Двадесет и шестото обикновено народно събрание е българско народно събрание, заседавало в сградата на Народното събрание в София от 15 декември 1945 до 28 септември 1946 г.Официален сайт на НС Това е първото народно събрание след Деветосептемврийския преврат от 1944 г. То поставя началото на законодателството на оформилия се след 1948 г. комунистически тоталитарен режим. Закрито е на 6 ноември 1946 г.
Председател на XXVI обикновено народно събрание е Васил Коларов от Българската работническа партия (комунисти).
Избори
След Деветосептемврийския преврат прокомунистическото правителство на Отечествения фронт разпуска XXV ОНС и управлява без парламентарен контрол. След края на военните действия в Европа през май 1945 година то взима решение да се проведат избори за нов парламент. Основната цел на това решение е да се легитимира правителството, което трябва да води преговори за сключване на мирен договор, слагащ край на Втората световна война.
Изборите се провеждат по нов избирателен закон, с който за пръв път в България се дават избирателни права на нови групи хора – неомъжваните жени, военните и милиционерите. Минималната възраст на кандидатите е намалена на 23 години, но е забранено кандидатирането на неудобни за правителството „лица с фашистки прояви“. Кандидати могат да представят управляващия Отечествен фронт, регистрираните политически партии (отново с условие да нямат „фашистки прояви“) и инициативни комитети. Гласува се по пропорционална система.
Първоначално изборите са насрочени за 26 август 1945 година, но под натиска на представителите на Съединените щати и Великобритания в Съюзната контролна комисия те са отложени за 18 ноември, като е разрешено легалното функциониране на опозиционните партии и са нанесени изменения в избирателния закон. Въпреки тези промени, опозиционните партии смятат, че в страната няма условия за провеждане на демократични избори, и отказват да участват в тях.
В условията на политически терор и при бойкот на изборите от страна на опозицията Отечествения фронт печели всички места в парламента при отчетена избирателна активност от 86%. С цел да се демонстрира многопартийност, в листите са включени много представители на коалиционните партньори в Отечествения фронт, като комунистите нямат мнозинство.
Общото число на народните представители е 276. По списък избраните народни представители са 279, понеже са включени двама починали и един подал оставка.Забележка в Азбучника към Стенографски дневници на XXVI Народно събрание, сесия I, открита на 15. XII. 1945, закрита на 28. IX. 1946, книга З, стр. 10
ПартииМандати Брой %Българска работническа партия (комунисти)9434,1Български земеделски народен съюз (казионен)9434,1Народен съюз „Звено“4516,2Българска работническа социалдемократическа партия3111,2Радикална партия114,0независими10,4Общо276100,0
Дейност XXVI ОНС е открито на 15 декември 1945 с тронно слово на регента Венелин Ганев.
XXVI обикновено народно събрание развива активна дейност, с която полага правните основи на тоталитарния режим. За осеммесечното си съществуване то приема 215 закони и закона за изменение на закони. Законът за ръководство и контрол на армията отнема функциите на Регентството и става основа за масова чистка на офицерския състав на Българската армия и замяната му с хора, лоялни към Комунистическата партия, като част от тях дори са със съветско гражданство. Поставено е и началото на национализацията със Закон за трудовата поземлена собственост и Закон за конфискуване на придобитите чрез спекула и по незаконен начин имоти.
Въпреки усилията на правителството да демонстрира поне частично и формално придържане към Търновската конституция, XXVI ОНС не успява да получи признанието на демократичните страни от Антихитлеристката коалиция. Притиснат от необходимостта да сключи мирен договор с тях, режимът е принуден да допусне представители на опозицията в парламента. През юли 1946 г. е приет Закон за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на Народна република и за свикване на Велико народно събрание. Въз основа на него е избрано VI велико народно събрание, последният парламент с участие на опозицията преди окончателното установяване на комунистическия режим.
Сесии I редовна (15 декември 1945 – 6 ноември 1946)
Бюро Председател Васил КоларовЦураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 547, ISBN 954-528-790-X (БРП (комунисти))
Подпредседатели Георги Трайков – подпредседател на Бюрото на Народното събрание (БЗНС) Петър Попзлатев – подпредседател на Бюрото на Народното събрание (Звено) Кирил Обретенов – подпредседател на Бюрото на Народното събрание (БРСДП (обединена)) Пенчо Костурков – подпредседател на Бюрото на Народното събрание (Радикална партия)
Известни депутати Българска работническа партия (комунисти) Георги Димитров Васил Коларов Минчо Нейчев Владимир Поптомов Антон Югов
Бележки
Източници