„Княз Михаил“ (на сръбски: Улица кнеза Михаила/Ulica kneza Mihaila) е главната пешеходна и търговска зона в Белград и е защитена от закона като една от най-старите и ценни забележителности на града. Наречена на Михаил Обренович, княз на Сърбия, тя включва редица сгради и имения, построени в края на 1870-те години.
Дългата един километър улица Княз Михаил е защитена през 1964 г. като пространствена културно-историческа единица, първият паметник на културата от този тип в Белград. През 1979 г. е издигната до Пространствена културно-исторически единица с голямо значение и като такава е защитена от Република Сърбия.
История Римски период Улицата следва централната мрежа на римския град Сингидунум, като един от основните пътища за достъп до града съответства на съвременната улица днес. Основната ос на градско развитие е била по улицата, която е била основният комуникационен път (via cardo).
Оригиналната земно-дървена крепост се е простирала около Студентски площад и улица Княз Михаил. В този участък са открити най-старите римски гробове, датирани от I и началото на II век. Термите се намират на улица Чика Любина. Също така в Чика Любина през 2008 г. са открити останки от къщата от 4-ти век, която включва частта от пода и прага на главната входна врата. Части от стените са били украсени със стенописи. За отвеждане на водата от съвременната местност Кумодраж е използван акведукт. По някое време се свързвал с акведукта от Мокри луг и след това продължавал към каструма. И Мокри луг, и Кумодраж са хълмове, така че естественият наклон е позволявал водата да тече надолу към Сингидунум. Акведуктите минават през модерния център на Белград, Теразие и по Княз Михаил.
Когато през 2004 г. започва копаенето на бъдещия търговски център Ражичева, са открити останки от антични и късноантични слоеве, както и останките от югозападния вал и двоен изкоп в посока на улица Крал Петър. Изкопът от III век е затрупан и пълен с монети, лампи, керамика и делви. До тази местност, на ъгъла на Княз Михаил и Крал Петър, е открита площ, настлана с калдъръм от 2 век. Това е обществено пространство, разположено точно преди входа на крепостта. При почти всеки строеж в Княз Михаил и съседните улици, където се копае, се откриват останки. През 2008 г. на улица Чика Любина са открити останки от къща от 4-ти век, която включва частта от пода и прага на главната входна врата. Част от стените са били украсени със стенописи. Подобни находки са открити в Koсанчичев венац и Тадеуш Кошчушког. Останки от римския каструм от 2-ри век са открити под Taдеуш Кошчушког по време на реконструкцията през юни 2009 г. Те са консервирани и повторно погребани. На улица „Цинцар Янкова“ са открити пет гроба от края на I век, както и три канала. Археолозите очакваха да открият югоизточно трасе на каструмните укрепления, но поради масовото запустяване в района и заравняването на терена, трасето е било унищожено навреме. Османска и австрийска окупации По време на османското робство, през първата половина на 16 век, османците ремонтират стария римски акведукт и построяват нов покрай улицата с чешми, тъй като кварталите не могат да се развиват без вода. Те построили и градини и пет джамии с прилежащи махали. Когато австрийците окупират Белград през 1717 г., те разрушават старите къщи и джамии и построяват нови сгради. 19 век Управляващият княз на Сърбия Александър Караджорджевич построил фонтан (чешма), която станала известна като Делийски фонтан, по името на тогавашната улица. Три пъти е разрушаван и строен през 19 век. Четвъртото прераждане на фонтана, което стои и до днес, е изградено през 1987 г. в рамките на основна реконструкция на улицата, която я адаптира в пешеходна зона. Сегашният фонтан не е на същото място като старите и не е идентичен архитектурно, но е запазил много елементи от старите проекти.
