И-16 е съветски самолет-изтребител, създаден в средата на 30-те години на 20 в. Това е първият съветски сериен изтребител-моноплан с прибираемо в полет шаси. В годините преди Втората световна война за света той е олицетворение на ВВС на Червената армия, а в Съветския съюз изображенията му могат да се видят буквално навсякъде – от детските буквари, до официозния вестник „Правда“. Гръбнак на съветските военновъздушни сили, той е продаван и зад граница и взима участие в много от въоръжените конфликти през 30-те години. Към момента на създаването му неговата конструкция е изключително напредничава, но към лятото на 1941 г., когато Германия напада СССР, вече е безнадеждно остарял. Въпреки това този изтребител изиграва завидна роля в началния период на войната.
Създаване Създаването на станалия по-късно легендарен изтребител започва още в началото на 30-те години. Неговият конструктор, талантливият Николай Поликарпов, освободен от шарашката за създаването на изтребителя И-5, получава назначение в ръководената от П. О. Сухой конструкторска бригада №3 от ЦКБ-ЦАГИ, като негов заместник. В този момент бригадата разработва изтребителя И-14 – моноплан с гофрирана метална обшивка и прибираемо в полет шаси. Поликарпов по своя инициатива разработва вариант на тази машина като биплан (бъдещият И-15). Командващият ВВС Я. Алкснис решава, че проектът си заслужава да бъде довършен, и назначава Поликарпов за ръководител на конструкторска бригада, натоварена със задачата. Приблизително по това време се появяват и първите начертания по проекта И-16.
В началото на 1933 г. ЦАГИ и ЦКБ се разделят и Поликарпов е назначен за ръководител на бригада № 2, специализирана в проектирането на изтребители. В нея се работи паралелно по два типа самолети – бъдещите И-15 и И-16. През май 1933 г. военните проявяват интерес към И-16 и официално дават задача на Поликарпов за окончателната му разработка, но не го включват в държавния план. По този начин създаването на машината, получила работното название ЦКБ-12, тече полулегално.
През лятото на 1933 г. обликът на самолета вече придобива реални черти – моноплан с ниско разположено крило, вретеновидно тяло, прибираемо шаси и напълно закрита пилотска кабина. Конструкторите настояват на самолета да се използва двигател „Wright Cyclone“ американско производство, но по предложение на Алкснис е избран перспективният съветски М-22. Макар и с по-малка мощност от американския, разчетите показват, че изискваната скорост от 300 км/ч на 5000 м височина може да бъде постигната и с него. Работите по конструирането набират скорост, макетната комисия минава успешно и е разчетено, че новият изтребител ще покрие всички изисквания на военните и дори ще надмине исканата скорост. Така, на 22 ноември 1933 г., преди самолетът да е направил и един полет, е решено да бъде пуснат в серийно производство под името И-16.
Първият полет на новия изтребител е на 30 декември 1933 г. За изпитания са построени два екземпляра, като първият е с руски двигател М-22, а вторият – с американския „Wright Cyclone F2“. Тъй като изпитанията започват в зимни условия, самолетите вместо с шаси са оборудвани със ски, което донякъде влошава аеродинамиката им и по тази причина са прехвърлени на полуостров Крим, където да покажат реалните си качества. Въпреки известното преимущество в скорост и скороподемност на варианта, оборудван с американски двигател, е избран този с руския, тъй като при „американеца“ се появяват нежелани, опасни и трудно отстраними вибрации в полет. В началото има известни опасения от поведението на самолета в критични режими на полета и при свредел, предизвикани от поведението на конкурента И-14 в същите условия, но те бързо са опровергани. Самолетът е много маневрен и се държи отлично във въздуха.
Серийното производство на самолета започва през 1934 г., но се развръща истински на следващата година, за да продължи до 1942 г.
+ Производство на И-16 по години и заводи Завод 1934 1935 1936 1937 1938 1939 1940 1941 1942 Общо №39 Москва 50 4 4 58 №21 Нижни Новгород 527 902 1881 1070 1571 2207 336 8494 №153 Новосибирск 6 105 264 503 423 1301 №458 Ростов на Дон 356 83 439 Общо 50 531 906 1887 1175 1835 2710 1115 83 10292
Първата група за висш пилотаж Докато текат изпитанията на опитните екземпляри, слухът за новия изтребител се понася из кабинетите на висшето ръководство на държавата и през ноември 1934 г. партийна делегация начело със Сталин пристига на летището, където се провеждат изпитанията. В това време пилотът В. П. Чкалов изпълнява фигури от висшия пилотаж с новата машина. Сталин остава доволен от видяното и след разговор с конструкторите и пилотите, в който всички твърдят, че новият самолет е нужен на СССР, се взима решение за създаването на специална демонстрационна пилотажна група от пет И-16. Самолетите – олекотени И-16 с новите американски двигатели „Wright Cyclone F3“ – са построени в Авиозавод № 39, като поръчката за тях получава името „Сталинско задание“. Оцветени са изцяло в червено, като само обтекателите на двигателите са в черно.
Решено е първият полет пред широка публика да бъде проведен на празника 1 май 1935 г. над Червения площад. След дълги и опасни тренировки, на 1 май петте червени самолета, застанали плътно един до друг (разстояние между крилата 1 – 2 м) във формата на петолъчка, прелитат с рев ниско над московските покриви и като един започват да изпълняват фигури от висшия пилотаж в московското небе, без да развалят формацията. Наблюдаващите са възхитени, веднага след кацането пилотите са повишени в чин и получават солидни за времето си парични премии. В това време К. Е. Ворошилов лично звъни на командира на групата – В. К. Кокинаки с думите: „Другарят Сталин е възхитен от майсторството на пилотите и моли още веднъж да прелетите над Москва!“
Вечерта пилотите (сред тях и Чкалов, който иначе не участва в демонстрациите) са поканени на тържествена вечеря в Кремъл, а на следващия ден Сталин отново отива на летището, където наблюдава полета на Чкалов. След кацането той прегръща и разцелува пилота и оттогава Чкалов става най-известния пилот в Съветския съюз, а И-16 – любимият самолет на Сталин.
