Река̀ е естествен воден поток, най-често сладководен, който протича в естествено речно корито. Реките са част от кръговрата на водата. Основната част от валежите на сушата преминават през реките, преди да достигнат океана. По-малките реки, вливащи се в по-голяма река, се наричат притоци. Елементите на реката са: извор, главна река, речно устие и притоци. Мястото, в което реката се влива в друг воден басейн, се нарича речно устие. Ако то е разделено на ръкави, се нарича делта. Някои делти имат територия по-голяма от тази на България. Устие с формата на фуния се нарича естуар. Реката има горно, средно и долно течение.
Възможно е някои реки с времето да пресъхнат, а други да променят посоката си. Началото на дадена река може да е езеро, извор или сливането на по-малки реки, а краят ѝ – друга река, езеро, море или океан. Съществуват и реки, завършващи сляпо в пустини. Пример за такава река е Окаванго, завършваща с делта в пустинята Калахари. В други случаи могат да завършат в безотточна област, образувайки солено езеро. В карстови райони често се образуват подземни реки, които пропадат под земята чрез понор, а се появяват на повърхността чрез карстов извор. Няма официално научно определение за термина река, затова някои държави прилагат критерия за големина.
Потамологията е наука за изследване на реките, а лимнологията е изследването на континенталните води като цяло. Отдавна енергията на бързите реки и водопади се използва от човека като източник на енергия за работата на мелници и турбини на водноелектрически централи.
Реки от течни въглеводороди са намерени на ТитанO'Neill, Ian. Titan's 'Nile River' Discovered 12 декември 2012. Каналите, по-специално тези на МарсCarr, M.H. (2006), The Surface of Mars. Cambridge Planetary Science Series, Cambridge University Press., а и на други планети могат да бъдат оставени от съществували преди време реки. Следи от русла на реки се откриват и под съвременното морско равнище, като продължението на Камчия в акваторията на Черно море (което свидетелства, че нивото на световния океан се е покачил спрямо минала геоложка епоха).
Общи сведения
При всяка река се разграничават място на произхода ѝ – извор и място (участък) при вливането ѝ в море, езеро или при сливането ѝ с друга река – устие. Реките, които директно се вливат в океани, морета, езера или се губят в пясъци и блата, се наричат главни (основни), а вливащите се тях – притоци. Главната река и нейните притоци образуват речна система, характеризираща се с гъстота на речната мрежа.
Повърхността на сушата, от която речната система събира водите си, се нарича водосборен басейн. Водосборният басейн заедно с горните слоеве на земната кора, който включва дадената речна система, отделена от другите речни системи чрез вододели, се нарича речен басейн.
Реките обикновено протичат в продълговатите удължени форми на релефа – долини, чиято най-ниска част се нарича русло, а частта от дъното на долината, заливана от високите речни води – заливна низина или заливна речна тераса. В руслата има по-дълбоки и по-плитки участъци. Линията на най-голямата дълбочина се нарича талвег, в близост до която обикновено преминава плавателния фарватер.
Границата на речното корито на реката се нарича бряг. В зависимост от положението спрямо посоката на течението различаваме ляв и десен бряг. Разликата във височината при източника и устието се нарича пад на реката. Отношението на пада на реката или на отделните участъци към дължината ѝ се нарича наклон на реката (участъка) и се изразява в проценти (%) или в промили (‰).
По повърхността на земното кълбо реките са разпределени доста неравномерно. На всеки континент може да се определят основни вододели – границите на областите на речния отток, вливащ се в различните океани. Главният вододел на Земята разделя повърхността на континентите на 2 основни речни басейна: атлантико-арктически (оттока, който постъпва в Атлантическия и Северния ледовит океан) и тихоокеански (оттока в Тихия и Индийския океан). Обемът на оттока на първия е значително по-голям, отколкото на втория.
Плътността на речната мрежа и посоката на течението зависят от сбора от естествени природни условия, но често запазват в по-голяма или по-малка степен характеристиките на предишните геоложки ери. Най-голяма е плътността на речната мрежа в екваториалния пояс, където протичат някои от най-големите реки на света – най-плътни са на Амазонка и Конго. Реките в тропическите и умерените пояси също така имат голяма плътност, особено в планинските области на Алпите, Кавказ, Скалистите планини. В пустинните области са разпространени пресъхващите реки, които се превръщат от време на време (при интензивни валежи или топене на снегове) в мощни потоци (реките в равнините на Казахстан, уадите в Сахара, Крийк в Австралия и др.
Хидрология Речно течение Един от характерните белези на реката е непрекъснатото движение на нейните води от извора до устието ѝ. Това движение се нарича речно течение или течение на реката. Причина за речното течение е наклонът на речното корито. В зависимост от този наклон се различават реки с бавно, бързо или буйно течение. Пак според наклона на коритото (макар и произволно) речното течение се дели обикновено на три части: горно, средно и долно течение.«Обща физическа география, С., 1977 г.» – Реки, стр. 166 – 176
Наклонът на речното корито се определя чрез отношението между разликата във височината на два контролни пункта (между извора и устието или между кои да са две точки от течението на реката) и разстоянието между тях. I = H1 – H2 : L. I – величина на ноклона; H1 – височина при първи пункт; H2 – височина при втори пункт; L – дължина на участъка. Да изчислим наклона на река Волга от изворите ѝ до град Твер. Разстоянието от изворите до град Твер е 448 km, а разликата във височините между двата пункта (Н1-Н2) = 74,6 m. По този начин I = 74,6 : 448 = 0,17 m/km. Докато в горното си течение река Волга има среден наклон от 0,17 m/km, то в долното ѝ течение този наклон е само 0,02 m/km. Затова скоростта на течението на реката постепенно намалява от изворите към устието ѝ.
