Михаил Наумов Чеков е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография Михаил Чеков е роден на 25 юни 1873 година в село Горно Върбени (Екши Су), тогава в Османската империя. Произхожда от видната фамилия Чекови. Първи братовчед е на Иван Чеков и Методий Чеков. През 1892 година завършва педагогическия отдел на Солунската българска мъжка гимназия и става главен учител в село Ваташа, а след това в родното си Горно Върбени, където става председател на местния революционен комитет на ВМОРО. През март 1902 година при Горновърбенската афера властите го задържат и затварят в Битоля. Обвинен е в принадлежност към „българския комитет“. На 12 септември 1902 година е осъден на 5 години затвор. Лежи за кратко в Битолския затвор.
На 2 май 1903 година участва на Смилевския конгрес като представител на Леринския район заедно с поручик Георги Папанчев. Дни по-късно двамата организират районна конференция на ръководители от Леринско в село Баница. Турските власти разбират за срещата и на 20 май турски аскер достига селото. Всички делегати бягат под прикритието на нощта. Турски войници убиват войводата Георги Папанчев, помощник-войводата Васил Попов и секретаря на четата Стоян Партов. Михаил Чеков събира разпръснатите четници и се изтегля в Горно Върбени. Заедно с Георги Попхристов се завръща в село Баница за да открие предателя довел турския аскер в селото. Касиерът на селото Геле Ряпов и помощникът му са осъдени и убити от комитета след разследване доказало вината им.
По време на Илинденско-Преображенското въстание Михаил Чеков, Георги Попхристов, местният войвода Тего Хаджиев и Георги Чакъров Мървака от Банско, специалист по взривовете заедно с чета от 200 души нападат гарата на Горно Върбени. След успешното нападение на гарата обикалят района и прекъсват телеграфните жици, след това се срещат с Васил Чекаларов и заедно атакуват казармите в село Невеска. Чрез изненада постигат голям успех като пленяват 7 войници и взимат 40 пушки. В планината Върбица до обединената чета достига новина за идваща от към село Загоричани голяма армия с артилерия. След кратко сражение се изтеглят към село Емборе, а оттам към Любетинското блато за среща с Любетинската чета.
Михаил Чеков се крие до есента, когато заедно с Георги Попхристов се изтеглят към село Буф срещат с Борис Сарафов и четирима преспански войводи. Прибира се пак в Горно Върбени, където се укрива до зимата, след това заминава за Гърция откъдето смята да се прехвърли в България. В Атина пристига на първия ден на Великден през 1904 година. Спомня си една случка от разходка из града:
В Атина е арестуван и лежи в затвор до есента на 1904 година, когато излиза от затвора благодарение застъпничеството на българското правителство. Пристига в България и в София е назначен на служба в Българската кооперативна банка. През Балканската война е в Атина да агитира емигранти завърнали се от чужбина да се включат във войната, но мисията му не успява. След Първата световна война се пенсионира и заживява в село Лъджене.
Съучредител е на Леринското благотворително братство през август 1919 година.
Работи в Българската кооперативна банка. Михаил Чеков записва спомените си през 1956 година, а умира в 1957 година във Велинград.Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968, стр.258-266
Родословие
Бележки
Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Български революционери от Македония Категория:Четвърти випуск на педагогическите курсове при Солунската българска мъжка гимназия Категория:Родени в Горно Върбени Категория:Починали във Велинград Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Български имигранти от Македония във Велинград Михаил Категория:Български общественици от Македония Категория:Дейци на Македонските братства