Лю̀мница, още Лумница или Лубница (, Скра, до 1926 година Λούμνιτσα, Лумница, , Люмница), е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония.
География Селото е разположено на 560 m надморска височина, високо в прохода между планините Паяк (Пайко) и Мала рупа (Суха рупа). Отдалечено е на 25 km северозападно от град Боймица (Аксиуполи) и на 10 km източно от влашкото село Ошин (Архангелос).
История В Османската империя В съдебен процес от 1724 година, в който се разглежда оплакване на жителите на Авретхисарска каза срещу злоупотреби от страна на аяни при събирането на данъци, село Любниче е представлявано от Петко, син на Злате и Стойко, син на Петко.
В края на XIX век Люмница е едно от големите влашки (мъгленорумънски) села в областта Влахомъглен в Гевгелийска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Люпница (Liupnitza), Мъгленска епархия, живеят 2700 гърци. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Лубница (Loubnitza) е посочено като село с 350 домакинства и 460 жители българи и 1196 власи.
В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Люмница живеят 2600 власи християни.
Румънско просветно дело
Между 1891 и 1907 година в Люмница работи румънско училище. Тук преподават Щефан Христу и Простин Кута. Румънското училище е открито от Михаил Ника арумънин от Прилеп, изпратен в Люмница по инициатива на румънския училищен инспектор Апостол Маргарит. Ника напуска след една година, поради тормоза, на който е подложен от местните гъркомани, начело с гръцкия учител, завършил Солунската гръцка гимназия, който разбира опасността от румънизма. Първоначално училището, отворено в частна къща събира много деца, но по-късно след интригите на гръцкия митрополит числеността на румънската партия в селото спада. Ника е последван от няколко учители, които се задържат само седмици. Чанта е малтретиран, а Суфлери е почти удушен. Едва в 1898 година люмничанинът Гоно Мегин (Гона Мегя) премества училището в къщата си и стабилизира институцията. Той служи като учител в продължение на четири години, първоначално подпомаган от Николае Марку, а по-късно сам. В 1902 година обаче е арестуван за революционна дейност и осъден на 10 години затвор. Наследява го Константин Ное в учебната 1902/1903 година, завършил Битолския румънски лицей. В началото на годината в селото пристига военна част и окупира училищната сграда, в която е настанено гръцкото училище. Така в румънското училище се събират повече от 100 ученици. След три месеца броят на момчетата и момичетата в румънското училище става толкова голям, че е изпратен помощен учител Н. Теохаряну, дотогава учител в Крушево. Владиката Йоаникий Мъгленски набеждава Ное, че на едно от училищните тържества е призовавал към бунт, Ное е арестуван и разпитван, но завършва годината през юни. В началото на следващата година румънското училище отново отваря врати в общинското училище, тъй като войската напуска. В селото свещениците започват да служат на румънски. През ноември 1904 година обаче българска чета се сблъсква с османски войски между Ошин и Люмница, няколко войници са убити, а други пленени и пуснати. Това дава възможност на гърците да наклеветят румънските лидери в двете села и да ги обвинят в революционна дейност. Арестувани са двамата учители заедно с Гоно Мегин, свещениците и всички по видни румънци от Люмница и Ошин. След разпити няколко от тях са оправдани, но по-голямата част, включително Ное, са държани 8 месеца в затвора, а Мегин осъден за втори път на 10 години затвор заедно с трима негови съграждани и 16 други румънци от Ошин и заточени в Бодрум кале. След това училището е поето от Ташку Люга, а в църквата продължава да се служи на румънски. Гъркомани остават само двамата учители и един свещеник и роднините им и се черкуват в малък паракликс, като гръцко училище няма.
Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Любница (Lioubnitza) има 540 власи и в селото има влашко училище.
Екзархиийската статистика от 1910 година отбелязва в Люмница 2630 жители.
В Гърция След Балканската война в 1912 – 1913 година селото попада в Гърция. В 1916 година, по време на Първата световна война, фронтовата линия минава през Люмница и българските военни власти разселват жителите на селото във вътрешността на Царство България - главно в Стара и Нова Загора. След края на войната в Люмница се връщат само част от люмничани. По време на войната над Люмница, на връх Яребична (на мъгленорумънски Скра) се води тежката битка при Яребична. След войната в 1926 година селото е прекръстено на Скра по името на седловината Скриена.
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Люмница (Љумница) има 200 къщи власи християни. В 1926 година селото е прекръстено на Скра.
В 1925 година 90 семейства се изселват в Румъния и са настанени в Добруджа - Сребрино, Асъкьой, Кадъкьой, Кочина, Валюшница.
Селото пострадва значително през Втората световна и Гражданската война в Гърция и много семейства бягат към големите гръцки градове, предимно в Солун и Боймица, и в Югославия, където се установяват предимно в Скопие и Велес.
В селото от 2002 година работи Музеят на Първата световна война и битката при Яребична.