При движението си речната вода изпитва непрекъснато триене: външно (с брега, с дъното и с въздуха) и вътрешно – между частиците на водата вследствие различната им скорост. Течението е най-бързо в онази част, която е най-отдалечена от дъното, от бреговете и от въздуха, т.е. изпитва най-малко триене. Обикновено речната вода се движи неспокойно и турбулентно. По течението ѝ се образуват многобройни малки или големи водовъртежи, причинени от неравностите на речното дъно и от завоите и чупките по бреговете. При пълноводие водовъртежите се увеличават.
Надлъжен профил на речното дъно Профилът на речното дъно в повечето случаи представлява низходяща, леко огъната крива, чийто наклон не е един и същ за различните части на реката. Той е най-голям в горното ѝ течение и е най-малък в долното. При някои реки този наклон е най-голям в горното, а в някои участъци – в средното и дори в долното течение. Такъв е случаят с река Днепър, чийто наклон в горното течение е едва 0,11 m/km, а в областта на праговете (в долното течение) достига 0,42 m/km. Профилът на речното дъно зависи от релефа, от петрографския състав, от геоложкия строеж на местността и от други фактори. Когато реката се спуска от планината, наклонът на нейното корито е голям (например река Марица). При навлизане в твърди скали реката не може да моделира много бързо коритото си и образува прагове (например средното течение на река Нил). Обратно, когато реката тече при малък наклон, тя непрекъснато отлага носените от нея материали, като затлачва коритото си.
Скорост на речното течение Скоростта на речното течение не е еднаква в различните части на реката. Тя зявиси преди всичко от наклона на речното легло. По принцип скоростта на речното течение е най-голяма в горното течение и в талвега на реката, а най-малко в долното течение и покрай бреговете и дъното на реката. Скоростта на речното течение се измерва в m/s или в km/h и става чрез плаващи бутилки, хидрометрично витло, динамометри и др.
Речен отток
+ Десетте реки с най-голям среден отток Река Среден отток, m³/s Амазонка 175 000 Конго 41 200 Яндзъ 35 000 Брахмапутра 33 600 Енисей 18 040 Замбези 17 600 Лена 16 200 Мисисипи 15 500 Ганг 15 000 Меконг 14 800
Количествените сравнения между реките могат да се правят въз основа на различни техни характеристики. Най-лесно забележимата сред тях е ширината на реката, но тя варира в широки граници във времето и по дължината на течението, тъй като зависи силно от дълбочината на водното легло и скоростта на течението. Най-често размерът на реката се оценява чрез нейния отток – количеството вода, преминаващо през дадено нейно сечение за единица време. Оттокът се измерва в кубични метри в секунда (m³/s), по-рядко в кубични километри в година (km³/a). Оттокът също варира чувствително във времето и често се наблюдават значителни сезонни колебания, поради което се използват усреднени стойности за продължителни времеви интервали. Определянето на оттока, особено при големи реки, е несигурно поради големите технически затруднения, дори и с използване на съвременните компютърни модели. Така например в средата на XX век оттокът на Амазонка е оценяван на 100 000 m³/s, докато със съвременните методи се оценява на 209 000 m³/s.
Допълнителна мярка за размера на реките е средният минимален отток, който в някои случаи характеризира по-добре типичното състояние на реката. Така например според средния отток река Ин при нейното сливане с Дунав е по-голямата река, но Дунав, с нейния по-балансиран режим на оттока е по-голяма според средния минимален отток. По същия начин при тяхното сливане Сини Нил е по-голям по среден отток от Бели Нил, но по-малък по среден минимален отток. Течението на Нил е също и пример, при който оттокът при устието не е показателен за размера на реката – оттокът след вливането на река Атбара е около 2700 m³/s или над два пъти повече, отколкото при вливането на Нил в Средиземно море. Средните и абсолютни максимални стойности на оттока се използват при оценка на риска от наводнение.
Дължина + Десетте реки с най-голяма дължина Река Дължина, km Нил 6671 Амазонка 6520 Яндзъ 6300 Мисисипи-Мисури 6051 Енисей-Ангара-Селенга-Идер 5940 Об-Иртиш 5410 Амур-Аргун-Керулен 5052 Хуанхъ 4845 Меконг 4500 Конго 4374 Вижте също: Списък на реки по дължина
Дължината на реките също е трудна за измерване и често наличните данни са трудно съпоставими. Основните причини за това са: Дължината сама по себе си може да се променя, особено при наличие на променливи меандри Често малките извивки в горното течение на реките не се взимат под внимание, за разлика от по-големите в долното течение При наличие на ръкави понякога е трудно да се определи кой от тях е представителен
Освен тези затруднения самото определение за дължина не е еднозначно. Например при вливане на реката чрез естуар, тя постепенно се разширява и слива с водния басейн, в който се влива, като за граница на двата водни басейна могат да бъдат приети различни точки. В някои случаи към дължината на река с дадено име се добавят и дължините на нейни притоци, които са по-пълноводни от нея, или просто с добавянето на които би се получила по-голяма дължина. По същия начин ръкавите в речните делти могат да бъдат подбрани, така че да се получи по-голяма дължина, без непременно да са най-пълноводните.
Съставянето на класации на реките по дължина понякога става причина за самоцелното манипулиране на данните, така че да се получи по-голяма дължина. Така дълго време в обращение се намират силно преувеличени данни за дължината на системата Мисури – Мисисипи, а през 2008 година са публикувани формално коректни данни за дължината на Амазонка, в които е добавена дължината на съседния естуар на река Токантинс.
Вж. също речен километър.
Водосборен басейн