Иван Атанасов Кинов е съветски и български военен и политически деец, генерал-полковник, професор, началник Щаба на войската от 15 декември 1944 до 29 октомври 1949 г.
Биография Иван Кинов е роден на 8 май 1893 г. с. Лютиброд, Врачанско. Завършва гимназия във Враца през 1912 г. В гимназията е член на марксистки кръжок заедно с Гаврил Генов, Георги Дамянов и Замфир Попов. След завършването учител в родното си село. Член на БРСДП (т.с.) от 1911 г. Участва във войните за национално обединение (1912 – 1913) като редник в 1-а пионерна дружина и Първата световна война (1915 – 1918). След Междусъюзническата война се записва да учи в Юридическия факултет на Софийския университет, но не завършва. През това време със Станке Димитров създава партийни организации. През 1915 г. е учител във врачанското село Боденец и в Мездра. През 1916 г. влиза в Школата за запасни офицери в Скопие. Участва в Първата световна война като командир на взвод и рота. След излизането на България от войната попада в плен заедно с военната си част и остава в Солун до май 1919 г. След като се завръща е учител в с. Лютиброд. От юни 1920 г. е член на Окръжния комитет на БКП във Враца и окръжен организатор. Взема участие в Септемврийското въстание (1923) като член на Военния комитет във Враца, след което емигрира в ЮгославияПротокол № 320 от 14 септември 1954 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП.
През 1924 г. се завръща в България и работи като нелегален функционер на комунистическата партия във Врачанско и Искърско. Осъден задочно на смърт през 1925 г. През ноември 1925 г. емигрира в СССР, където служи в Червената армия. Завършва военната академия „Михаил Фрунзе“ (1929) под името Иван Черкезов. След това става началник-щаб на полк, командир на полк, комисар на полк и началник-щаб на дивизия. През 1938 г. завършва Висшата военна академия на Генералния щаб на Съветската армия. След това е старши преподавател по история на военното изкуство в академията Фрунзе.
Участва в отбраната на Москва през Втората световна война (1941) и действията на Северния фронт. Завръща се в България на 8 септември 1944 г. с частите на трети украински фронт. На същия ден е определен за помощник-началник на Военноучебните заведенияТашев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 74
На 15 декември 1944 година, след неуспешния опит на военния министър Дамян Велчев да защити военните от закона за Народния съд, комунистите установяват контрол над ключови постове в армията и Кинов е назначен за началник на Генералния щаб. Той остава на този пост по време на войната срещу Германия (1944 – 1945) и до 1949 година. Член на ЦК на БКП от март 1945 г. Иван Кинов е част от българската делегация на Парада на победата на СССР над Третия райх в Москва, проведен на 24 юни 1945 г. На 3 февруари 1947 г. до 10 декември 1949 г. е заместник-министър на войната.
На 28 декември 1949 г. се уволнява по собствено желание, считано от 29 октомвриТашев, Т., Недев, С., Върховното ръководство и висшето командване на българската армия (1879 – 1999), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2000, с. 332, а според други данни е Кинов отстранен от ръководните си постове по време на кампанията срещу Трайчо Костов в края на 1949 и началото на 1950 година. От октомври 1949 г. до 5 май 1951 г. е председател на Върховния съвет на Народния съюз на спорта и техниката и председател на ДОСО. На 6 май 1951 г. отново влиза в редиците на българската армия. Началник на Военна академия „Георги Раковски“ (16 май 1951 – 31 март 1954). От ноември 1953 г. е професор по военно изкуство. От март 1954 г. е заместник-министър по бойната подготовка. Първи заместник-министър на народната отбрана е (26 март 1954 – 1960). През 1956 г. е определен за ръководител на българската част на постоянната комисия за координиране и развитие на специалната промишленост на страните членки на СИВ. Уволнява се от армията на 21 април 1960. От май 1960 до октомври 1963 г. е посланик на България в Румъния. В периода 1945 – 1962 е член на ЦК на БКПТашев, Т., Недев, С., Върховното ръководство и висшето командване на българската армия (1879 – 1999), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2000, с. 333.
Награден е с орден „За храброст“, IV ст., народен орден „За военна заслуга“, II ст. с военно отличие, орден „9 септември 1944“, II ст. с мечове, орден „Народна свобода 1941 – 1944“, I ст., Орден „Георги Димитров“ (1955, 1959, 1963 и 1964) и Званието Герой на социалистическия труд (1964), орден „Кутузов“ 1 ст. (СССР, 1945)
Образование Врачанска гимназия – до 1912 Школа за запасни офицери, Скопие – до 1915 Военна академия „Михаил Фрунзе“ (1925 – 1929) Висша военна академия на Генералния щаб на Съветската армия „Климент Ворошилов“ (1936 – 1938)
Военни звания офицерски кандидат – 1916 поручик – 1917 генерал-майор – 1 ноември 1944 генерал-лейтенант – 5 май 1945 генерал-полковник – 22 септември 1954
Произведения Проф. Иван Кинов е автор на военно-теоретически и военно-исторически трудове, сред които: Военната академия на Червената армия „М. В. Фрунзе“, 1946 Марксистко-ленинското учение за войната и армията, 1958 Кратка история на военното изкуство, в 2 тома, Държавно военно издателство, София, 1960 Въоръжената борба на българския народ срещу османското господство, (съавтор), Държавно военно изд., София, 1961 Коалиционни войни, Държавно военно издателство., София, 1970
Източници
Цитирани източници
Категория:Съветски офицери Категория:Български генерал-полковници Категория:Участници в Септемврийското въстание Категория:Българи в СССР Категория:Членове на ЦК на БКП Категория:Посланици на България в Румъния Категория:Герои на социалистическия труд на България Категория:Началници на отбраната Категория:Членове на дружеството на военните писатели и публицисти в България Категория:Носители на орден „Георги Димитров“ Категория:Носители на орден „Народна република България“ I степен Категория:Възпитаници на Военната академия на Генералния щаб на Русия от България Категория:Възпитаници на Военната академия „М. В. Фрунзе“ от България Категория:Носители на орден „За военна заслуга“ Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Родени в област Враца Категория:Починали в София