружин Шишман.

Източници

Вижте също Кръстоносен поход – раздел „Балкански кръстоносни походи“

Категория:Кръстоносни походи кръстоносни походи Категория:14 век в Европа Категория:15 век в Европа