Аканджали, още Аканджели или Акинджали (, Муриес, катаревуса: Μουριαί, Мурие, до 1926 година Ακίντζαλη, Акиндзали), е село в Република Гърция, дем Кукуш, област Централна Македония.
География Селото е разположено на 170 m надморска височина, на 38 km северно от град Кукуш (Килкис), в близост до североизточния бряг на Дойранското езеро. Църквата „Свети Георги“ в селото е дело на Андон Китанов. Към селото принадлежат махалите Савджели (Платаниес) на северозапад, Хаджоглу (Психовриси) и Литото на североизток, Карали (Сикаминия) на изток и Буламачли (Акакиес) на югоизток.
История Античност В местността Пезули на 1950 m от езерото и на север от потока, който се влива в него е открито антично селище, обявено в 1996 година за защитен паметник. Открити са повърхностна керамика и монети от елинистическо време.
В Османската империя В XIX век Аканджели е смесено българо-турско село в Дойранската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Аканджали (Acanjali) е посочено като село в Дойранска каза със 75 къщи и 36 жители мюсюлмани и 272 българи.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Аканджели има 470 жители българи, 80 турци и 12 цигани.
Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Аканджали (Akanjali) има 640 българи екзархисти и работи българско училище.
През Балканската война в селото влизат части на българската армия.
В Гърция След Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Според Карнегиевата анкета през лятото на 1913 година гръцките войски избиват 365 души българи, които са се струпали в селото. Паралелно извършват и грабежи и други насилия, а накрая подпалват селото. Част от населението му се изселва в Струмишко, България. През Първата световна война селото е на фронтовата линия и населението му е изселено от българската военна администрация във вътрешността на страната. След войната част от жителите на Аканджали се завръщат.
В България след войната се изселват 188 жители и в селото остават само 80 души от български произход. На мястото на изселилите се българи са настанени гърци бежанци от предимно от Източна Тракия и в по-малка степен от Понт и Кавказ. През 1926 година селото е прекръстено на Мурие. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 60 семейства и 257 жители бежанци. Бежанците заселени в 1922 година са от чорленското село Чингене Сарай. На 28 юни 1924 година пристигат бежански понтийски семейства. Тракийските жители на селото са имали църква, посветена на Успение Богородично. В Аканджали посторяват в 1930 година църква „Св. св. Константин и Елена“. През Гражданската война (1946 - 1949) някои жители на селото бягат в източноевропейските страни.
Селото традиционно произвежда жито, тютюн, детелина, като е развито частично и скотовъдството.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Аканджали на 31 юли 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Дервент Ντερβέν Перасма Πέρασμα река на З от Аканджали, на границата със Северна Македония Кара дере Καρά Маврорема Μαυρόρεμα река на З от Аканджали Комитаджи Κομιτατζή Рема Ρέμα реката, преминаваща през Аканджали Чатал чешме Τσατάλ Τσεσμέ Дикрунос Δίκρουνος местност в Беласица на СЗ от Аканджали на границата със Северна Македония Политлик или Палутлук Πολιτλίκ Μεσάδες Псародасос Ψαρόδασος местност на СИ от Аканджали Секи Σεκή Пезули Πεζούλι възвишение на Ю от Аканджали (170 m) Ходжа дере Χόντζια Рема Ρέμα река на Ю от Аканджали
Личности Родени в Аканджали Дино Георгиев, български революционер от ВМОРО, четник на Йордан Спасов„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35 Иван Кочев (? – 1932), председател на младежкия македонски съюз в Кючук Париж, Пловдив, убит от протогеровисти Мария Христова, българска учителка, преподавала 1908/1909 година в Луковища Мито Гюзелев, български свещеник, заточен в 1901 година след Солунската афера в Бодрум кале Стойчо Куюмджиев, български просветен деец, учител, заточен след Солунската афера в Бодрум кале Тодор, български свещеник, арестуван от гръцките власти в 1913 година и мъчен в затвора
Външни препратки Регистър на българските екзархийски къщи в село Аканджали, в енорията на свещеник Христо Трайков
Бележки
Категория:Села в дем Кукуш