Вакарел е село в Западна България, община Ихтиман, Софийска област. Образувано е от сливането на махала Хановете и гара Вакарел през 1959 г.Българска академия на науките. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“, том 4, стр. 1286, Вакарел. Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2011 г.Електронна библиотека по архивистика и документалистика. Раздел: „Книги“. Речник на имената и статута на населените места в България (1878 – 2004). Автор: Николай Мичев. ВАКАРЕЛ (Хановете). (Справка към 26 март 2025.)
География Село Вакарел се намира на около 34 km изток-югоизточно от центъра (катедралата Свети Александър Невски) на столицата София и около 16 km северозападно от общинския център град Ихтиман. Разположено е в най-ниската седловинна част на Вакарелската планина. Надморската височина в центъра на селото е около 837 m, при сградата на кметството е около 815 m, в северозападния му край нараства до около 860 m, а в югозападния намалява до около 800 m. Климатът е умереноконтинентален; почвите в землището са преобладаващо червеноцветни и канеловидно лесивираниТаксономичен списък на почвите в България според световната система на ФАО. Проф. д-р Нино Нинов. „Лесивирани почви (Luvisols)“..
През Вакарел минава първокласният републикански път I-8 (ГКПП Калотина – ГКПП Капитан Андреево – Капъкуле), водещ на северозапад през село Нови хан към София, а на югоизток – към Ихтиман. На около километър южно от селото минава автомагистрала „Тракия“, с която то има пряка връзка.
Във Вакарел има гара на минаващата през селото железопътна линия Калотина-Запад – София – Пловдив – Свиленград, от която при Вакарел има отклонение за мина Чукурово. Котата (надморската височина) на нивелачния репер на гара Вакарел е 822,037 m.
Землището на село Вакарел граничи със землищата на: селата Богданлия, Караполци и Огняново на север; село Бузяковци на североизток и изток; село Пауново на югоизток и юг; село Борика на юг; село Габра на югозапад; село Крушовица на запад.Кадастрална и специализирани карти > Към карта > Търсене на обекти. Подробно търсене (област, община, населено място). Търсене, мащабиране (с мишката, например).
Селата Бальовци, Костадинкино и Селянин са разположени в землището на село Вакарел като части от него.
Етническият състав на населението на село Вакарел по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:
Етнически групи Численост Дял (в %)Общо 1994 100Българи 1469 73,67Турци ... ...Цигани 171 8,58Други ... ...Не се самоопределят 0 0Не са отговорили 348 17,45
Числеността на населението на село Вакарел по данните от преброяваниятаПреброяване на населението от 1934 г. насам се променя както следва:Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Вакарел, общ. Ихтиман, обл. София. Справка към 25.03.2025.
Има изглед към планините Рила, Родопи, Витоша и Стара планина.
Вакарел като покрайнина Основанията за определяне на по-голяма част от селищата във Вакарелската планина като покрайнинаРечник на българския език (онлайн). ПОКРА̀ЙНИНА̀ ж. Обикн. мн. 2. Диал. Край1, район, област, землище; покраина. се крият в географското положение, историческото и етнографско развитие и административното им устройство. Съществуването на село Вакарел е засвидетелствано от пътешествениците до средата на XIII век. От преписката на поп Вуче от Хрелово (Рельово, Самоковско)ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD. Бележка на поп Вуче от 1738г. в Служебник за турските репресии след въстанието през 1737г. от 1738 г. става ясно, че селището е разорено през 1737 г. по време на разгромяването на опита за въстание, ръководено от самоковския митрополит Симеон във връзка с австро-турската война от 1736 – 1739 г. Селото е напълно разорено през 1792 – 1798 г. от изстъпленията на кърджалиите и междуособните войни в Османската империя. В резултат на това по удобните, но отдалечени от пътя места на Вакарелската планина възникват 24 селища махали. Въпреки че никое от селищата не носи името Вакарел, жителите им се определят като вакарелци и използват названието „целия Вакарел“, а когато говорят за себе си, казват, че са от Вакарел и тогава уточняват махалата. Всички заедно през 1836 г. построяват нова черква „Св. Николай“ и погребват мъртвите си до 1900 г. в гробището до черквата. Избират един управител кмет (мухтар, чорбаджия). До Освобождението децата им учат в едно училище, основано през 1856 г.
Основание за определянето на населението във Вакарелската планина като една общност дават и еднаквите говорни особености, общите черти на облеклото, строежът на къщите и устно-предаваното народно творчество. Административното устройство е друга причина за разглеждането на този район като една покрайнина. До 1921 г. и след 1959 г. всички селища са обединени в една община – Вакарелската община.
Вакарелската покрайнина има овална форма с площ 153,9 кв. км. От тях 12,2 кв. км влизат в Белишкия дял, а останалите 141,7 кв. км са от Вакарелския дял на Ихтиманска Средна гора. На тази територия възникват и се утвърждават след разпръсването през 1792 – 1798 г. 24 селища, обединени с названието „вакарелски селища“ или „вакарелски махали“.
