Сицилианското кралство, известно още и като Кралство Сицилия (на средновековен латински: Regnum Siciliae или Sicilie; на италиански: Regno di Sicilia; на сицилиански: Regnu di Sicilia), е стара италианска държава в южната част на днешна Италия, основана от норманите на Рожер II през 1130 г. и съществувала до 1816 г. (до създаването на Кралството на двете Сицилии).
Кралство Сицилия обхваща остров Сицилия и цяла Южна Италия до 1530 г., включително и островите Малта и Гозо. До Сицилианската вечерня (1282 г.) се нарича Кралство Апулия и Сицилия.
История Възникване
През 1061 година норманите нападат мюсюлманския Сицилийски емират и до 1071 година завземат почти целия остров, създавайки Графство Сицилия под властта на рода на Отвилита, основан от военачалника Роже I. Норманите пренасят от Нормандия в Сицилия обществено-политическата система на феодализма. През 1085 година граф Роже добавя към своите владения половината от Калабрия, а през 1091 година завладява и Малта. След като завладяването на Сицилия приключва с падането на последната арабска крепост Ното през 1097 година, Роже I свиква в Мадзара първата сесия на това, което ще се превърне в един от най-старите парламенти в светаEnzo Gancitano, Mazara dopo i Musulmani fino alle Signorie. Dal Vescovado all'Inquisizione, 1ª ed., Castelvetrano, Angelo Mazzotta Editore, 2001, с. 30 (заедно с исландския, фарьорския и този на остров Ман).
Неговият наследник Роже II е през 1121 година разширява господството си над Амалфи и Гаета, над част от Неапол, над Таранто, Капуа и Абруци, а през 1127 година също и над Херцогство Апулия и Калабрия. От 1130 година, със свикването на Curiae generalis (събрание, в което участват благородници, рицари, феодали и духовенство, специално свикано, за да слуша думата на суверена и да прилага неговите регулаторни разпоредби) в Кралския дворец в Палермо за провъзгласяването на Кралство Сицилия, може да се говори за Сицилиански парламент – първият парламент в съвременния смисъл на суверенна държава.
След като разширява владенията си в Сицилия, Калабрия, Пулия и области, доближаващи Рим, Роже II решава да се обяви за крал, вместо дотогавашната си херцогска титла, което става на съвет от духовници и знатни хора край Салерно. Сред причините за създаването на кралството може би е и папската схизма от 1130 година, когато след смъртта на Хонорий II Колегията на кардиналите се разделя между поддържания от рода Франджипане Инокентий II и подкрепения от семейство Пиерлеони антипапа Анаклет II. Анаклет, изолиран и лишен от подкрепата на големите европейски държави, търси съюз с норманите, предлагайки на Роже II кралска корона в замяна на военна подкрепа. На 27 септември 1130 година херцогът сключва военен съюз с Анаклет II, който издава була, предоставяща на Роже II и неговите наследници короната на кралство Сицилия, Калабрия и Пулия „завинаги“. Роже II е коронясан в коледната нощ на 1130 година в Палермо като „крал на Сицилия, Херцогство Апулия и Княжество Капуа“ с церемония, напомняща коронацията на Карл Велики през 800 година.
Династия Отвил
Сицилианското кралство е обявено в коледната нощ на 1130 година под знамето на норманската династия на Отвилите и обхваща остров Сицилия, Калабрия и Пулия.John Julius Norwich, Междувременно Инокентий II отлъчва антипапа Анаклет II и получава признание на съборите в Реймс (1131), Пиаченца (1132) и Пиза (1135) и коронясва Лотар II за император през 1133 година, докато Анаклет II остава подкрепян единствено от Рим и норманите на Роже II. С подкрепата на известния духовник Бернар от Клерво Лотар навлиза в Италия и се насочва срещу норманите, но след оттеглянето му през октомври 1137 година Роже II си възвръща загубените Салерно, Авелино, Беневенто, Капуа и Неапол. Смъртта на Лотар (декември 1137) и на Анаклет II (25 януари 1138) слага край на схизмата и Инокентий II получава пълно признание през май 1138 година. През 1139 година Вторият латерански събор потвърждава нелегитимността на Анаклет II, но военният поход на папата срещу норманите завършва с пленяването му от Роже II край Монтекасино и така папата е принуден на 27 юли 1139 година в Миняно да потвърди кралската титла на Роже II заедно с анексията на Капуа.
