Националният отбор по футбол на Аржентина представя своята страна на международните турнири и мачове по футбол. Управлява се от Аржентинската асоциация по футбол – главен ръководещ футболен орган на страната. Асоциацията е член на ФИФА от 1912 година и член на КОНМЕБОЛ от 1916 година.
Отборът на Аржентина е един от най-титулуваните в света: 3 пъти е световен шампион (1978, 1986, 2022) и 4 пъти – световен вицешампион (1930, 1990, 2014, 2026); 2 пъти е олимпийски шампион (златни медали от олимпиадите в Атина 2004 г., Пекин 2008 г.) и 2 пъти олимпийски вицешампион (сребърни медали от Амстердам 1928 г., Атланта 1996 г.).
Аржентина е държавата с най-големи успехи в континенталното първенство на Америка. Националният отбор е печелил 16 пъти Копа Америка и 15 пъти е бил втори в турнира. И двете постижения са рекорди. Аржентина е спечелила в Копа Америка най-много точки и най-много победи, с чувствителен аванс пред втория Уругвай. Отборът на Аржентина е отбелязал най-много голове, има най-добра голова разлика и най-висока успеваемост в мачовете от първенството с много голяма преднина пред втория.
История Първия си мач отборът на Аржентина играе с Уругвай на 16 май 1901 г. като гост и печели с 3:2 Deportes – Futbol Uruguayo I, eluruguayo.com; проверено на 2.2.2014.. На 20 юли 1902 г. Аржентина играе първия си официален мач – отново като гост в Монтевидео срещу Уругвай Argentina – Uruguay Matches 1902 – 2009, rsssf.com; проверено на 2.2.2014.Argentina national football team – ARCHIVE, rsssf.com; проверено на 2.2.2014..
Аржентинският отбор в този мач е в състав: Хосе Бурка Лаофориас („Баракас“), Уилям Лесли („Килмс“), Валтер Бухенън („Алумни“), Едуардо Патрисио Дуган („Белграно“), Карлос Х. Бученан („Алумни“), Ернесто Браун („Алумни“), Едуард О. Морган („Килмс“), Хуан Хосе Мур (капитан) („Алумни“), Хуан О. Андерсън („Ломас“), Карлос Едгар Дикинсън („Белграно“), Хорхе Браун („Алумни“). Аржентина убедително побеждава Уругвай с резултат 6:0. Головете вкарват Дикинсон, Аримало, Морган, Карве Уриосте, Андерсон и Х. Браун. "Uruguay 0 – 6 Argentina" on Fútbol Nostalgia Този мач е първият международен мач, изигран извън британските граници. Трябва да се отбележи, че Аржентина и Уругвай имат и рекорда за броя на изиграните мачове между двете страни. В богатата си история тези два отбора са се срещали повече от 180 пъти. Argentina – Uruguay headtohead records, fifa.com; проверено на 2.2.2014. През 1912 г. Аржентина става член на ФИФА и от 1916 г. е член на КОНМЕБОЛ. Първият успех, който Аржентина постига през 1916 г., е спечелен сребърен медал на първото южноамериканско континентално първенство. Една победа (6:1 срещу Чили) и две равенства (срещу Бразилия и Уругвай) са достатъчни само за втората позиция и сребро, докато златото е спечелено от Уругвай. Southamerican Championship 1916, rsssf.com; проверено на 2.2.2014.
Аржентина печели първия златен медал на шампионата на Южна Америка през 1921 г. като домакин в Буенос Айрес, след като има дотогава три сребърни и един бронзов. Аржентинците спечелват първото място с три победи от три мача без допуснат гол Southamerican Championship 1921, rsssf.com; проверено на 2.2.2014.. Те завоюват следващия златен медал след четири години, отново като организатори на турнира Southamerican Championship 1925, rsssf.com; проверено на 2.2.2014.. През следващата година взимат сребро Southamerican Championship 1926, rsssf.com; проверено на 2.2.2014., а първото си злато извън границите си завоюват в Перу Southamerican Championship 1927, rsssf.com; проверено на 2.2.2014..
