Ипсилон с две хасти (ıYı) е древен символ, използван в тюркски, вкл. хазарски и прабългарски археологически паметници. Смята се, че е изписан с прабългарски руни.
Основните предположения за значението му са: че представлява свещеното за прабългарите число (7);ОСНОВНИ ПРАБЪЛГАРСКИ СИМВОЛИ (Y, IYI) И ТЯХНОТО ЗНАЧЕНИЕ че знакът олицетворява предполагаемия върховен бог на прабългарите Тангра;Бешевлиев, В., Значението на първобългарския знак IYI, Известия на Народния музей – Варна, XV, 1979, с. 17 – 24. че се е използвал като герб на владетелската династия Дуло; че символът се е използвал за кратко след покръстването наравно с християнския кръст.Някои прабългарски (древнобългарски) символи
Ипсилонът с двете хасти присъства върху съдове, амулети, пръстени, скали, статуи, оброчни хлябове, използван е дори за хералдически знак.С. Михайлов, Към тълкуването на сложния знак IYI и на израза Медното Гумно, Известия на Народния Музей във Варна 23 (28), Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1987; стр. 92, 93.
Съвременна употреба Днес ıYı се среща използван в различни рекламни съобщения и емблеми, както и от някои националистически партии и движения в България.
Сходни знаци Сходен с прабългарския ипсилон с две хасти е знакът на огузкото племе кайъ, едно племената от които води началото си Османската династия: IVI.
Партия на доброто, (на турски: İYİ Parti) използва същите символи.
Източници
Категория:Прабългарски надписи Категория:Прабългари