Селото традиционно се занимава със скотовъдство и частично със земеделие - отглеждане на картофи и пшеница.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Люмница на 31 юли 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Скрена Σκρένα Крифо Κρυφόместност на Ю от Купа, на ЮЗ под Малък Гъндач и на СИ под Гъндач Вале Раци Βαλεράτσι Крионери Κρυονέριместност на Ю от Купа и на ЮИ под Малък Гъндач Говедарник Γκουβερτάρνικ Агеладарис Άγελαδάρηςгора на ЮЮЗ от Купа Малък Гъндач Μικρό Γκαντάτσι Метопо Μέτωποвръх на Ю от Купа (1368,3 m) Житиница Ζιντινίτσα Зои Ζωήгора на ЮЮЗ от Купа Курица Κουρίτς Корици Κορίτσιизвор на Ю от Купа, на С под Малък Гъндач Вале Раци Βάλε Ράτσι Криорема Κρυόρεμαрека на ЮИ от Купа, десен приток на Коджадере Грос Γκρος Хондрас Χοντρόςвръх на Ю от Купа Бимба Μπίμπα Скепасма Σκέπασμαизвор на ЮЗ от Купа Рипа Капри Ρίπα Κάπρι Трагос Τράγοςвръх на Ю от Купа (1092 m) Репал Гога Ρεπάλ Γκόγκα Йоргаки Γιωργάκηвръх на ЮИ от Купа (835 m) Череши Τσερέσια Керасиес Κερασιέςместност на ИЮИ от Купа Скърка Тирджимици Σκόρκα Τιρτζιμίτση Рахулес Ραχούλεςвъзвишение на ЮИ от Купа (538,4 m) Пинтугесели Ριντουγιέτσελι Корфадес Κορφάδεςвъзвишение на И от Купа Крипала Репа Корбола Ρέπα Κόρμπολα Лафопетра Λαφόπετρα възвишение на И от Купа (499 m) Лозин Λόζιν Амбели Άμπέλιвръх на ЮЗ от Купа (878 m) Репал Воци Ρέπαλ Βότσι Воцис Βότσης връх на СЗ от Купа (961 m) Плочи Πλότσι Петалон Πέταλλονместност на С от Купа Вале Маре Βάλε Μάρε Макрорема Μακρύρεμαрека на С от Люмница (Вале ди Извори) Болиглав Μπουλιγκλάφ Митакас Μύτακαςвръх на Ю от Люмница (736 m) Вале ди Извори Βάλε Ντί Ίσβορι Харадропигес Χαραδροπηγέςрека на Ю от Люмница Валия Мади Βάλια Μάδι Мадис Μάδηςрека на С от Люмница (Мала река) Люмница Λιούμνιτσα Корифула Κορυφούλαвъзвишение на ЮИ от Люмница (577,7 m) Вале Мари Βάλε Μάρι Платирема Πλατύρεμαрека на С от Люмница, десен приток на Мала река Чука Москали Τσούκα Μάσκιαλι Гимнотопос Γυμνότοπος възвишение на И от Люмница (451 m) Деса Ντέσα Плая Πλαγιάместност на СИ от Люмница Вале Мека Βάλε Μέκα Анеморема Άνεμόρεμαрека на СИ от Люмница, ляв приток на Мала река Бистрица Πιστιρίκα Воскос Βοσκόςрека на С от Люмница, ляв приток на Мала река Бистрица Πιστιρίκα Гидарис Γιδάρηςместност на СЗ от Люмница, на Ю под връх Селища (гранична пирамида № 78) Яше Γιασέ Лиго Λὐγό Пустови Πουστάβι Потистра Ποτίστραместност на границата на СЗ от Люмница Мошо Μόσιο Мосиос Μόσιοςместност на СЗ от Люмница Носия Декути Νόσια Ντεκούτι Скотинон Σκοτεινόνрека на СЗ от Люмница, ляв приток на Валия Мади (Мала река)
Личности
Родени в Люмница Атанас Танчев Цачев (? – 1906), български революционер, деец на ВМОРО, убит през март 1906 година при село Купа Георги Влайков (Γιώργος Βλάικος, Йоргос Влайкос), гъркомански андартски деецΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ Георги Мичев, български революционер, деец на ВМОРО Георги Ников Костов, български революционер, деец на ВМОРО Георгиос Папагеоргиу (1894 - 1951), гръцки военен и политик Гино Ботов, български революционер, деец на ВМОРО Гоно Мегин, деец на румънската пропаганда, румънски учител, български революционер, деец на ВМОРО Димитър Постефанов (Δημήτριος Παπαστεφάνου), деец на гръцката пропаганда в Македония, убит от български революционери Димо Руси (? – 1905), български революционер, деец на ВМОРО, убит на 21 март 1905 година при Лесково Димо Стоянов Ечев, български революционер, деец на ВМОРО Думитру Чоти (1885 - 1974), деец на румънската пропаганда, румънски учител и общественик Иван Георгиев Сомов (? – 1906), войвода на ВМОРО Йован Шуков (р. 1940), северномакедонски спортен деец Мите Шкрековски (р. 1940), северномакедонски писател Стоян Ковачев Балтаджиев (? – 1906), български революционер, деец на ВМОРО, убит през март 1906 година при село Купа Танчо Джамбазов (Tanciu Giambazi, ? – 1905), български революционер, деец на ВМОРО Яне Димов Ритков, български революционер, деец на ВМОРО
Починали в Люмница Илияс Делиянакис (? - 1918), гръцки революционер
Литература Theodor Capidan, Meglenoromânii, istoria şi graiul lor, vol. I, Bucureşti, 1925, p.25. Παπαγεωργίου, Μαρία Γ., "Απόψεις για τους „σταυρούς“ των τάφων του Σκρά", Πουρναράς, Θεσσαλονίκη 1976.
Бележки
Категория:Села в дем Пеония Категория:Мъгленорумънски селища