Габра е село в Западна България. То се намира в Община Елин Пелин, Софийска област. До 1934 година името на селото е Чукурово.
География Намира се на 29 км от центъра на София в планински район. Разположено е в малка триъгълна котловина, на 890 м. надморска височина, затворена между Лозенската планина на север (връх Попов дел) и най-западните разклонения на Вакарелските ридове на Ихтиманска Средна гора на юг (Даутица), запад (Габровец) и изток (Пардонската китка). През Чукуровската котловина тече река Габра, която преминава и през селото в посока от запад на изток. В землището на селото се намира най-старата въгледобивна мина в страната – Мина Чукурово, в която за първи път са добити въглища през 1856 година.
История Първи сведения за село Габра има в османски регистър на джелепкешаните (търговци на добитък) от месец ноември 1576 г. Документът представлява подробен опис на джелепкешаните от 13 каази, между които и Софийска, съставен е от кадията на град Пазарджик Джафер. Документът се пази в Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ като архивна единица 23 под сигнатурен фонд 95. В този документ срещу село Чукурово (днес Габра), спадащо към софийска казаа, се четат имената на няколко жители на селото и е записан броят на предадените на Османската империя овце.
Предание разказва, че през първата половина на 16 век в района на сегашното село Габра отседнали малка група роби. Повечето били българи, живеещи в областта Шумадия (вероятно Поморавието), между които имало и сърби, бошняци и черногорци (в селото все още се срещат две фамилии – Сръбски и Бошнякови), които били закупени от саранбейския паша, който наредил на своите пазачи да избягват населените места, тъй като от стар спахийски ферман се знае, че когато феодал премине с някаква стока, включително и роби, през територията на друг феодал, следва да плати висок данък. Така конвоят заобиколил град София и се отправил за Саранбей (днес град Септември) през дълбоките и девствени гори на Лозенската планина. Тук сведенията, стигнали до нас през вековете, се разделят на две. Според едни – робите убили своите пазачи и заживели свой живот в местността Длъга ливада, а според други – те били застигнати от изпратената след тях потеря на средецкия паша в местността Банището, били отнети и оставени под разпореждане на новоселския онбашия.
Първите сгради са построени в местността Сърбеница, имали зид 1,5 м и са били покрити с дървета – нещо като бачия, а на средата се намирало огнището. Заселването е признато от турската власт и селото е наречено Чукурова (Чукурово) – – дупка, котловина. Поминъкът на населението от онова време е животновъдството, а по-късно и производството на дървени въглища.
От Сръбеница заселниците се преместват в местността Дъхчанец, където има по-добра вода за пиене и си направили по-хубави къщи. Срещу новото село забиват дървен кръст и наричат мястото на Свети Спас затова, че тук намерили спасение и от тогава започват тържествено да празнуват Спасовден, който и до днес е селищен празник на Габра.
След една чумна епидемия населението се премества на днешното място на селото. Покрай дерето на река Габра (наречена така от изобилието на габрови гори) си правят нови къщи – също така ниски, плетени, но измазани с кал. За водопой ползват кладенците Брежляк, Стубельо и Соленико.
Други сведения за село Габра има в списък за организиране на султански лов от 21 януари 1681 г. В списъка се сочат всички села от софийската кааза, които е трябвало да дадат ловци. Между тях са: с. Орман (Лесново) – 9 ловци, с. Мусакьой (Мусачево) – 8, с. Хан Джедит (Нови хан) – 40, с. Новосел (Елин Пелин) – 17 и с. Чукурово (Габра) – 8 ловци...
През 1856 година в „Цариградски вестник“ излиза съобщение, че придошлата река Габра разкрила афльориментите на въглищните пластове. Вероятно габренци са знаели доста преди това за залежите на въглища в района, но са го укривали умишлено, за да не привлича вниманието на турците. По същия начин според друго местно предание, след едно земетресение в района на селото избликнал горещ минерален извор, който жителите на тогавашно Чукурово затрупали с овчи кожи и вълна. Паралелно с лигнитните въглища в околните гори местното население е правело жижници, в които са произвеждали дървени въглища. Нуждата от въглища за самоковите в близкия Самоков е причината за началото на разработването на въглищни залежи от османската държава. Така през 1867 година отново в брой 311 на „Цариградски вестник“ излиза съобщението с подробности около Чукуровския въглищен басейн и решението на османското правителство за разработване на находището.
Само 5 години след това от друг вестник „Дунав“ от 2 юли 1872 става ясно, че годишният добив надвишава 500 тона. Това дава основание да се смята, че мина Чукурово е най-страта въгледобивна мина в България. Добивът на въглища в Перник и в района на Тревненския Балкан започва малко по-късно, съответно през 1872 и 1874 година.Ковачева Иванка, „Габра през годините назад“, „Медиа ООД“, в-к „Труд“, София 1992
Добивът на дървен кюмюр, добре развитото животновъдство и по-рядкото безпокойство от страна на турците, поради отдалечеността на селото от главните пътища, привличат семейства от други села, които се заселват в тогавашно Чукурово. Така селото постепенно се разраства и постепенно се оформя като миньорско селище.
На 25 декември 1877 г. Чукурово е освободено от османско владичество. Впоследствие тук, в селското землище, минава границата между Княжество България и Източна Румелия. Поради това често се срещат данни за селото от регистрите на вакарелската митница.
През 1934 г. селото е преименувано и носи името на река Габра.