Улицата не е била непрекъсната пътна артерия по това време, а е била последователност от по-малки алеи. Освен улица Делийска, която е кръстена по време на Османската империя, други участъци са наречени от Министерството на вътрешните работи на 8 февруари 1848 г.: Калемегданска (участък от съвременната улица Крал Петър до парк Калемегдан) и Войводина (от Крал Петър до Теразие). От Делийската улица е останал кратък участък, който днес е успореден на съвременната улица „Княз Михаил“. Това е единствената белградска улица, чието име е оцеляло от османския период.
В средата на 19 век горната част на улицата граничи с градината на княз Александър Караджорджевич. След прилагането на регулационния план на Белград от 1867 г. от Емилиян Йосимович улицата скоро придобива сегашния си вид и архитектура. Планът на Йосимович бележи началото на по-широката метаморфоза на града от ориенталски към западен урбанизъм. Преди Йосимович само кратка част от днешната улица Княз Михаил, наречена Делийска улица, всъщност е съществувала като улица. Строителството на новата улица започва през пролетта на 1869 г. Планът на Йосимович успешно трансформира съществуващата незавършена пътека в правилна улица, която директно свързва центъра на Белград с крепостта, като по този начин установява директна комуникация между вътрешните и външните квартали. Градът основава първата си комисия за именуване на улици през 1864 г. Комисията работи 6 години и Княз Михаил е първата улица, която те кръщават.
Там са построени къщи от най-влиятелните и най-богатите семейства на сръбското общество, повечето от които търговци. През 1870 г., две години след убийството на принц Михаил Обренович, градските власти официално наименуват улицата - Улица Княз Михаил, вместо Делийска. Кафана Хайдук Велко, разположена на улицата, е първото място, където белградчани могат да чуят фонографа през 1896 г., а през 1906 г. става първото кино в града. 20 век
В началото на 20-ти век богатият търговец Влада Митич открива първия универсален магазин в Белград, на номер 41. Това е първата сграда, специално проектирана да бъде голям, модерен магазин. Митич внедрява новости като забавяне на плащането и модернизирана реклама на стоките.
Няколко години след войната новите комунистически власти забраняват религиозните шествия, литиите, твърдейки, че са пълни с „реакционни елементи“. Когато архиепископът на Кентърбъри посещава Белград през май 1946 г., огромна тълпа от хора се събира спонтанно на Кнез Михаил, образувайки ефективно шествие. Виждайки това като скрито антирежимно събитие, властите изпращат агентите на ОЗНА от щаба им в съседния Oбиличев венац. Последва масов побой над участниците в шествието, който довежда до десетки ранени и арестувани.
Млади доброволци, членове на Младежките трудови акции, участват в реконструкцията на улицата през 1949 г. През 1980 г. е приет подробният регулационен план за улицата и историческата й околност, който изтича през 2021 г.
В края на 20 век от предимно търговска зона се превръща в културен център на града. През 1987 г. се извършва основна реконструкция на Княз Михаил и превръщането й в пешеходна зона. След шест месеца строителни работи улицата е открита на 20 октомври 1987 г. Тя е павирана с черни гранитни плочи от Ябланица, докато фонтан за пиене, изработен от бял мрамор от Венчац, е издигнат в памет на бившата Делийска чешма, която е била по-нататък надолу по улицата. Въведена е и несъществуваща преди това дъбова алея през средата на улицата, така че като ретро изглеждащи свещници, които приличат на историческите, газови. Паметна плоча на Емилиян Йосимович е поставена до ресторант „Руски цар”. По време на реконструкцията, когато е премахната старата настилка, е открита стара плоча, посветена на младите опълченци, възстановили улицата през 1949 г., и двете плочи сега са изложени една до друга.
