Конско или понякога Койнско или Старо Конско (, понякога Коњско, ) е село в община Гевгели, Северна Македония.
География Селото е разположено в областта Влахомъглен, в североизточните поли на планината Кожух, на 30 километра северозападно от общинския център град Гевгели (Гевгелия).
История
В XIX век Конско е влашко (мъгленорумънско) село в Гевгелийска каза на Османската империя в напреднал процес на българизация.Вайганд, Густав. „Етнография на Македония“. Глава III. Език, езикови граници и разпространение на националностите в Македония Църквата „Свети Димитър“ в селото е дело на Андон Китанов.
Още в 1895 – 1896 година в селото е основан комитет на ВМОРО. През октомври 1897 година революционерът Аргир Манасиев, учител в Смоквица, заедно с Пере Тошев заздравява комитета в селото.Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 354. Между 1896 – 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.
В 1894 година Густав Вайганд в „Аромъне“ пише, че Коинско е влашко село.
В статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Койнско е посочено като село с 560 жители власи християни.
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Конско има 640 българи екзархисти и работи българско училище, в което учителства деецът на ВМОРО Димитър Попстаматов.
При избухването на Балканската война в 1912 година 12 души от Конско се записват доброволци в Македоно-одринското опълчение.
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия. През 1922-1923 година е открита поща, която функционира до 6 април 1941 година.Светозаревиќ-Покорни, Бранислав. Поштенска историjа на териториjата од Република Македониjа - 1843-2010 година (поштенски жигови) / Postal history of the territory of Republic of Macedonia from 1843 to 2010 (postmarks), Скопjе, 2018, с. 57. Много сгради в Конско са разрушени или повредени по време на Валандовското земетресение през 1931 година.
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Тома Г. Йосифов от Ленище е български кмет на Конско от 1941 година до 20 октомври 1942 година. След това кмет е Иван Ат. Кузманов (14 декември 1942 - 22 февруари 1943).
Според преброяването от 2002 година селото има 4 жители.
Националност Всичко македонци 4 албанци 0 турци 0 роми 0 власи 0 сърби 0 бошняци 0 други 0
Личности
Родени в Конско Андон Георгиев Луков, български революционер, деец на ВМОРО Андон Николов Ковачев, български революционер, деец на ВМОРО Георги Илков (1884 – ?), български революционер, деец ВМОРО Георги Колев Смилев, български революционер, деец на ВМОРО Георги Митрев (1880 – 1917), български революционер, деец ВМОРО Кольо Манджуков, български революционер, деец на ВМОРО Кольо Трайков Колебачев, български революционер, деец на ВМОРО Никола Андонов, македоно-одрински опълченец, Първа отделна партизанска рота Пано Бозов, български революционер, деец на ВМОРО Стефан Стоев Сапунджиев, български революционер, деец на ВМОРО Стоил Кьорпетков, български революционер, деец на ВМОРО Тано Бунбаширов, български революционер, деец на ВМОРО Трайко Аврамов Милев, български революционер, деец на ВМОРО Трайко Димов Шушков (Трайо, ? – 1903), български революционер, деец на ВМОРО, убит на 5 септември 1903 година при село Мишино, Кочанско Христо Бачов, български революционер, деец на ВМОРО Христо Иванов Пеев, български революционер, деец на ВМОРО Христо Стоев Майсторо, български революционер, деец на ВМОРО
Починали в Конско Иван Алексов Бояджиев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 478, л. 4, 5
Бележки
Категория:Села в община Гевгели Категория:Мъгленорумънски селища