Стивън Едуин Кинг () е американски писател от шотландски произход, известен най-вече със своите романи на ужаса, които го превръщат в един от най-продаваните писатели на XX век.
Историите на Стивън Кинг обикновено разказват за обикновени хора – семейства от средната класа, деца, писатели – замесени в зловещи и обикновено свръхестествени преживявания. Кинг е познавач на хорър жанра, както проличава в книгата „Танц на ужаса“ („Danse Macabre“), в която описва развитието на литературата и филмите от този жанр.
Освен това Стивън Кинг пише творби, които не съдържат свръхестествени елементи, например новелите „Тялото“ и „Рита Хейуърт и изкуплението Шоушенк“. Екранизациите „Изкуплението Шоушенк“ и „Зеленият път“ са номинирани за Оскар в категорията Най-добър филм.
Продажбите на книгите на Кинг са около 300 – 350 милиона копия. Той написва няколко книги под псевдонима Ричард Бакман, както и един разказ („Петата четвъртина“) под псевдонима Джон Суитън.
Кинг получава Националния медал на изкуствата за 2014 г. на церемония в Белия дом на 10 септември 2015.
Биография Ранни години
Стивън Кинг е роден на 21 септември 1947 в Портланд, щата Мейн, в семейството на Доналд и Рут Пилсбъри Кинг. През 1949 г., когато Кинг е на две, баща му напуска семейството и Рут отглежда сама Стивън и по-големия му брат Дейвид, понякога изпадайки в големи финансови затруднения. Започват да се местят в различни градове, като най-накрая се установяват в Дърам, Мейн, където се грижат за родителите на Рут до смъртта им.
Стивън Кинг пише своите първи истории на 7-годишна възраст. В училище той продава на своите съученици разказите, които пише. Той не е обичан от учителите и след като го разкриват, е принуден да върне печалбите от своите продажби.
Стивън печата разказите си на циклостилната машина на брат си Дейвид, който издава списанието „Парцалът на Дейв“ (Dave's Rag). „Парцалът на Дейв“ се занимава с местни събития и Стивън често допринася за него.
На 13 години той намира кашон със стари книги на баща си, основно хорър и научна фантастика. Това е важно преживяване за него и силно повлиява младия писател.
Университетски години и живот в нищета От 1966 до 1970 г. Кинг следва английски език в университета в Мейн. Там той пише колона в училищното списание, наречена „Боклукчийската кола на Кинг“ (King's Garbage Truck). За да се издържа, Кинг се захваща с най-различни работи. Една от тях е в индустриална пералня, където той събира материал за разказа си The Mangler. Вероятно разказът „Аз бях тийнейджър обирджия на гробове“, е бил замислен в периода, когато Кинг е работил като гробар; това е първият му публикуван разказ (1966).
След университета Кинг получава сертификат за преподаване на английски език на гимназиално ниво, но тъй като не успява веднага да си намери работа, доходите му идват основно от разкази, публикувани в мъжки списания. Много от тях са публикувани в сборника „Нощна смяна“. През 1971 г. Кинг се жени за Табита Спрюс, с която са колеги от университета. През есента на същата година започва работа като преподавател в Хемпдън, Мейн. Продължава да пише разкази за различни списания и работи върху идеите си за романи. Въпреки това финансовото състояние на семейството е много лошо – Кинг живее с жена си и детето си в каравана, като често се налага да им спират телефона поради неплатени сметки. В този период Кинг започва да се пристрастява към алкохола. С този проблем той се бори цяло десетилетие.
Творби от 70-те и 80-те години „Кери“ и последвалите успехи
През този период Стивън Кинг започва няколко романа, сред които историята за момиче със свръхестествени психични сили. В отчаянието си изхвърля ръкописа в боклука. По-късно той открива, че Табита го е спасила, и това го насърчава да завърши романа, наричайки го „Кери“. През 1973 г. той изпраща „Кери“ на свой приятел от издателството Doubleday. По-късно получава предложение от тях да купят романа за 2500 долара (това не е голяма сума за роман, дори по онова време). Години по-късно правата за книгата са продадени за 400 000 долара (като половината са за издателя). По това време семейството се мести в Южен Мейн поради влошеното здраве на майката на Кинг. В този период Кинг започва роман, озаглавен „Второто пришествие“, който впоследствие е променен на „Джеруселъмс лот“, за да се стигне до „Сейлъмс Лот“ (издаден през 1975). Майка му не доживява да види големия му успех – тя умира от рак на матката през февруари 1974 г. След като получава първия си хонорар, той се отказва от учителството за сметка на писателската си дейност. Първото нещо, което купува с хонорара, е сешоар на жена си.