До 1928 година отборът на Аржентина играе само в Южна Америка. Първият мач извън родния континент провежда в Лисабон с отбора на Португалия (0:0).
Световно първенство Аржентина е участвала на 16 световни първенства по футбол, като дебютира още на първото първенство, проведено в Уругвай през 1930 г. Там тя играе финал с домакините, който губи с 2:4. По-късно за тази загуба аржентинците обвиняват съдията Лангенус, който според безпристрастните наблюдатели е свирил мача отлично. Александър Ясников, Димитър Джаров, Асен Виденов – „От Уругвай '30 до Мексико '86“, Медицина и физкултура, София – 1989 г Треньори са Франсиско Олазар и Хуан Хосе Трамутола, а звездата на отбора е Гилермо Стабиле, който става голмайстор на първенството с 8 гола.
През 1978 г. Аржентина е домакин на 11-о Световно първенство по футбол и на родна земя печели първата си световна титла по футбол. За да играе на финал, трябва да победи в последния мач от полуфиналните групи с повече от 4 гола тъй като има равни показатели с . Мачът завършва 6:0 за Аржентина и тя е на финал, а Бразилия отива на мач за трето място.
На финала срещу без Кройф домакините водят с 1:0 с гол на Кемпес през половината време на мача. Тоталният натиск на холандците води до гол с глава на Нанинга и удар в страничната греда на Хаан през последните 10 минути на редовното време. В продълженията аржентинците, подкрепяни от собствената публика, вкарват 2 гола и завоюват купата. Треньор тогава е Сесар Луис Меноти, а звездата на отбора е Марио Кемпес, който отбелязва 2 от трите гола на финала и става голмайстор на първенството.
На откриването на първенството в Испания през 1982 г. в най-посетения мач пред 95500 зрители на стадион Ноу Камп в Барселона, световните шампиони губят от Белгия с 0:1. Следва убедителна победа над Унгария с 4:1 и тук изгрява звездата на Диего Марадона, който вкарва 2 гола. Аржентина остава втора в предварителната група и се класира за втория кръг, но там попада в най-трудната група, губи и двата мача от фаворитите Италия (1:2) и Бразилия (1:3) и отпада от борбата. В срещата с Бразилия Марадона е изгонен с червен картон. Треньорът Меноти е запазил шампионското ядро на тима от преди 4 години начело с капитана Пасарела, който се е върнал към ролята си на атакуващ защитник и вкарва 2 гола, по колкото имат Бертони и Диас. Голмайсторът на последния шампионат Кемпес не е във форма и не отбелязва нито един гол, а в последните два мача е сменен. Като цяло отборът не е на шампионското ниво от предишното първенство. Появява се противоречие между Пасарела и Марадона, който започва да се стреми да го измести и да се наложи над всички като капитан. Отборът е разделен на два лагера около двамата лидери. Меноти така и не успява да разреши спора им. От следващата година треньор става Карлос Билардо, който налага по-защѝтен стил на игра и почти престава да включва в отбора Пасарела. Залага на Марадона, който се превръща в новия мотор на тима, но не успява да го класира за следващия мондиал без Пасарела. "По-велик дори от Меси": Историята на неподражаемия защитник-снайперист, който презираше Марадона – Спорт кафе, 29 април 2020.
В квалификационната група за първенството през 1986 г. в Мексико Аржентина изпада в трудно положение пред опасността да изгуби и двата мача със съперника за първото място Перу и да не се класира директно. Под натиска на феновете Билардо извиква Пасарела в отбора за втория мач. При губещ резултат 1:2 на почивката като домакин, треньорът пуска Пасарела в игра през второто полувреме. Той атакува като дясно крило в 81-та минута и след голов удар и рикошет изравнява резултата, с което директно класира Аржентина за първенството. Личният конфликт между Пасарела и Марадона ескалира и преди началото на шампионата става открит с взаимни обвинения в неетичност. Според Марадона, Пасарела го обвинява в наркомания, а той него – в похождения и доносничество. Пасарела не коментира публично скандала. За разлика отпреди четири години, вече целият отбор е на страната на Марадона.
