Войната на Тройния съюз е военен конфликт в Южна Америка, състоял се в периода 1864 – 1870 г., между Парагвай и Тройния съюз на Аржентина, Бразилия и Уругвай. Войната нанася повече човешки загуби, отколкото всяка друга война в съвременната военна история на Южна Америка, като най-засегнат е Парагвай, където е причинена смъртта на по-голямата част от мъжкото население.
Конфликтът е известен в Аржентина и Уругвай под името Война на Тройния съюз (). В Бразилия, тя е наричана Парагвайската война (), докато в самия Парагвай е известна като Великата война () или Войната срещу Тройния съюз ().
Има няколко теории относно причините за войната. В традиционните възгледи, най-подчертавана е агресивната политика на парагвайския президент Франсиско Солано Лопес по отношение на басейна на Ла Плата. От друга страна, общоприетото мнение в Парагвай и аржентинският исторически ревизионизъм от 60-те години на 20 век предоставят водеща роля на интересите на Британската империя. Войната започва в края на 1864 г. с въоръжени сблъсъци между Бразилия и Парагвай – едва от 1865 г., с влизането в конфликта и на другите страни, може да се отнесе правилно като „Война на Тройния съюз“.
Предистория Парагвай преди войната
Началото на войната е приписвано на многобройни и разнообразни причини – последствията от колониализма в Латинска Америка, борбата на страните за надмощие върху стратегическия регион Рио де ла Плата, бразилската и аржентинската намеса във вътрешната политика на Уругвай, британските икономически интереси в района, както и експанзионистките амбиции на Солано Лопес.Miguel Angel Centeno, Blood and Debt: War and the Nation-State in Latin America, University Park, PA: Pennsylvania State University Press, 1957. Page 55. Също така в продължение на много години Парагвай води гранични и митнически спорове с Аржентина и Бразилия.
Историците отдавна са на мнение, че по време на управлението на Хосе Гаспар Родригес де Франсия (1813 – 1840) и Карлос Антонио Лопес (1841 – 1862), Парагвай се развива по съвсем различен начин от другите държави в Южна Америка. Целта на двамата диктатори е да се насърчи самостоятелното икономическо развитие на Парагвай, чрез налагане на изолация от съседните страни.PJ O'Rourke, Give War a Chance. New York: Vintage Books, 1992. Page 47.
Режимът на фамилията Лопес се характеризира със силен централизъм, без никакви изгледи за създаването на реално гражданско общество. На практика няма разлика между публичния и частния сектор, и семейство Лопес управлява страната като свой собствен голям поземлен имот.Library of Congress Country Studies, Carlos Antonio López. Декември 1988. Посетен на 30 декември 2005.
Парагвайското правителство упражнява контрола си върху целия износ. Експортът на мате и дървесни продукти поддържа баланса на търговията между Парагвай и външния свят.The Encyclopedia of World History, 6th Edition стр. 630 Правителството е настроено изключително протекционистки, никога не приема заеми отвън, и на практика отказва внос на чуждестранни продукти, чрез налагането на високи митнически мита. Франсиско Солано Лопес, син на Карлос Антонио Лопес, заменя баща си като Президент-диктатор през 1862 г. и продължава политиката му.
В областта на военното дело обаче, Солано Лопес модернизира и разширява индустрията и парагвайската армия по начин, който да доведе до война в дългосрочен план.Robert Cowley, The Reader's Encyclopedia to Military History. New York, New York: Houston Mifflin, 1996. Page 479. Парагвайското правителство наема повече от 200 чуждестранни специалисти, които инсталират телеграфи и построяват железопътни линии за подпомагане на разрастващите се производства на стомана, текстил, хартия, мастило, оръжия, барут и др., както и на строежа на речни военноморски съдове.
В леярната в Ибикуи, завършена през 1850 г., се произвеждат оръдия, мортири и патрони от всички калибри. В пристанището на Асунсион се строят военни кораби.
Този промишлен и военен растеж изисква контакти с международните пазари, а Парагвай е страна без излаз на море. Пристанищата са речни, и на корабите се налага да пътуват по реките Парагвай и Парана, за да достигнат до устието на Рио де ла Плата (между Аржентина и Уругвай) и Атлантическия океан. Президентът Солано Лопес формулира план за получаване на пристанища на океана: неговият вероятен замисъл за създаването на „Велик Парагвай“, е чрез отнемането на бразилската територия, която отделя Парагвай от Атлантика.Brandon Valeriano, A Classification of Interstate War: Typologies and Rivalry. Article based on talk given March 17 – 20, 2004 to the International Studies Association in Montreal. В противовес на тази гледна точка за парагвайския експанзионизъм, през 1960-те и 1970-те години много историци твърдят, че войната на Тройния съюз е причинена от въздействието на британците,Galeano, Eduardo. „Open Veins of Latin America: Five Centuries of the Pillage of a Continent“. Monthly Review Press.1997Chiavenatto, Julio José. „Genocídio Americano: A Guerra do Paraguai“. Editora Brasiliense, SP. Brasil.1979 които се нуждаят от нов източник на памук, поради продължаващата гражданска война в САЩ.www.cema.edu.ar Това твърдение е в противоречие с резултатите от други исторически изследванияSALLES, Ricardo. Guerra do Paraguai: Memórias & Imagens. Rio de Janeiro: Bibilioteca Nacional, 2003, pg.14 – британското влияние е оспорено от няколко труда, публикувани от 1990 г. насам.
Лопес пристъпва енергично към подготвянето на голяма армия. Той насърчава развитието на военната промишленост, мобилизира допълнително големи контингенти (задължителната военна служба вече съществува в Парагвай), които преминават интензивно военно обучение, и построява укрепления в устието на река Парагвай.
