Òстров се нарича част суша, обградена от воден басейн, издигаща се над нивото на водата дори при прилив, която не се смята за континент. Островите могат да се намират в океан, море, езеро, залив или река. Някои острови са достатъчно големи, с извори и плодородна почва, за да са населени.«Обща физическа география, С., 1977 г.» – Острови, стр. 213 – 217

Класификация Съществуват различни класификации на островите, най-вече според начина на тяхното формиране и произход. Формиране Чрез надигащите се води Континенталните острови се наричат ​​така, защото са разположени на същия континентален шелф като близкия до тях континент. Следователно всъщност е част от същия континент: височината на морското равнище го прави остров (това е случаят с Великобритания, която по време на последното заледяване не е била остров). Някои острови са отворени само при прилив (например Мон Сен Мишел или остров Ноармутие) и затова се наричат приливни острови. В тези случаи дълбочината на морето около тях е относително плитка.

Чрез континентален дрейф Преди стотици милиони години Австралия е била прикрепена към Антарктика. Мадагаскар е бил присъединен към Африка. В тези два случая една тектонична плоча е разкъсана, за да се получат две, които постепенно се разминават на повърхността на земното кълбо със скорост от няколко сантиметра на година (1 см на година за 100 милиона години = 1000 км). Такъв е и случаят с Корсика и Сардиния, които са били свързани с европейския континент преди няколко милиона години.

Чрез вулканично натрупване Лавите и други вулканични продукти от изригване на един или повече подводни вулкани, се натрупват и се появяват над водата, образувайки острова. Тогава дълбочината на околното море може да бъде много голяма (няколко хиляди метра). Островите в средата на океана геологически не са част от нито един континент. Чрез наносно натрупване Коралови острови Атолът е остров, образуван от коралов риф, изграден върху ерозирал и потопен вулканичен остров. Чрез натрупването на корали и полипи на няколкостотин метра височина рифът излиза на повърхността на водата и образува нов остров. Атолите често имат пръстеновидна форма с централна, плитка лагуна. Примери за това са Малдивите в Индийския океан и Рангироа в Тихия океан.

Речни острови Речните острови се появяват във водния поток по течението и в делтите на реките. Те се образуват от отлагането на наноси (седименти) на места, където течението губи част от интензивността си. Някои са кратковременни и могат да изчезнат при промяна на обема на водата или скоростта на реката, докато други са стабилни и дълготрайни.

Чрез тектонично натрупване В зоните на субдукция, където две тектонични плочи се събират, се образуват обратни разломи и гънки, които удебеляват земната кора и причиняват издигане на морското дъно. По този начин остров Барбадос в Западна Индия се появява като акреционна призма. Същото е и за островите на запад от Суматра: Симеулуе, Ниас и др. За остров Ниас земетресението през 2005 г. в Суматра повдига част от острова, увеличавайки още повече площта му.

Чрез издигане на литосферата На нивото на Балтийско море и фиордите, топенето преди 10 000 години на ледника, който го покрива, е причинило повдигане на литосферата (следледников отскок, изостатично отскачане), причинявайки появата на нови земи и острови като Борнхолм.

Чрез човешка намеса Изкуствените острови се изграждат чрез насипване или изграждане на диги. Те понякога използват един или повече съществуващи острови.

Резервоарните езера и язовири понякога съдържат острови.

Видове острови по произход Континентални острови Континенталните острови имат геоморфоложки характер на даден континент и в геоложкото минало са били свързани с него, но впоследствие поради тектонски движения са били обособени като самостоятелни морфографски езеници: Сицилия (Европа), Гренландия (Северна Америка), Барбадос (Южна Америка), Тасмания (Австралия) и др. Съобразно разположението си континенталните острови биват крайбрежни, самостоятелни и острови на континенталния склон. Крайбрежните острови са разположени близо до брега на континента и по всички белези (геоложки, геоморфоложки, биогеографски) са сходни с континенталния бряг. Такива са островите край далматинския бряг на Хърватия – Корчула, Хвар, край бреговете на Финландия – шхерите, тези край Швеция, Гренландия, Чили, Корея и др. Самостоятелните острови се различават рязко от брега на континента. Те са разположени на шелфа поединично или на групи. Към този вид острови спадат: Канадски арктичен архипелаг, архипелазите Свалбард и Земя на Франц Йосиф, Нова земя, Северна земя, Новосибирски острови и остров Врангел в Северния ледовит океан, а също островите Великобритания, Ирландия, Тасмания, Нюфаундленд, Огнена земя, Хайнан и др. Островите на континенталния склон са разположени по-далеч от съседните континенти, от които са отделени с дълбочини от 200 до 2500 m. Въпреки тази особеност те имат общи белези с континента (геоморфоложки и структурни). Най-известните острови от този тип са: Гренландия, Мадагаскар, Тайван, Сардиния, Корсика, Малайският, Филипинският, Японският архипелаг и др.