На финалния турнир Пасарела e в отбора, но треньорът не го пуска в игра и на негово място като централен защитник сполучливо играе Хосе Браун, а капитан на тима е Марадона. Отборът е много добре балансиран, играе силно и тактически зряло във всички срещи, а Марадона навлиза във върхова форма в стадия на директните елиминации. И трите последни мача на Аржентина (четвъртфинал, полуфинал и финал) се играят на препълнения стадион „Ацтека“ пред рекордните 114600 зрители. Марадона отбелязва всички голове в началото на второто полувреме в двата мача – на четвъртфинала срещу (2:1) и на полуфинала срещу (2:0). Най-запомнящият се мач е четвъртфиналът между Аржентина и . Марадона открива резултата с гол получил прозвището „Божията ръка“, а вторият му гол е обявен за „Гол на ХХ век“.
На финала срещу през първото полувреме Аржентина повежда с 1:0 с гол на Браун, който се доказва за титулярно място. През второто полувреме Валдано увеличава на 2:0 и аржентинците запазват резултата още 19 минути. Германците усилват натиска и за 8 минути изравняват след ъглови удари, но Марадона след 3 минути организира бърза контраатака като с идеален пас от центъра извежда Буручага вдясно сам срещу вратаря Шумахер и той вкарва победния гол 7 минути преди края 10 метра изоставане – Ханс-Петер Бригел, с видеозапис.. Аржентина побеждава с 3:2 и печели своята втора световна титла.
Марадона е награден със "Златната топка за най-добър играч на първенството. Пасарела става единственият аржентински футболист, който е двукратен световен шампион. Треньор на аржентинците, спечелили световната купа, е Карлос Билардо, един от най-успешните треньори на националния отбор. Почти същият състав достига до финала и 4 години по-късно на шампионата в Италия, но този път Германия взема реванш с 1:0 след гол от несъществуваща дузпа в края на мача и за втори път аржентинците остават със сребърните медали от световно първенство по футбол.
На Мондиала в САЩ през 1994 г. Марадона е отново в отбора, отбелязва гол за победата над Нигерия, но положителна допинг-проба след мача го изважда от състава за последния двубой в групата. В него побеждава световните вицешампиони с 2:0. Те се класират трети в групата и на осминафинала отпадат от с 2:3. Най-добрият футболист на тима е Фернандо Редондо, който попада сред резервите в идеалния отбор на първенството. В същия отбор на следващия шампионат във Франция 1998 не е включен аржентинец, макар че Габриел Батистута е втори сред голмайсторите на турнира. Екипът на Аржентина получава гол в предпоследната минута на четвъртфинала с и отпада от борбата. Световното първенство през 2002 г. e най-неуспешното за Аржентина. След като е сочен за фаворит преди началото, тимът печели само първия мач в групата и отпада като заема 18-о място.
На следващите 3 шампионата аржентинският отбор отпада от този на Германия. През 2006 г. завършва наравно 1:1 срещу домакините на четвъртфинала, но при дузпите отстъпва с 2:4. Роберто Аяла и Ернан Креспо са сред 23-та най-добри играчи на турнира. На следващия Мондиал 2010 в ЮАР срещу същия съперник отново на четвъртфинал губи с 0:4. Световното първенство през 2014 г. в Бразилия е едно от най-успешните за отбора на „гаучосите“. След минимални победи в първите 5 мача, в оспорвани и равностойни двубои Аржентина завършва наравно 0:0 на полуфинала срещу Нидерландия след продължения и на финала срещу Германия в редовното време на финала. И двата мача са с много високо качество на футбола. Полуфинала Аржентина печели с 4:2 след дузпи, а финала губи с 0:1 след продължения и така завоюва за трети път сребърни медали от световно първенство. Лионел Меси е награден със Златната топка за най-добър играч на първенството, а защитникът Маркос Рохо е избран в идеалния символичен отбор на турнира.
На шампионата в Русия през 2018 г. Аржентина достига до осминафинала, където отпада с 3:4 от бъдещия шампион Франция.