Роже II превръща Сицилианското кралство в една от най-мощните държави в Европа чрез Арианските асизи от 1140 година и Catalogus baronum – списък на феодалите, съставен по модела на арабския диуан ал-маджлис, с който поставя под контрол васалните отношения и земевладението.Ruggero II, на ilportaledelsud.org Отвилите разширяват владенията си със завладяването на Тунис около 1140 година, а през 1146 година адмирал Георги Антиохийски превзема Триполи и Триполитания, останали под сицилианска власт почти до края на века. Опитите за заселване в Махдия и Триполи довеждат до създаването на малка норманска империя по бреговете на Ифрикия, където местните шейхове се подчиняват на краля, докато той се стреми да закриля скромното християнско население.David Abulafia, Ifriqiyya, в Enciclopedia Federiciana, vol. 1, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2005 Роже II планира създаването на норманско кралство в Африка, но смъртта му през 1154 година осуетява тези планове, а сицилианците губят Махдия през 1160 година и остатъка от Ифрикия до 1180 година.
След смъртта на Роже II през 1154 година на престола се възкачва синът му Гулиелмо I, който е изправен пред едновременната заплаха на Свещената Римска империя на Фридрих I Барбароса, Византийската империя на Мануил I Комнин и папа Адриан IV. През 1155 година византийците, подпомогнати от бунтовните апулийски барони начело с Роберто III ди Лоритело, завладяват Бари с голяма част от Пулия и Кампания, а папата се присъединява към похода, но Гулиелмо I успява да реорганизира силите си и да си върне контрола над завзетите области.Giorgio Ravegnani, Annales Casinenes, с. 311. След загубата на норманските владения в Африка през 1160 година недоволството сред аристокрацията отново нараства. Матео Бонело, изпратен първоначално като кралски пратеник, оглавява бунт, организира убийството на адмирал Майоне ди Бари и временно пленява краля, но заговорът се проваля, а самият Бонело е арестуван и умира в затвора. След потушаването на въстанието Танкред, граф на Лече, бяга във Византия, а Роджеро Склаво вероятно се отправя към Светите земи.
След смъртта на Гулиелмо I през 1166 година тронът е поет от 12-годишния му син Гулиелмо II Добрия под регентството на кралицата майка. Управлението му се отличава с относителна стабилност и реформи в Magna Curia (1172), която е разделена на финансов и съдебен орган. През 1177 година се жени за Джоана Плантагенет, сключвайки съюз с английските Плантагенети, а през 1185 година атакува Византия, превземайки Драч и Солун, но се оттегля след идването на власт на император Исак II Ангел. Гулиелмо II няма деца и организира брака на леля си Констанс Сицилианска с Хайнрих Хоенщауфен (1186), подсигурявайки наследяването на сицилианската корона. Управлението му е белязано от разцвет на изкуствата, включително завършването на двореца Дзиза и изграждането на Катедрала на Монреале (1174).Francesco Panarelli, GUGLIELMO II d'Altavilla, re di Sicilia, в Dizionario biografico degli italiani, vol. 60, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2003
Макар приживе Гулиелмо II да определя за своя наследница леля си Костанс, след смъртта му през 1189 година за крал е коронясан завърналия се от изгнание във Византия граф Танкред, последният мъжки потомък на сицилианските Отвили. Когато съпругът на Констанс Хайнрих наследява като император баща си Фридрих I Барбароса през 1191 година и се опитва да завладее Сицилианското кралство с подкрепата на Пизанската република, сицилианската флота го разгромява и залавя Костанс в Салерно, но тя е освободена по пътя за Рим, преди Танкред да успее да сключи примирие с императора. През август 1192 година Танкред жени сина си Роже за Ирина Ангелина, дъщеря на византийския император Исак II Ангел, но Роже умира преждевременно през декември 1193 година едва 19-годишен. Самият Танкред умира от болест през февруари 1194 година, оставяйки трона на 9-годишния си син Гулиелмо III под регентството на майка му Сибила. През юли 1194 година император Хайнрих VI нахлува в Сицилия, подлага Месина на грабеж и въпреки предложението да бъде компенсиран с графство Лече, обвинява Сибила в заговор и затваря цялото семейство, а Гулиелмо III е депортиран в Германия, където умира през 1198 година на 13-годишна възраст.