Океански острови Океанските острови са сушеви части с по-ограничени размери, които никога не са били части от континентите и са възникнали независимо от тях. В зависимост от произхода си те се делят на вулканични и коралови. Вулканичните острови са изградени вследствие ерупции на подводни вулкани, чието действие е определило формата и размерите им. Те се отличават с планинския си релеф и са свързани с определени лабилни зони на земната кора или с някои структурни линии и са пръснати на много места. В Средиземно море най-известни са Липарските острови, Пантелерия, Санторини; в Атлантическия океан – Канарските, Азорските, Ян Майен, Мадейра, Света Елена, Възнесение, Тристан да Куня; в Индийския океан – Кергелен, Амстердам, Сен Пол. Особено богат на вулкански острови е Тихият океан. В средата на огромния океански басейн се издигат Хавайските острови, Фиджи, Самоа, а по периферията му – островите Галапагос, Хуан Фернандес, Алеутските Курилските, Рюкю и др. Кораловите острови дължат произхода си кораловите строежи по подводните плитчини или около вулканските конуси в океана. Те са известни под името атоли. Представляват пръстеновидни острови, разкъсани на няколко места с много нисък бряг от 3 до 5 m височина и ширина до 500 m. В средата на атола е разположена плитка лагуна, която има кръгла или елипсовидна форма, с различни размери и дълбочина. Дължината на най-големите атоли достига до 70, а на места и до 140 km, а ширината до 30 km. В някои случаи дълбочината на лагуните им достига до 100 m, но по-често те са плитки – от 35 до 40 m. Най-известните атоли са разположени в Тихия океан, в островните групи на Полинезия, Микронезия и Меланезия. В тези архипелази са групата острови Туамоту със 70 атола, Тувалу, Маршалови острови и др. В Индийския океан най-известните атоли са Малдивските и Лакадивски острови; в Атлантическия океан – Бахамските и Бермудските острови, като последните са най-отдалечените от екватора коралови острови на Земята, образувани под влиянието на топлото морско течение Гълфстрийм.

10–те най-големи острова на света

Гренландия – 2 175 597 km² Нова Гвинея – 785 753 km² Борнео (Калимантан) – 743 330 km² Мадагаскар – 587 042 km² Бафинова земя – 507 451 km² Суматра – 473 605 km² Хоншу – 230 316 km² Великобритания – 229 883 km² Виктория – 217 291 km² Елсмиър – 196 235 km²

Български острови

Дунавски острови Най-много български острови има в река Дунав. Сред тях са и най-големите по площ (над 800 декара). Номер по ред Наименование Площ в km² Номер по ред Наименование Площ в km² Номер по ред Наименование Площ в km² 1 Белене 41,1 9 Косуй 2,4 17 Есперанто (Орех) 1,3 2 Козлодуй 6,1 10 Борил 2,1 18 Средняк 1,3 3 Вардим 4,9 11 Езика (Масата) 1,9 19 Радецки 1,2 4 Батин 4,2 12 Лакът 1,9 20 Скомен 1,2 5 Голяма бързина 3,9 13 Кутово 1,8 21 Гарван 1,1 6 Люляк 3,2 14 Белица (Щуреца) 1,5 22 Добрина 1,1 7 Алеко 2,9 15 Калимок 1,5 23 Цибър 0,9 8 Ветрен 2,8 16 Голям Бръшлен 1,4 24 Малък Косуй 0,83

Острови в Черно море В Черно море има български острови и скали, от които 20 с площ над 6 декара: Острова (Галата, Аспарухов остров) — 2,5 km², 8 m, област Варна, община Варна. Той е полуморски-полуезерен остров между Черно море, Варненското езеро, Морско-езерен канал 1 и Морско-езерен канал 2. Свети Иван — 0,660–0,667 km², 33,0–45,3 m, област Бургас, община Созопол Свети Кирик (Кирик и Юлита) — 0,08–0,083 km², 15 m, област Бургас, община Созопол. Свързан със сушата посредством вълнолом (изкуствен провлак), изграден през 1927 г. Ченгенескелски (Отманлийски) остров — 0,017–0,03 km², 7 m, област Бургас, община Бургас. Той е полуморски-полуречен остров между Черно море и устието на Отманлийска река. Свети Петър — 0,015–0,025 km², 9–10 m, област Бургас, община Созопол Света Анастасия (Болшевик) — 0,011–0,022 km², 12,0–21,9 m, област Бургас, община Бургас Змийски остров (Свети Тома) — 0,012–0,017 km², 13–14 m, област Бургас, община Приморско Амбелиц — 0,01–0,012 km², 7,8 m, област Бургас, община Царево Птичи остров — 0,009–0,0101 km², 5,08–6,1 m, област Бургас, община Царево Среден Агатополис (Среден Ахтополски остров) — 0,007–0,0081 km², 4 m, област Бургас, община Царево. Свързан със сушата посредством железен мост. Ставров остров (Южен Лафински остров) — 0,0057–0,008 km², област Бургас, община Царево. Заедно с Малкия Ставров остров, с който са почти залепени, имат площ 9,14 dka. През последните години островът постепенно доста увеличава площта си чрез наслагвания, камъни, водорасли и вкаменелости в северна посока. Източна Резвая (Източна Резовска скала) — 0,0055–0,0073 km², област Бургас, община Царево. Остатък от о. Кианида (Цианида, Кианей, Киана). Този остров, или по-точно група от почти залепени един до друг острови, също в последно време значително е увеличил площта си. Северен Агатополис — 0,0058–0,0072 km², област Бургас, община Царево. Свързан е със сушата посредством железен мост. Остров Албатрос (до пристана на Лозенец) — 0,006–0,0071 km², област Бургас, община Царево. Свързан е със сушата посредством изкуствен вълнолом-провлак. Крокодила — 0,057–0,007 km², област Бургас, община Приморско Южна (Дълга) Ахтотовска скала (Южен Ахтос, Южна Ахтовска скала) — 0,0055–0,0068 km² (5,5–6,8 dka), област Бургас, община Созопол Манастиришка скала (Манастирич, Нестинарка) — 0,0058–0,0065 km², област Бургас, община Царево Лигорова скала — 0,0048–0063 km², област Бургас, община Царево Гларомитска скала (Гларомити, Гларомитски остров) — 0,0053–0,006 km², област Бургас, община Приморско Кастрич — 0,0043–0,0056 km² (до 0,006 km²), област Бургас, община Царево.

Източници

Категория:Форми на релефа Категория:Физикогеографски термини