„Хошо“ (, „Летящ Феникс“) става първият самолетоносач с плоска палуба на Японския императорски флот през 1921 г. и първият самолетоносач в света заложен и спуснат на вода като такъв.„The Imperial Japanese Navy was a pioneer in naval aviation, having commissioned the world's first built-from-the-keel-up carrier, the Hosho.“ Source.

Негови предшественици в Японския имперски флот са хидропланните разносвачи като Вакамия (преустроен през 1920 г. на самолетоносач с предна платформа за изстрелване) или Нарато.

Разработка Корпуса на „Хошо“ е основан по проект на кръстосвач, но не е бил преустройван. Построен е от кила нагоре като самолетоносач. „Хошо“ е пуснат на вода на 27 декември 1922 година, тринадесет месеца преди Кралския Флот на Великобритания да пусне в експлоатация първия си замислен самолетоносач „Hermes“, който е проектиран преди „Хошо“. „Хошо“ оригинално замислен като смесен самолетоносач и хидропланен разносвач и чак по време на конструирането му е развит само като самолетоносач. Той е първият целево създаден самолетоносач, но не първият специално предвиден да бъде самолетоносач.

Освен основания на кръстосвач корпус са добавени и палуба за излитане с понижена предна част за ускоряване на излитането, мостик на десния борд, и три комина на десния борд, които се накланят по време на бойни операции. След изпитания кораба е подобрен с премахването на мостика и изправянето на палубата за излитане, даващи издигнат вид на палубата.

Операции „Хошо“ като първи от своя вид във флота активно е използван за развитие на операционните методи на самолетоносачите и за тактиката на Японския имперски флот по време на 20-те години на 20 век. Предшестван е от ранния самолетоносач от 1913 година „Вакамия“, който допринася за развитието на превозваческите техники, използвани в „Хошо“.

Той служи по време на битката за Шанхай (бомбардира Шанхай на 28 януари 1932 година) и в Китайско-японската война през 1937 година. В периода август – декември 1937 „Хошо“ подкрепя наземните операции на японската армия в Китай, в група с „Рюджо“. Въздушната група на самолетоносача включва девет изтребителя Накаджима А2Н и шест Йокосука Б3У1.

С началото на Втората световна война „Хошо“ е изместен от други модели самолетоносачи: той е бил твърде малък и бавен, за да се приспособи към новите видове самолети като Мицубиши А6М „Зеро“. Все пак взима участие в битката при Мидуей през юни 1942 година, давайки скромна въздушна подкрепа на основната флотилия. По това време въздушната му група се състои от осем торпедоносци Йокосука Б4У.

В следвоенните години се приема в англоезичните публикации, че кораба е разполагал с модерни самолетни групи по време на битката при Мидуей, позовавайки се на незначителни преводи на английски. В началото на 80-те години на 20 век обаче, англоезичните изследователи съзнават, че това е грешно, след като проучват официалните японски източници за битката. Днес е ясно, че по това време „Хошо“ все още разполага с биплани торпедоносци със закрепени колесници като Йокосука Б4У1 „Джейн“. Един от тези самолети прави снимките на горящия „Хирю“ следобед на 4 юни 1942 година.

Правени са опити за удължение и разширение на палубата за излитане, но надвисването е намалявало стабилността и мореходността на кораба. „Хошо“ е изпратен на тренировъчна служба във Вътрешно японско море след 1943 година.

Следвоенна съдба След войната кораба е използван за транспортиране на репатрираните на японците зад граница до юни 1946 година. „Хошо“ е един от четирите самолетоносачи на Японския военноморски флот, които преживяват войната, но е нарязан за скрап през 1947 година.

Въздушните групи на „Хошо“: 1932: 9 изтребители А1Н1 (Тип 3), 3 бомбардировача Б1М2 (тип 13), 3 разузнавателни самолета Ц1М (тип 10) (общо 15 самолета) 1937: 9 изтребители А4Н1 (Тип 95), 6 бомбардировачи Б3У1 (Тип 92) – (15) 1941: 11 изтребители А5М4 Клауде, 8 бомбардировачи Б4У1 Джейн – (19) 1942: 8 бомбардировачи Б4У1 Джейн – (8)

Командващи офицери главен офицер по снабдяването: капитан Рютаро Кайзи – 13 ноември 1921 – 27 декември 1922 капитан Джиро Тошима – 27 декември 1922 – 1 април 1923 капитан Хейзабуро Фукуйо – 1 април 1923 – 1 декември 1923 капитан Рютаро Кайзи – 1 декември 1923 – 15 април 1925 капитан Сейзабуро Кобаяши – 15 април 1925 – 1 ноември 1926 капитан Гийчиро Кавамура – 1 ноември 1926 – 1 ноември 1927 капитан Кийоши Китагава – 1 ноември 1927 – 10 декември 1928 капитан Горо Хара – 10 декември 1928 – 30 ноември 1929 капитан Хидехо Вада – 10 ноември 1929 – 1 декември 1930 капитан Ейджиро Кондо – 1 декември 1930 – 14 ноември 1931 капитан Рокуро Хорие – 14 ноември 1931 – 1 декември 1932 капитан Тейзо Мицунами – 1 декември 1932 – 20 октомври 1933 капитан Рокукичи Такеда – 20 октомври 1933 – 15 ноември 1934 капитан Сейго Ямагата – 15 ноември 1934 – 12 юни 1935 капитан Кокичи Терада – 12 юни 1935 – 15 ноември 1935 капитан Мунетака Сакамаки – 15 ноември 1935 – 16 ноември 1936 капитан Риносуке Кусака – 16 ноември 1936 – 16 октомври 1937 капитан Такацугу Джоджима – 16 октомври 1937 – 15 ноември 1939 капитан Каку Харада – 15 ноември 1939 – 20 август 1940 капитан Ушие Сугимото – 20 август 1940 – 11 ноември 1940 капитан Томозо Кикучи – 11 ноември 1940 – 5 септември 1941 капитан Каору Уметани – 5 септември 1941 – 1 август 1942 капитан Бунджиро Ямагучи – 1 август 1942 – 15 ноември 1942 капитан Кацуджи Хатори – 15 ноември 1942 – 5 юли 1943 капитан Такео Кайзука – 5 юли 1943 – 18 декември 1943 капитан Йоши Мацура – 18 декември 1943 – 1 март 1944 капитан Кийоши Кода – 1 март 1944 – 6 юли 1944 капитан Юджиро Такарада – 6 юли 1944 – 5 март 1945 капитан Шуичи Осуга – 5 март 1945 – 18 май 1945 капитан Кейджи Фурутани – 18 май 1945 – 20 септември 1945 капитан Кунизо Канаока – 20 септември 1945 – 31 август 1946

Източници

Външни препратки Военноморски исторически център, снимки на Хошо

Категория:Самолетоносачи на Япония Категория:Самолетоносачи на Япония от Втората световна война