Скоро след смъртта на Рут семейството се мести в Боулдър, Колорадо, където Кинг написва „Сияние“ (издаден през 1977). Връщат се в Мейн през 1975 г., където той завършва четвъртия си роман, „Сблъсък“ (издаден през 1978). През 1977 г., семейството пътува за кратко до Англия, след което се завръща в Мейн, където Кинг дава уроци по писане в Мейнския Университет.
„Тъмната кула“
В края на 70-те Кинг започва серия от истории за самотния стрелец Роланд, който преследва „Мъжът в черно“ в алтернативна вселена, кръстоска между Толкиновата Средна земя и американския див запад, представен от спагети-уестърните на Клинт Истууд и Серджо Леоне. Първоначално са издадени като пет притурки към Списанието за фентъзи и научна фантастика в периода 1977 – 1981 г. Впоследствие историята прераства в седемтомната епопея „Тъмната кула“, която ще излиза постепенно през следващите четири десетилетия.
През 1982 г., петте притурки са издадени заедно с твърда корица от Доналд Грант с черно-бели и цветни илюстрации, дело на Майкъл Уелан, под заглавието „Тъмната кула I: Стрелецът“. Всяка глава носи същото заглавие, което и съответният разказ от списанието. Тиражът е 10 000 копия, което е сравнително малко за издание с твърди корици от Кинг (романът от 1980 г., „Подпалвачката/Живата факла“ е в тираж от 100 000 копия, а „Кристин“ от 1983 – 250 000). Издаването на „Стрелецът“ не е широко рекламирано и е разпространено единствено в специализирани книжарници за научна фантастика. Книгата не се намира в по-големите книжарници, освен по специална поръчка. Разпространил се слух между читателите, че има нова книга на Стивън Кинг, за която знаели много малко хора, а още по-малко са чели. След като първоначалните 10 000 копия били продадени, през 1984 г. от тираж излизат още 10 000, но търсенето продължава. Това е началото на магнум опуса на фантастичната епика на Стивън Кинг. Първите две издания са търсени от колекционери както на Стивън Кинг, така и на Майкъл Уелан.
През 1987 г., излиза втората част „Тъмната кула II: Трите карти“, в която Роланд взима трима души от САЩ от двадесети век в неговия свят през магически врати. Грант публикува „Трите карти“ с илюстрации от Фил Хейл в малко по-голям тираж (30 000 копия), който все още е доста под обичайния за ново издание с твърди клорици („То“ е публикуван през 1986 г., в тираж от 1 000 000 копия). Кинг смята, че „Тъмната кула“ би представлявала интерес за определена група почитатели и е против книгата да се издаде в по-голям тираж. Най-сетне, в края на 80-те под натиска на издатели и фенове (до този момента по-малко от 50 000 от милионите му фенове притежават книга от поредицата) Кинг се съгласява поредицата да се издаде с меки корици и в по-голям тираж. Поредицата достига седем книги, последната от която „Тъмната кула VII: Тъмната кула“ излиза през 2004 г.
В началото на 2000 г. Кинг преработва „Стрелецът“, тъй като според него гласът и образите от оригиналните истории от 70-те не съвпадат с тези от последната част. Тогава авторът осъзнава колко значително се е променил стилът му през изминалите 27 години. Преработената версия е издадена през 2003 г.