Обществени институции Училище „Отец Паисий“
Годината, в която е поставено началото на училището в село Габра е 1881. Тогава местният общественик Петър Станоев Пешунов приема първите си ученици в една от стаичките на бащината си кръчма. През следващата учебна година е назначен и първият учител от Самоков със заплата от 420 лв. Средствата, необходими за образованието, се събирали от родителите на учениците. През тази учебна година са направени нови чинове, купени са канцеларски материали, купена е училищна икона. През 1897 е назначен нов учител. Училището е посетено и от инспектор от Самоковското учебно окръжие и нарежда да се започне летописна книга. До учебната 1910 – 1911 година учениците се обучават в 4 слети начални отделения в една паралелка с един учител. Последвалите години на изтощителни войни и две национални катастрофи са причината сведенията в училищната летописна книга да са незначителни или почти да липсват. През учебната 1924 – 1925 за пръв път в габренското училище има 4 пълни отделни начални отделения.
Още през 1899 година малката стаичка на братя Пешунови става тясна и училището се премества в кръчмата на самоковеца Коле Манавски-Хаджията. Впоследствие габренци събират пари и купуват кръчмата за нуждите на селското училище. Когато паралелките нарастват на 4, училищното настоятелство наема одая в съседната Креова къща. Колкото и да се грижили габренци за местното училище, то все още не разполагало с най-елементарни условия. С нарастването на броя на учениците обучението се водело едновременно в 5 различни селски двора. Липсата на условия се отразява и на успеваемостта на учениците. Процентът на учениците, които повтаряли класа, се движи от 13 – 45%, а средният успех е едва 3,81.
Макар и да се бори с недоимък и големи трудности в продължение на 51 години, селското училище осигурява началното образование на габренските деца, а желаещите да продължат образованието си учели в съседното село Горни Пасарел. През 1937 година настоятелството и габренци вземат решение да се осъществи една тяхна мечта – да си имат свое училище. Така децата им няма да ходят по съседните села, за да завършат вече задължителното основно образование. Докато се построи новата сграда на училището, габренецът Арангел Иванов Мишов дава под наем цялата си къща, където в продължение на три години се водят занятията на Габренската смесена прогимназия. Средствата, необходими за построяването на училищната сграда, се осигуряват като се продава манастирската гора за около 250 хил. лв. Общината взема заем от държавата на стойност около 300 хил. лв., 200 хил се добавят от общинския бюджет и са вложени много лични средства и материали. Строежът на сградата започва през 1938 година и трае година и половина.
Спомените на старите габренци, а и училищната летописна книга, свидетелстват за една интересна случка от строежа на сградата на училището. На 30 октомври 1939 година, в разгара на строежа, през Габра минал пътник. Като видял, че на площада се е струпало почти цялото село и кипял усилен труд, странникът попитал какво прави тоя народ. Селяните му отговорили, че правят училище за децата си, за да не са прости като тях. Непознатият изтрил влагата от очите си и се представил като майстор-медникар. Пожелал да изработи училищна камбана, която да приканва децата към класните стаи. В отплата пожелал, ако някога стигне до габренци вестта за последния му час, да я ударят и кажат:
И до днес тази камбана стои закачена на фасадата на сградата и приканва габренските деца за първия учебен ден както и за деня на славянските първоучители братята „Св. св. Кирил и Методий“
През септември 1940 година медният глас на камбаната празнично кани ученици и учители за първия учебен ден. С протокол №1 от 12 февруари 1937 година е определен и патронът на училището – „Отец Паисий“.
В следвоенния период габренското училище се развива и освен учебната дейност има художествената самодейност, включваща театрални постановки, литературни четения и фолклорни състави. Към училището е построен пионерски лагер, първоначално край язовир Искър, а по-късно – в местността Манастира. През 1975 година габренското училище се нарежда на 2-ро място в страната по шипкобер, а през 1976 е национален първенец.
През 1983 година е завършена втората половина от училищната сграда – планувана, но неосъществена през 1939 г.
Читалище „Стоян Богданлийски“ Началото на читалищната дейност в село Габра е поставено през 1931 година в къщата на Стефан Христов Свиленов, където се е намирало и първото радио в селото. Така около него започват да се събират група местни учители, които решават да учредят читалище „Просвета“. В самото начало на съществуването му неговата библиотека е била съвсем скромна – състояла се е от едва 160 книги. Читалището е било абонирано и за 8 вестници и списания. Всичко това се е съхранявало в един стар училищен шкаф. Изнасят се и беседи, главно на исторически и културни теми. През 1942 година е поставена е и първата пиеса „Ординарецът плаща“, която се превръща в истинско събитие за селото. Макар за театрален салон да използват неизмазаното и влажно училищно мазе, а вместо завеси – домашните черги и чаршафи, габренските младежи продължават да изнасят пиеси и през следващата учебна година.
Поставени са над 40 пиеси, някои от тях са „Иво и Калина“, „Люти клетви“, „Боряна“, „Женитба“, „Хан Татар“, „Албена“, „Татул“, „Вражалец“, „Един ден жена“, „Вуйчо Архимед“ и много други. В изнасяните пиеси дейно участие взема Стоян Богданлийски – учител по математика и един от основателите на местното културно средище. В западното крило на училищната сграда са съединени две класни стаи и това става новия салон. Освен театралната трупа, в училищното мазе репетират певческата и танцовата трупа. Първата тяхна изява е от 1947 година е на „Фестивала на българо-съветската дружба“ в тогавашния околийски център град Ихтиман.
В началото на 1960 година се отрежда парцелът за сградата на читалището. Започват изкопните работи, в строежа са вложени 110 хил. лв. по линията на самооблагането и 4 хил. трудови дни. На 16 януари 1962 година читалището отваря врати.