Целият проект на реконструкцията е разработен от архитекта и урбанист Бранислав Йовин. Работите започват през май 1987 г. и завършват за шест месеца, на 20 октомври. Те включват и въвеждане на парно отопление, което затваря 28 отделни механични помещения на улицата. Експертна комисия се опитва да промени проекта, особено асфалтирането на дългата 940 м отсечка от „Руски цар“ до парк Калемегдан. Участъкът, широк от 16 до 28 м и покриващ 13 500 м2 площ, трябвало да бъде павиран с 8 см дебели гранитни плочи от Ябланица, но комисията се противопоставя на това. Институтът за опазване на паметниците на града пък възразява срещу засаждането на дъбовата алея с 14 дръвчета, тъй като и преди реконструкцията на улицата не е имало дървета. Йовин успява да прокара и двете си идеи. През 1988 г. е реконструирана и зоната около Албания Палас, хотел „Мажестик” и кино „Ядран”, а в участъка от улицата, където тя се влива в Площада на Републиката, са поставени нов фонтан и миниамфитеатър.
21 век Съобщава се, че от средата на 2010 г. голяма част от недвижимите имоти на улицата са собственост на сръбски магнати от онова време като Драган Джурич, Мирослав Мишкович, Миодраг Костич, Филип Цептер, Радомир Живанич, Воин Лазаревич, Тахир Хасанович и Радивое Дражевич и помещава съответните им бизнес дялове.
През октомври 2020 г. е обявен нов, подробен план за регулация. Районът е ограничен от улиците Княз Михаил, Крал Петър, Узун Миркова, Студентски площад, Васе Чарапич, Площад на републиката, Сремска, Маршал Бирюзов, Карице Милице, Кара Лазара, Грачаничка и Парижка и обхваща 18 ха. Историци на изкуството и природозащитници предлагат разширяването на пространствената единица на Княз Михаил (декларирана през 1964 г.), за да включи Площада на републиката, зелената зона по улица Парижка и блоковете около двореца Албания. Забележителни сгради
Хотел Сръбска круна, намиращ се на ул. Княз Михаил 56, е построен през 1869 г. в стил романтизъм. По онова време той е смятан за най-модерния хотел в Белград. Между 1945 и 1970 г. в тази сграда се помещава Националната библиотека на Сърбия. Днес в сградата се помещава библиотеката на град Белград. Къщата на Марко Стоянович, ул. „Кнез Михайлова“ 53-55, е построена през 1889 г. като частен дом на адвокат Марко Стоянович в ренесансов стил. В сградата се е помещавала Художествената академия, създадена през 1937 г., а сега се помещава галерията на Академията. Блок от частни домове, ул. „Княз Михаил“ 46, 48 и 50, построен през 1870 г., представлява началото на прекъсване на традиционната „балканска“ архитектура. Всяка от трите сгради е оформена по един и същ начин, преходен стил от романтизъм към ренесанс. Блокът се състои от три сгради: Къщата на Христина Кумануди, намираща се на улица „Княз Михаил“ 50, е построена през 1870 г. като ъглова сграда на кръстовището на улиците „Княз Михаил“ и „Дубровачка“ (по-късно преименувана на улица „Крал Петър“) от сръбския търговец и банкер от гръцки произход Йован Кумануди, който също е бил известен инвеститор и предприемач в недвижими имоти. Преди да бъде построена, съществуваща едноетажна къща на мястото (частната резиденция на Йован Кумануди, където той също е имал магазин) била съборена. Кумануди кръщава новата сграда на съпругата си Хрисанта, известна още като Христина. За известен период от края на 19 век в новопостроената сграда се помещава Френско-сръбската банка, а по-късно консулствата на Белгия и Великобритания. По-късно сградата е закупена от Никола Д. Кики (1841-1918), белградски търговец от арумънски произход. След смъртта си, в завещанието си, той завещава сградата (заедно с два други градски имота) на организацията, наречена Белградска търговска младеж, при условие, че те използват средствата, генерирани от трите имота, за да създадат болница наречена Дарение Никола и Евгения Кики, което Кики предвиждал да предоставя медицинска помощ и услуги на бедни и унизени търговци. Между 1937 и 1940 г. на ул. „Звечанска“ 9 е построена болница.