Борба с пристрастеността В автобиографичната книга „За писането: Мемоари на занаята“ Кинг признава, че повече от десет години има сериозен алкохолен проблем. Малко след като написва „Томичукалата“ (1988 г.) семейството и приятелите му се намесват, показвайки му намерените в неговия боклук доказателства за пристрастяванията му: бирени кутии, цигарени угарки, кокаин, ксанакс, валиум, никуил, сироп за кашлица и марихуана. Той търси помощ и се отказва от пиенето в края на 80-те години.
Ричард Бакман
В края на 70-те и началото на 80-те Кинг публикува няколко кратки романа – „Гняв“ (1977), „Дългата разходка“ (1979), „Пътна мрежа“ (1981), „Бягащият човек“ (1982) и „Проклятието“ (1984) – под псевдонима Ричард Бакман. Целта му е да провери дали може да повтори успеха си и да успокои притесненията си, че популярността може да е само съдбовна случайност. Алтернативно обяснение (или допълващо) е, че псевдонимът е заради издателските стандарти, които позволявали по една книга на година.
Романите на Бакман съдържат намеци кой е истинският автор, които са схванати от феновете, и през 1985 г. Кинг признава авторството. „Тъмната половина“ (1989) е посветена „на покойния Ричард Бакман“, а през 1996 г., когато излиза „Град Отчаяние“ от Стивън Кинг, той е придружен от „Отмъстителите“, който носи името на Бакман. (Кинг твърди, че ръкописът е намерен сред вещите на покойния писател.)
На пресконференция през 2006 г. Кинг заявява, че е открил друг роман от Бакман, озаглавен „Огън“. Всъщност ръкописът е открит в Университета на Мейн в Ороно, след което Кинг го пренаписва и издава през 2007 г.
Катастрофата и евентуално оттегляне На 19 юни 1999 г., около 16:30 Кинг четял книга и вървял по тротоара до шосе № 5 в Ловел, Мейн. Шофьорът Брайън Смит, разсеян от кучето му на задната седалка на минивана си, блъска Кинг, който пада на около 4 метра от тротоара на шосето. Според заместник-шерифа, Кинг е ударен отзад, а някои от свидетелите заявяват, че шофьорът не е карал прекалено бързо или безразсъдно.
Кинг е достатъчно в съзнание, за да даде на заместник-шерифа номера за връзка със семейството му. Авторът е настанен първоначално в болница в Брайтън, а от там с хеликоптер в Люистън. Нараняванията му (пробит ляв бял дроб, множество фрактури в краката, разкъсване на скалпа, счупено бедро) го задържат в болницата до 9 юли. Костите на краката му първоначално са толкова раздробени, че докторите предлагат ампутация, но в крайна сметка ги фиксирали с външна шина. След пет операции в рамките на десет дни Кинг се завърнал към работата си върху „За писането“ през юли, въпреки че краката го болели и можел да седи само около 40 минути, преди болката да стане нетърпима.
Адвокатът на Кинг и двама други закупили вана на Смит за 1500 долара, за да не се появи в eBay. По-късно ванът е предаден на гробище за коли за голямо съжаление на Кинг, който планирал да го разбие с бухалка, щом кракът му оздравее.
Две години по-късно Кинг заболява от пневмония като резултат от спукания бял дроб. През това време Табита предекорира студиото му. Докато трае работата, авторът посещава студиото и вижда как би изглеждало то, ако бе починал. От тази случка се ражда „Историята на Лизи“.
Новият век През 2002 г. Кинг обявява, че ще се откаже от писането поради болките си и намалената издръжливост. Въпреки това продължава да пише, „но с много по-бавно темпо от преди“.
През 2000 г. публикува онлайн романа „Растението“ и новелата „Riding the Bullet“ и заявява, че според него електронните книги ще представляват 50% от пазара „вероятно до 2013, може би 2012 г. Но ето и нещо за размисъл – хората се уморяват бързо от новите играчки“.
През 2006 г. е отпечатан апокалиптичния роман „Клетка“, в който се разказва за неизвестна сила, която превръща всеки потребител на клетъчен телефон в безмозъчен убиец.
През 2007 г. Марвел Комикс започват издаването на комикси, базирани на поредицата „Тъмната кула“, които са последвани от такива по „Сблъсък“ (2008) и „Талисманът“ (2009).