Петя Стойкова Дубарова е българска поетеса.

Биография

Петя Дубарова е родена на 25 април 1962 г. в Бургас, в семейството на прогимназиална учителка Мария Дубарова и Стойко Дубаров. Майката на поетесата има голяма роля в изграждането на личността и вижданията ѝ, като в същото време я напътства в света на изкуството.

Петя Дубарова започва да пише стихове в най-ранна детска възраст, като нейните първи публикации са във вестниците „Септемврийче“ и „Народна младеж“, в списанията „Родна реч“ и „Младеж“. Нейни духовни наставници са поетите Христо Фотев, Ваня Петкова и Григор Ленков.

Учи в Английската гимназия в Бургас (ПАГ Гео Милев). Многократно изнася литературни четения на свои творби пред съучениците си. Независимо от ранната слава, която я определя като „най-младата сред големите творци на България“, но за съжаление тя не е имала приятели. Прилежна ученичка е. Тя е изключително общителна и лъчезарна.

През 1978 г. участва във филма на режисьора Георги Дюлгеров „Трампа“. По време на снимките в град Самоков, една вечер, докато се забавлява в дискотека в курорта Боровец, Петя среща Пер – швед, в когото се влюбва. Той остава първата ѝ и единствена любов. В дневника си го описва като „далечния, светлия, чаровния, нежния“. Водят активна кореспонденция известно време, след което той просто престава да ѝ пише. Преживява го много тежко.

Година преди да сложи край на живота си, Петя е обзета от тежки мисли, свързани с отчаяние и разочарование от човечеството.

Ранна смърт Вечерта на 3 декември 1979 г. Петя изпива смъртоносна доза сънотворни препарати и на 4 декември умира на 17-годишна възраст, оставяйки бележка със следния текст:

След изненадващата ѝ и загадъчна смърт плъзват различни слухове за причините за самоубийството. Съществува версия, според която поетесата се е самоубила заради нескопосано комсомолско обвинение за саботаж. Обвинението е по повод повредена пръскачка на автоматизирана линия по време на средношколска бригада във фабрика. С трагичния си избор девойката споделя съдбата на редица български известни поети – Пеньо Пенев, Димитър Бояджиев, Пейо Яворов, Веселин Андреев, Росен Босев и Христо Банковски.

Творчество Поезията на Петя е белязана от желанието ѝ за един по-добър, по-искрен, по-всеотдаен свят, за едно неограничено, дори безгранично раздаване на доброта, щастие и усмивки.

Единствената ѝ стихосбирка „Аз и морето“ е издадена след смъртта ѝ, през 1980 г., а няколко години по-късно от печат излиза и книгата „Най-синьото вълшебство“, в която е събрано цялото ѝ творчество, писма и личният ѝ дневник.

Цитати В една от последните си изповеди, записани в дневника ѝ, поетесата пише:

Дом музей „Петя Дубарова“

С решение на Министерския съвет и със съгласието на родителите къщата, в която е живяла поетесата (ул. Гладстон 68), е освободена и новоизградена като дом музей „Петя Дубарова“. Музеят е открит на 7 август 1995 г.

Музеят е научен и културно-просветен институт за издирване, изучаване, съхраняване, документиране и популяризиране на литературното наследство и творческата личност на българската поетеса. Къщата музей е със статут на самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка и предлага на вниманието на посетителите богат експозиционен материал от музейни предмети, комплектовани в няколко фонда: основен, научно-спомагателен, обменен и научен архив. Автентично е пресъздадена и личната стая на Петя Дубарова.

Памет На Петя Дубарова е наречена улица в жилищен комплекс „Овча купел“ в София ().

През 2000 г. посмъртно е удостоена със званието почетен гражданин на община Бургас.

Песни по стихове на Петя Дубарова По стихове на младата поетеса са създадени естрадни песни, изпълнявани от популярни български изпълнители. Подредбата е по азбучен ред на името на изпълнителя/групата:

Ваня Костова – „Звезди от моята нощ“, муз. Ваня Костова, 1998 г. Ваня Костова, Боян Михайлов и Даня Огнянов – „В клас изгасва тока“, муз. Стефан Диомов, ар. Валери Костов, 2020 г. ВГ „Арлекино“ – „Зимен ден“, муз. и ар. Георги Милтиядов, 2025 г. Весела Бонева – „Завръщам се“, муз. ***, ар. Светлин Къслев, 2025 г. Виктория Главчева – „Влак“, муз. и ар. Георги Милтиядов, 2024 г. Дивна Петрова и Гергана Карапанова – „Есен“, муз. и ар. Георги Милтиядов, 2025 г. Димитрина Германова – „Слънчево момиче“, муз. и ар. Георги Милтиядов, 2026 г. Домино – „Нощ над града“, муз. Тончо Русев, ар. Красимир Гюлмезов, 1986 г. Дует Ритон – „Лятото“, муз. Тончо Русев, ар. Иван Кутиков, Алекс Нушев, 1985 г. Жан Мар – „Спомени“, муз. Жан Мар, ар. Теодор Янков, Наско Копчев, Иван Христов, 2015 г. Йорданка Христова – „Настроение“ (Дали ще бъда скоро пак щастлива), муз. Тончо Русев, ар. Панайот Славчев, 1986 г. Кичка Бодурова – „Лунапарк“, муз. Тончо Русев, 1986 г. Нели Рангелова – „Сбогом, лято“, муз. Тончо Русев, ар. Александър Бръзицов, 1986 г. Петя Буюклиева – „Радостта като сълза“, муз. Тончо Русев, ар. Константин Цеков, 1986 г. Петя Буюклиева и Георги Христов – „Пролет“, муз. Тончо Русев, ар. Димитър Гетов, Васил Делиев, 1986 г. Росица Борджиева – „Зимна ваканция“, муз. Тончо Русев, ар. Иван Кутиков, 1985 г. Росица Борджиева – „Улица“, муз. Тончо Русев, ар. Иван Стайков, 1986 г. Росица Кирилова – „Доброта“, муз. Тончо Русев, ар. Владимир Джамбазов, Пламен Велинов, 1986 г.

Песни посветени на Петя Дубарова. Подредбата е по азбучен ред на името на изпълнителя/групата:

Ваня Костова – „Звезда“, муз. Стефан Диомов, т. Пейо Пантелеев, ар. Константин Цеков, Валери Костов Ваня Костова – „Балада за Петя“, муз. Стефан Диомов, т. Михаил Белчев, ар. Валери Костов

Източници

Тази статия се основава на материал от Словото , използван с разрешение.

Външни препратки

Профил на Петя Дубарова от регионалната библиотека в Бургас Поезия и проза на Петя Дубарова в liternet.bg Спомени за Петя Дубарова и кореспонденция между нея и Елена Начева-Лафазанова Участието на Петя Дубарова във филма „Трампа“ (1978 г.) Дом-музей Петя Дубарова

Категория:Български поетеси Категория:Родени в Бургас Категория:Починали в Бургас Категория:Български самоубийци Категория:Поети-самоубийци Категория:Почетни граждани на Бургас