Нигрѝта () е град в Република Гърция, Егейска Македония, дем Висалтия, област Централна Македония. Градът има 5566 жители според преброяването от 2001 година.

География Нигрита е разположен на 23 километра южно от град Сяр (Серес) в Сярското поле, в северното подножие на Богданската планина (Вертискос). Река Сърпа отделя на северозапад едноименната махала Сърпа, която в миналото е отделно селище.

Етимология Съществуват няколко етимологии на името Нигрита – от лично име, от Νέος Αγρός, Неос Агрос, тоест ново поле или от формата Игрита (Ιγρίτα), спомената в кондиката на Сярската митрополия, от която от формата на винителен падеж се е получила нова форма на именителен падеж – την Ιγρίταν, τη Νιγρίτα, η Νιγρίτα.

История Античност и Средновековие В Богданската планина над Нигрита е разположена късноантичната крепост Палиохоруда.

В Османската империя

Църквата „Свети Георги“ – едната от двете енорийски църкви, е от XVI век.

Градчето пострадва от терора на османските власти след опита за въстание на Леонидас Вулгарис в 1866 година.

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Нигрица (Nigrotsa) живеят 3216 гърци.

Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Нигрита (Nigrita) има 305 домакинства с 350 жители българи и 650 гърци.

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Нигрита:

В 1891 година Георги Стрезов пише за градчето:

Според Густав Вайганд в Нигрита живеят около 500 души арумъни, които произлизат от западните села на Пинд.

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на XX век Нигрита има 2500 жители гърци. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в града живеят 1900 гърци и работят две гръцки училища.

В 1906 година на основите на по-стар храм е издигната втората енорийска църква „Свети Атанасий“.

На 24 февруари 1907 година в местността Таш Олук край Нигрита 40-членна българска чета на ВМОРО се сражава с гръцка чета, като в резултат българите губят 9 души, а гърците – 4.

В Гърция В града по време на Балканската война през 1912 година влизат български части. Открита е българска болница. На 23 януари 1913 година кмет на града става Апостолос Хадзиянис, а членове на общинския съвет – Хадзигеоргиу, Хадзиатанасиу, Стерьос Николау и Атанасиос Цикурас. През февруари 1913 година в района се водят боеве между български и гръцки части. През Междусъюзническата война през юни градът е окупиран от гръцки войски и остава в Гърция след Букурещкия договор.

+ Прекръстени с официален указ местности в дем Нигрита на 6 юли 1968 година Име Име Ново име Ново име Описание Серкес Σερκές Елевтерон Ελεύθερονвъзвишение в Богданската планина на Ю от Нигрита Пагуни Παγούνι Смина Σήμαвъзвишение в Богданската планина на ЮЗ от Нигрита Вели Βελί Караули Καραούλιвъзвишение в Богданската планина на Ю от Нигрита Паганос Παγκάνος Пигади Πηγάδιвъзвишение в Богданската планина на Ю от Нигрита (290,2 m) Дудана Рахони Ντουντανά Ραχώνι Геладорахи Γελαδοραχηвъзвишение в Богданската планина на ЮЗ от Нигрита Церони Τσερώνι Фтенохорафо Φτενοχώραφοместност на ЮЗ от Нигрита, по левия бряг на рекичката Лагатрис Сърпина река Σουρποβινός Ксанорема Ξανθόρεμαрека, преминаваща през махалата Сърпа и Нигрита Кара Пърнар Καρά Πουρνάρι Пурнарорема Πουρναρόρεμαрека в Богданската планина на Ю от Нигрита Байкудия Μπαϊκούδια Пулия Πουλιάместност на СИ от Нигрита и на ЮИ от Фиток Орманджик Όρματζίκι Дасаки Δασακιместност на ССИ от Нигрита и на СИ от Фиток

Личности

Виден жител на Нигрита е Атанасиос Аргирос (1859 – 1945), гръцки общественик, политик и революционер. Димитриос Даманис (1858 – 1923) е общественик и просветен деец. С нигритски корени и е видният гръцки художник Умвертос Аргирос (1882 – 1963).

Литература Δαμάνης, Δημήτριος Γ., „Νιγρίτα-Σύρπα“, Μακεδονικό Ημερολόγιο, Αθήνα 1911. Πασχαλούδης Ν.Λ., Τα Τερπνιώτικα και τα Νιγριτινά. Ένα γλωσσικό ιδίωμα της Βισαλτίας Σερρών. Περιλαμβάνει στοιχεία γραμματικής, λεξικό, αντιλεξικό και δείγματα γλώσσας από τραγούδια, παροιμίες, αινίγματα, τοπωνύμια, κύρια ονόματα, Αθήνα 2000.

Бележки