В полето на дипломацията, Лопес търси съюз с управляващата в Уругвай Национална партия – там партията Колорадо е свързана с Бразилия и Аржентина.Scheina, 313 – 4.
През 1864 г. парагвайският президент смята, че съотношението на силите е застрашено, тъй като Бразилия се намесва във вътрешната политика на Уругвай и местната борба за лидерство. Това е непосредственият повод, който води до обявяването на война от Лопес на Бразилия.
Първоначално Аржентина заема неутрална позиция, и влиза във войната, когато парагвайците нахлуват в аржентинската провинция Кориентес. Това се случва, когато Бартоломе Митре отхвърля искането за Лопес за преминаването на парагвайски войски през територията на Аржентина, за да се бият в Уругвай срещу Бразилия.
Политика за Рио де ла Плата От началото на независимостта на Бразилия и Аржентина, борбата за хегемония в района на Рио де ла Плата между правителствата в Буенос Айрес и Рио де Жанейро бележи дълбоко дипломатическите и политическите отношения между двете страни.Whigwham, 118. Те вече са водили два въоръжени конфликта – войната от 1825 – 1828 г. и Платинската война през 1851 г.
Бразилия, все още по време на управлението на португалците, е първата страна, която признава независимостта на Парагвай – през 1811 г. От 1829 до 1852 г. Аржентина е управлявана от Хуан Мануел Росас, общ враг на Бразилия и Парагвай, и бразилците допринасят за подобряването на укрепленията и развитието на парагвайската армия, изпращат специалисти и техническа помощ на Асунсион. Тъй като няма пътища, свързващи провинция Мату Гросу с Рио де Жанейро, бразилските кораби трябва да пътуват през парагвайска територия, изкачвайки се срещу течението на река Парагвай, за да стигнат до Куяба. Често пъти обаче, бразилците срещат затруднения от страна на правителството в Асунсион при получаването на разрешение за плаване.
Бразилия извършва три политически и военни интервенции в Уругвай: през 1851 г. – срещу Мануел Орибе и против аржентинското влияние в страната, през 1855 г. – по искане на уругвайското правителство и Венансио Флорес, лидер на партията Колорадо, която традиционно е поддържана от Бразилската империя, и през 1864 г. – срещу Атанасио Агире. Последната намеса е поводът за Войната на Тройния съюз.
Интервенцията срещу Агире През април 1864 г., Бразилия изпраща дипломатическа мисия в Уругвай, водена от Жузе Антониу Сарайва, която да изиска изплащане на щетите, причинени на земеделски производители гаучоси в пограничните конфликти с уругвайските фермери. Уругвайският президент Атанасио Агире от Националната партия, отхвърля претенциите.
Солано Лопес предлага себе си за посредник, но е отхвърлен като вариант от бразилците. Лопес веднага прекъсва дипломатическите отношения с Бразилия – през август 1864 г., и обявява, че евентуална окупация на Уругвай от бразилски войски би била нападение срещу равновесието на силите в Рио де ла Плата.
На 12 октомври, бразилските войски нахлуват в Уругвай. Последователите на водача на Колорадската партия – Венансио Флорес, който се ползва с подкрепата на Аржентина, се обединяват с бразилските военни части и свалят Агире от власт.Scheina, 314.
Ход на войната Съотношение на силите
При нападението на Бразилия, уругвайската Национална партия иска помощ от Солано Лопес, но Парагвай не изпраща директно помощ на съюзника си. Вместо това, на 12 ноември 1864 г. парагвайския кораб Tacuari пленява бразилския съд Marquês de Olinda, който плава по река Парагвай до провинция Мату Гросу.Scheina, 313. Парагвай обявява война на Бразилия на 13 декември, а на Аржентина три месеца по-късно, на 18 март 1865 година. Уругвай, вече управляван от Венансио Флорес, се присъединява към Бразилия и Аржентина.
В началото на войната, военните сили на Тройния съюз са по-малобойни от тези на Парагвай. Според историци-ревизионисти, на този етап парагвайската армия има повече от 60 000 добре обучени войници, 38 000 от които са непосредствено готови за сражения, и военноморска ескадра от двадесет и три парахода (наричани vapores) и пет речни кораба, заедно с канонерката Tacuari.Scheina, 315 – 7. Нейната артилерия включва около 400 оръдия.
Някои от последните проучвания обаче показват различна картина – въпреки че парагвайските сили са приблизително между 70 000 и 100 000 души в началото на конфликта, те са зле оборудвани. По-голямата част от въоръжението на пехотата се състои от неточни Гладкоцевни оръжия|гладкоцевни пушки и карабини, бавно презареждащи и с малък обсег. Същото се отнася и за артилерията. Офицерите не са преминали обучение и нямат опит. Не съществува командна система, тъй като всички решения се взимат еднолично от Лопес. Храната, боеприпасите и въоръжението са оскъдни, материално-техническото обезпечение и медицинската помощ са недостатъчни, ако въобще съществуват.SALLES, Ricardo. Guerra do Paraguai: Memórias & Imagens. Rio de Janeiro: Bibilioteca Nacional, 2003, pg.18
Все пак, войските на Бразилия, Аржентина и Уругвай са малка част от общия размер на парагвайската армия. Аржентина има около 8500 редовни войници и военноморска ескадра от четири парахода и един галиот. Уругвай влиза във войната с по-малко от 2000 души и без никакъв флот. Много от 16-те хиляди войници на Бразилия първоначално са разположени в южните ѝ гарнизони.Scheina, 318. Бразилското предимство е във флотата: 42 кораба с 239 оръдия и около 4000 души добре обучен екипаж. Голяма част вече е съсредоточена в басейна на Рио де ла Плата, където, под командването на Жуаким Ма̀ркис, са действали в намесата срещу Агире.