Вляво (северно) от Големия диагонален път по посока Пловдив възникват: махалата Бърдо с двете по-малки махали Горната и Долната; махалата Джамузовци с махалите Козловци, Терзийци и Дошевци; махалата Бузяковци, махалата Пановци и махалата Дошевци – разтурена през 1905 г.; махалата Обрадовци – разтурена през 1830 г.; махалата Ляовци – разтурена през 1870 г., махалата Мечковци с махалите Митовци и Младеновци; махалата Пореванци – разтурена през 1910 г.; махалата Богдановци; махалата Ръжана с махалите Джаовци, Байкьовци и Токмаковци; махалата Драгиовци с махалите Балабанци, Драгиовци, Маноиловци, Виделовци и Шараметовци; махалата Корчаковци – разтурена през 1886 г.; махалата Ежовци – разтурена през 1885 г.; махалата Селянин.
От дясната страна на пътя възникват: махалите Бальовци, Млечановци, Крушовица с махалите Горна, Средна, Пращиловци и Ушовци; махалата Брънковци с махалите Сараошовци, Драслевата и Долния сокак; махалата Семковци с махалите Семковци и Демировци; махалата Яздирастовци; махалата Полиовци с махалите Полиовци и Герджиковци; махалата Поповци с махалите Поповци и Яйчовци; махалата Банчовци и махалата Кутрахци.
В центъра на покрайнината, около пътя, в близост до стражевата кула възниква махалата Хановете, която се превръща в естествен център на покрайнината.Гунчо Гунчев „Вакарел – антропогеографски проучвания“ С, 1933 г.М. Варенска "Сравнителна географска характеристика на социално-икономичиското развитие на селата Костенец и Вакарел, СУ ГГФ, София 1988 г.
Административно-териториално устройство на вакарелските селища
Вакарелската планина представлява орографска, етнографска и говорна граница, поради което Вакарел винаги е бил крайно звено на административните и епархиални единици, които са обхващали този край, както това ясно проличава при проследяване на границите им. През всички големи и малки промени в административното деление, правени от турци и българи в тези части на България, Вакарел винаги е бил подчинен на най-близките градски селища Ихтиман или Самоков, като обикновени административни центрове, и на София като по-голям център. Малко преди Освобождението Вакарел се е числял към Ихтиманската нахия, Самоковската кааза, Софийския санджак и Одринския вилает. При по-старите турски административни деления той е принадлежал обикновено към Ихтиманската кааза, а когато такава не е съществувала – към Самоковската кааза, Софийски санджак. Вилаетската принадлежност на Вакарел се е меняла според големите административни прегрупирания, правени от османците през разните епохи. Той е спадал и към Румелийското бейлербейство с главен град София, което е обхващало почти всички турски европейски владения, и към Нишкия вилает, и към Дунавския вилает с главен град Русе. От последния вилает Софийският санджак е бил откъснат през 1876 г. и присъединен към Одринския вилает, поради което по време на Освобождението Вакарел е принадлежал към него.
След като Берлинският договор разделя България на две части, Вакарел остава в Княжество България. Границата между нея и Източна Румелия минава на около 7 км южно от гара Вакарел. От Освобождението до 31 юли 1925 г. вакарелските селища са се числели към Самоковската околия, Софийски окръг, с изключение на неколкомесечното съществуване на Самоковски окръг през 1879 – 1880 г. На 31 юли 1925 г. се възстановява премахнатата през 1901 г. Ихтиманска околия, причислена към Софийски окръг. До 1921 г. всички вакарелски махали са съставяли една община, наречена Вакарелска. Нарасналите нужди на отделните махали, постепенното оформяне на някои от тях в села, както и техническите и административните затруднения, съществуващи при една толкова голяма и с разпокъсани части община, налагат прегрупиране на махалите в повече общини. Административни центрове стават махалите в краищата на областта, които вече са имали свой обособен живот и характер на групирани села. Това важи особено за махалите Бърдо, Крушовица и Кутрахци (днес с. Пауново), обявени за села при отделянето им като самостойни общини. Първи образуват общини през март 1921 г. Бърдо и Кутрахци (днес с. Пауново), последната заедно с близката махала Банчовци. Същата година през декември махалите Богдановци, Бузяковци, Джамузовци, Драгиовци, Мечковци, Пановци и Ръжана се отделят в самостоятелна община с център Богдановци. През февруари 1923 г. Крушовица също се отделя като самостоятелна община. Останалите девет махали – Бальовци, Брънковци, Млечановци, Полиовци, Поповци, Селянин, Семковци, Хановете и Яздирастовци – остават в старата Вакарелска община, чийто център е село Хановете (днес Вакарел). Опит да образуват общини са направили през 1923 г. махалите Поповци и Семковци, обаче указът, който е издаден за тази цел, е отменен от Върховния административен съд. Това административно-териториално устройство Вакарелските селища запазват до 1959 година, когато с нов закон околиите са премахнати и общините влизат направо в състава на окръзите. Следващата административна реформа през 1978 година окрупнява общините. Вакарелската община е присъединена към състава на Ихтиманската община. На територията на бившата община са учредени четири кметства – Вакарел, Пауново, Брънковци и Бузяковци. През 1986 г. съставните махали на кметство Брънковци са ликвидирани като самостоятелни населени места и се превръщат в части на новообразуваното село Костадинкино.
Вероизповедания във Вакарел