В края на май 1935 г. групата е демонстрирана и на френския министър Лавал, който, изумен от видяното, след завръщането си във Франция, организира подобна пилотажна група. Съветската група взема участие в още много въздушни демонстрации и просъществува до 1940 г.
Имената на изтребителя И-16 е познат с много прозвища. Най-известното в СССР е „Ишак“, което на руски означава „магаренце“. Това име му е дадено от съветските летци, които виждат в него работния кон (магаре) на съветските ВВС, правейки връзка с първата буква от името му. Официалната пропаганда ги нарича „ястребчета“ (). В Испания самолетът е наричан различно – националистите на Франсиско Франко и някои авиационни издания ги наричат „Боинг“, тъй като мислят, че това е версия на американския P-26; републиканците им дават името „Моска“ (), предполага се, че това име всъщност идва от надписите „МОСКВА“ на сандъците, в които пристигат самолетите (основната част от тях са изпратени по море с корабен транспорт). В Испания И-16 получава и немския си прякор „Рата“ (). Според една версия този прякор е получен по време на бомбардировка на Мадрид, при която немските бомбардировачи са атакувани от самолети И-16 и един от немските пилоти изкрещява по радиото, че изтребителите са навсякъде и налитат като плъхове.И-16 Боевой „Ишак“ сталинских соколов. Часть 1, Война в воздухе, № 41. Според друга – прозвището идва от един от тактическите прийоми, използвани от руснаците, при който противниковите самолети са атакувани отдолу и изтребителите все едно изскачат изпод земята като плъхове. Немците наричат И-16 така и по-късно, през Втората световна война.
Когато И-16 постъпва на служба в Китай, там му дават името Янцзу („Лястовичка“)www.army.lv, а по време на конфликта при р. Халхин Гол, Монголия, той получава и японското си прозвище – „Абу“ („овод, конска муха“).
Бойна биография
В Испания По време на Гражданската война в Испания СССР застава на страната на републиканското правителство и започва да му оказва помощ с военна техника и хора (т. нар. доброволци). Сред образците военна техника, изпратени от Съветския съюз и закупени от Испания, е и И-16. Първите И-16 (16 машини) пристигат в Испания на 25 октомври 1936 г., на следващия ден още 15 и т.н., за да достигнат числото 455 И-16 и 20 УТИ-4 (двуместната учебна версия на самолета) изпратени машини, от които пристигат съответно 422 и 4.
Първият боен полет на машината в испанското небе е на 9 ноември 1936 г. – свалени са 4 изтребителя He-51 без собствени загуби, а първият свален И-16 е на 17 ноември от изтребители италианско производство FIAT CR-32. И-16 се сражават над Мадрид, при Брунете, Белчите, Теруел, в битката при р. Ебро, Естремадура, Каталонската кампания – по всички фронтове на войната. В Испания специално за И-16 съветският пилот С. И. Грицевец разработва тактиката „Соколов удар“, при която строят на противниковите самолети е атакуван от височина с пикиране, удар и излизане от атаката по вертикалната ос. При първото ѝ използване, на 14 август 1938 г., тя е толкова неочаквана за противника, че атакуваната група губи управление и няколко самолета падат на земята в пламъци. Пилотите с И-16 използват и друг тактически прийом, осигуряващ внезапност на нападението – приближават се към противника ниско над земята на бръснещ полет и атакуват отдолу.
По време на войната в Испания се разкриват силните и слабите страни на самолета – той е бърз, маневрен, но слабо въоръжен – две 7.62-мм картечници ШКАС (първите варианти). Откриват се и някои конструктивни недостатъци, което довежда до модернизирането на изтребителя.
В Китай
Докато Гражданската война в Испания е още в разгара си, на 7 юли 1937 г. избухва Втората китайско-японска война. Италия и Германия отказват помощ на китайците и Чан Кайшъ се обръща към СССР. Виждайки заплаха за Съветския съюз в действията на Япония, Сталин се съгласява да окаже помощ и на 21 август 1937 г. е подписан петгодишен договор за ненападение между СССР и Китай със секретен анекс, според който Съветският съюз се задължава да достави военна техника на Китай, включително самолети, както и военни инструктори. Първите И-16 пристигат в Китай през втората половина на ноември 1937 г. и още на 21 същия месец над гр. Нанкин 7 И-16 (с руски пилоти) водят бой с 20 японски самолета. Свалени са два японски изтребителя А5М и един бомбардировач без загуби от руска (китайска) страна.
И-16 са използвани от китайските ВВС през цялата война. В периода до 1939 г. част от тях са управлявани от съветски пилоти „доброволци“, които дават 200 жертви. В началото на конфликта И-16 почти няма равностойни противници, но с появата през лятото на 1940 г. на новия японски изтребител A6M „Зеро“ нещата рязко се променят в неблагоприятна насока.
Халхин Гол На 11 май 1939 г. започва съветско-японският въоръжен конфликт при река Халхин-Гол, Монголия. Той е предизвикан от Япония, искаща да разшири границите на марионетната държава Манджоугуо, създадена от нея на територията на Манджурия като плацдарм за бъдещо нахлуване в Съветския съюз. СССР още преди това е заявил, че „ще защитава границите на Монголия като своите собствени“ и сблъсъкът става неминуем.