Стойо Николов Хаджиев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
Хаджиев е роден на 16 май 1879Или на 6 септември 1880 г.; година в село Голешово, Мелнишко, тогава в Османската империя. Баща му е активен участник в движението за налагане на новобългарска просвета и църква. Завършва Сярското педагогическо училище в 1898 година. Веднага след завършването си заедно с баща си участва в спречкване с турци и в 1900 година минават в нелегалност. Става секретар на Демирхисарската чета, а след смъртта на баща си минава в четата на Яне Сандански, с която участва в Илинденско-Преображенското въстание.
След амнистията от 1904 година, по указание от Яне Сандански, Стойо Хаджиев става учител първоначално в Черешница, а по-късно и в Долна Сушица, като занимава с организационна дейност. Скоро, след като е застрашен от арест, се връща при Яне Сандански и взема участие в акцията с капитан Стоянов.
От 1905 година е демирхисарски районен войвода и се движи с между 6 и 10 четници. Участва във всички конгреси на ВМОРО до 1908 година. След Младотурската революция в 1908 година се легализира, става активист на Народната федеративна партия (българска секция) и е делегат на учреждението от Демирхисарско през 1909 година, заедно с Илия Бижев. Участва в похода към Цариград през 1909 година и на изборите в 1912 година, заедно с Александър Буйнов, става депутат в османския парламент от Сяр.
По време на Балканската война е войвода на Демирхисарската чета на Македоно-одринското опълчение, а по-късно служи като доброволец в 1 рота и в щаба на 14 воденска дружина.
Демирхисарска чета на МОО с командир Стойо Хаджиев Номер Име Години Околия Селище Бележки Георги Чалъков 50 Валовищко Кърчово Коста Стоянов Валовищко Райковци Петко Ангелов Валовищко Райковци Стоян Заприн Валовищко Райковци Тодор Ангелов Драмско Калапот
През Първата световна война служи в 3 пехотен полк на 11 дивизия. След войната е окръжен управител на Струмица, а от 1920 година е адвокат в Петрич и председател на Окръжната постоянна комисия в града.
Хаджиев е убит в Горноджумайските събития през септември 1924 година.Македонски научен институтКуманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993.Сандански, Борис, „Поборници от Пиринско“, в. „Трета възраст“, бр. 30, 28.7 – 3.8.10 г., стр.10
В родното му село Голешово е изграден негов паметник, а името му носи улица в град Петрич.
Външни препратки „Показания“, публикувано в „Убийството на Тодор Александров“, София, 2002 година Стойо Хаджиев - Голешовският войвода, БНТ, Олтарите на България, 01.11.2020 година
Бележки
Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Български революционери от Македония Категория:Македоно-одрински опълченци Категория:Санданисти Категория:Членове на Народната федеративна партия (българска секция) Категория:Възпитаници на Сярското българско педагогическо училище Категория:Войводи на чети на Македоно-одринското опълчение Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Османски политици Категория:Жертви на политически убийства в България Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Жертви на междуособици в македоно-одринското революционно движение Категория:Български подофицери от Македония Категория:Възпитаници на Битолската българска класическа гимназия Категория:Български адвокати Категория:Родени в област Благоевград Категория:Починали в област Благоевград