Династия Хоенщауфен
На 25 декември 1194 година Хайнрих VI Хоенщауфен е коронясан за крал под името Енрико I, а ден по-късно съпругата му Костанс Отвилска ражда в Йези наследника Фридрих, наречен „Фридрих Роже“ в чест на дядовците му Фридрих Барбароса и Роже II. Въпреки лесното завоюване на кралството, Хайнрих VI управлява с жестокост, хвърляйки в затвора дори популярния военачални граф Рикардо д'Ачера, докато Констанс, разкъсвана между непопулярния си съпруг и обичаната от сицилианците норманска династия, постепенно развива дълбока враждебност към германците. През 1196 година императорът екзекутира Рикардо д'Ачера, след което, подозирайки нов заговор с участието и на папа Целестин III, налага кървави репресии и масови екзекуции, продължили до внезапната му смърт в нощта срещу 29 септември 1197 година от чревна инфекция, вероятно причинена от отравяне от самата Констанс, която го надживява малко повече от година.
Когато Хайнрих VI умира през 1197 година, той е наследен от малолетния си син Фридрих II под регентството на майка му Костанс. След нейната смърт през следващата 1198 година грижата за младия крал е поверена на папа Инокентий III, който настоява за разделяне на Свещената Римска империя и Сицилианското кралство и подкрепя избора за император на Ото Брауншвайгски вместо кандидат на Хоенщауфените.Georgina Masson e Luisa Theodoli Quintavalle, През 1208 година Фридрих поема пряко властта в Сицилия, а след смъртта на чичо му Филип Швабски и разрива на Ото с папата получава подкрепа за императорските си претенции и е избран за крал на римляните през 1212 година. След победата си над Ото при Бувин (1214) е коронясан за крал на Германия в Аахен, обещавайки да не обединява двете корони. Той оставя управлението на Германия на сина си Хайнрих и е коронясан за император в Рим на 22 ноември 1220 година от папа Хонорий III. Отлъчен заради забавения от него на кръстоносен поход, Фридрих все пак получава Йерусалим по дипломатически път и е коронясан за негов крал през 1229 година, но папската армия го принуждава да сключи Мира от Чепрано (1230), отказвайки се от правото си да потвърждава епископски назначения във владенията си.Cristina Carbonetti Vendittelli, Pace di San Germano (1230), в Enciclopedia Federiciana, vol. 2, Roma 2005
Възползвайки се от мирните периоди в управлението си, Фридрих провежда интензивна законодателна дейност в Капуа, Катания, Месина, Мелфи, Сиракуза и Сан Джермано, централизирайки властта за сметка на феодалите, а през август 1231 година издава в Мелфи Constitutiones Augustales с помощта на нотариуса Пиер дела Виня кодекс, основан на римското и норманското право, смятан за модерен за времето си.Franco Cardini e Marina Montesano, Storia medievale, Firenze, Le Monnier Università/Storia, 2006, с.287 Той затяга и антиеретическото законодателство, приравнявайки ереста с престъпленията срещу краля.Antonia Fiori, Eresie, в Enciclopedia fridericiana, Roma 2005 Фридрих основава Неаполитанския университет и развива медицинската школа в Салерно, а дворът му в Палермо, наричан Stupor mundi, се превръща в кръстопът на гръцката, арабската и еврейската култура, раждайки Сицилианската поетична школа с поета Якопо да Лентини, създател на сонета.. Заради тези постижения много историци, сред които Санти Коренти, виждат във Фридрих предшественик на ренесансовия принц.Santi Correnti, Storia della Sicilia, Roma, Newton & Compton, 1999, с. 162