Иван Ангелов Божилов е доктор на науките по история, професор медиевист.

Биография Роден е на 29 юли 1940 г. в Дупница. През 1965 г. завършва история в Софийския държавен университет. Редовен аспирант по средновековна българска история в Института по история при БАН (1968–1970 г.) През май 1971 г. защитава кандидатска дисертация на тема „Към историята на „Отвъддунавска България“ (VII – началото на XI век). От 1954 до 1972 г. е член на ДКМС, от 1966 до 1967 г. е секретар на Комсомолското дружество при Архивно управление. От 1972 до 1983 г. е агент и секретен сътрудник на Държавна сигурност. През 1973-1974 г. специализира византология в Париж при професорите Пол Льомерл и Андре Гийу. Специализира в Центъра за византоложки проучвания в Бари (1978-1980), посещава и се запознава с фонда на националните библиотеки в Париж, Мадрид, Атина и другаде.

Историк-специалист (1971), научен сътрудник (1972), старши научен сътрудник II ст. (1982) и старши научен сътрудник I ст. (1988) в института по история при БАН. Ръководител на секция „Средновековна история на България“ в института от 1982, научен секретар на БАН от 1992, председател на националния комитет на историците в България от 1995, председател на научната комисия по история при ВАК.

Участва в няколко научни конференции и симпозиуми, в България и в чужбина.

Защитава през ноември 1986 г. докторска дисертация „Фамилията на Асеневци (1186 – 1460). Генеалогия и проспография.“.

Главен редактор на изданията „Бизантино-Булгарика“, „Гръцки извори за българската история“ и „Латински извори за българската история“.

Автор на над 140 научни публикации, сред които 8 авторски книги и още 4 в съавторство.

От 1995 г. води курсове по: История и култура на средновековна България; История и култура на средновековието; Византийска история и култура; Западното средновековие като цивилизационна система; Европейският север и Средиземноморието през средновековието; Византийска литература; Изток – запад в европейската култура; Европеистика.

Памет На Иван Божилов е наречена улица в квартал „Сухата река“ в София ().

Библиография Битолският надпис на цар Иван Владислав и някои въпроси от средновековната история. Истор.Преглед, 1971 г с 84-100 Към Хронологията на българо-маджарската война при цар Симеон (894-896), Военно -исторически сборник, 1971, 6, 6. 20-33 Именникът на българските ханове, Славяни 1971, кн. 3 с. 26-27 Чл.-кор. В.Бешевлиев на 70 години, Истор. Преглед, 1971, кн. 1 с. 161-162 Шестнадесета национала археологическа конференция, Ист. преглед 1971, кн. 4, с. 153 -155 (в съавторство) Анонимът на Хазе. България и Византия на Долни Дунав в края на X век. София: БАН, 1979, 219 с. Цар Симеон Велики (893-927): Златният век на Средновековна България. София: Отечествен фронт, 1983, 224 с. (редактор) Стара българска литература. Том 3: Исторически съчинения. София: Български писател, 1983, 442 с. Фамилията на Асеневци (1186-1460). Генеалогия и просопография. София: БАН, 1985, 502 с. Хрониката на Константин Манаси. София: Св. Климент Охридски, 1992, 246 с. Седем етюда по Средновековна история. София: Анубис, 1995, 336 с. Българите във Византийската империя. София: Академично издателство проф. Марин Дринов, 1995, 372 с. Културата на средновековна България. Велико Търново: Абагар, 1996, 200 с. Византийският свят. София: Анубис, 2008, 703 с.

Бележки

Външни препратки „Харесвам България, но не понасям държавата и българите“, интервю на Милена Димова, в. „Сега“, 8 октомври 2011

Категория:Български историци Категория:Български византолози Категория:Български медиевисти Категория:Възпитаници на Историческия факултет на Софийския университет Категория:Учени от БАН Категория:Сътрудници на Държавна сигурност Категория:Родени в Дупница Категория:Починали в София