Вискяр е планина в Западна България, на границата между Софийска и Пернишка област, част от Завалско-Планската планинска редица на Средногорието.
Планината е разположена между Бурелската котловина на север и Софийската котловина на североизток, а на юг склоновете ѝ постепенно потъват в Брезнишката котловина. На югозапад чрез Ярославската седловина (964 m) се свързва със Завалска планина, а на югоизток чрез Радуйската седловина (830 m) – с планината Люлин. В североизточна посока границата на Вискяр има известна условност.
Планината е силно разчленена. Основните хребети са с посока северозапад – югоизток; по тях дължината на планината е около 22 km. Ширината ѝ е около 10 km. Най-високата точка е връх Мечи камък (1077 m).
Вискярските хребети са приблизително еднакво високи, почти успоредни, заоблени; върховете по тях са на къси разстояния и поради своята обезлесеност и подобна височина имат доста сходен вид.
Планината е изградена предимно от горнокредни андезити, пясъчници, туфи и туфити. Тя е слабо залесена – по североизточните ѝ склонове има малки широколистни гори от бук и дъб, а югозападните ѝ са обезлесени. По билото на планината преминава главният вододел на България между водосборните басейни на Черно и Егейско море. От нея водят началото си реките Габерска (ляв приток на Нишава) и Сливнишка (от басейна на Искър), а югозападните и южните и склонове се отводняват от малките, леви притоци на река Конска (десен приток на Струма).
В планината и по нейните склонове са разположени 1 град и 30 села. Софийска област – 18 села: Братушково, Бърложница, Горно село, Гургулят, Гълъбовци, Делян, Драготинци, Дреатин, Златуша, Начево, Пищане, Повалиръж, Радуловци, Ракита, Храбърско, Цацаровци, Чеканец и Ялботина; Област Перник – 1 град и 13 села: Арзан, Бабица, Брезник, Брусник, Вискяр, Гоз, Горни Романци, Долни Романци, Завала, Красава, Озърновци, Радуй, Расник и Ярославци.
В южната си част планината се пресича от два пътя от Държавната пътна мрежа: От град Брезник до село Златуша, на протежение от 13,2 km – участък от третокласен път № 638 Брезник – Златуша – Божурище. От село Гълъбовци до град Брезник, на протежение от 13,5 km – участък от третокласен път № 811 Беладие хан – Сливница – Брезник.
По югоизточното ѝ подножие, през Радуйската седловина преминава участък от трасето на жп линията Перник – Волуяк.
Маршрути 1. София—гр. Банкя—с. Клисура—манастира „Св. Петка" (30 мин)*-вр. Форта (1 ч) – Радуйската седловина (2 ч)-вр. Бъзглав (2,30 ч) – манастира „Св. Петър" (3,20 ч); – вр. Вискярска могила (3,40 ч) – седловината Ушите (4 ч) * – .вр. Градище-вр. Шилева чука (4,30 ч) ---пътя Бабица-3латуша (5 ч) * --вр.Цървен (5,30 ч) – с. Гоз (6 ч) * – вр. Св. Илия (6,30 ч) – Арзанските пояти (7 ч) * – вр. Острило (7,30 ч), – вр. Попин чукар (8ч) – вр. Върха*, – вр. Плашивец (9 ч)! – вр. Мечи камък (10,15 ч) – превала – с. Ракита (11,30 ч)
Върхове
1Мечи камък10772 от с.Ракита3Калето1053СИ от с.Вискяр4Вискярска могила1048СЗ от с.Расник5Колибе1046СЗ от вр.Мечи камък6Плашивец1046С от с.Красава7Шилева чука1044И от с.Бабица8Голу1036Ю от вр.Калето9Свети Никола1030С от с.Брусник10Забел1018Ю от с.Пищане11Криви камък1015СЗ от с.Лагатор12Човеча глава1015Ю от с.Брусник13Остри връх1013Ю от с.Брусник14Бурников рид1010СЗ от вр.Плашивец15Свети Илия1010И от Минджина махала16Радош998Ю от с.Лагатор17Балчар997И от с.Красава18Свети Архангел996И от с.Бабица19Капрул993И от с.Брусник20Мали Плашивец979С от вр.Плашивец21Зимници979ЮЗ от с.Делян22Буковски връх976ЮЗ от с.Делян23Градище966З от с.Красава95Байчин кръст758З от Брезник96Тричков връх755С от с.Храбърско97Пърчовец752З от с.Цацаровци98Орляк745З от с.Начево99Гълъбов камък741ЮИ от с.Братушково100Китка728З от с.Бърложница101Камичък686ЮЗ от с.Алдомировци
Други На Вискяр планина е наречена улица в квартал „Лозенец“ в София ().
Топографска карта
Източници
Външни препратки
https://varhove.info/viskiar/
Категория:Завалско-Планска планинска група Категория:Релеф на Софийска област Категория:Релеф на област Перник Категория:Средногорие