Йордан Андонов (Антонов) Бадев, известен с псевдонимите Брусников, Брусенков, Радиков, Радко, е български литературен критик, публицист и журналист, деец на Вътрешната македонска революционна организация.
Биография
Бадев е роден в 1888 година в Битоля, тогава в Османската империя, в семейството на прилепчаните Елисавета Йованова Бадева, по баща Кондова и учителя Антон Бадев, преподавал в Солунската българска гимназия. В 1906 година завършва Битолската българска гимназия. Учи славянска филология в Софийския университет, а после завършва филология в Лозанския университет (1908).
Връща се в Македония и учителства в Битоля. През 1911 година Бадев подкрепя инициативата за създаване на легална политическа партия на българите в Османската империя – проект, който пропада поради засилването на политическото напрежение и избухването на Балканската война.
В Битоля участва в дейността на гимнастическото дружество „Пелистерски юнак“ и в 1912 година е негов секретар.ДАА-ЦДА, ф. 367К, оп. 1, а.е. 2, л. 17 Избран е за делегат на дружеството за конгреса на българските отомански юнашки дружества в Солун, 1912 година.ДАА-ЦДА, ф. 367К, оп. 1, а.е. 8, л. 11
След Междусъюзническата война през 1913 година се изселва в България и става учител в София. Член-учредител е на Македонския научен институт.
Участва в Първата световна война като запасен подпоручик, взводен командир, носител е на ордени „За военна заслуга“ и „За храброст“.ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 135 – 136ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 594
Участва като делегат от Битолското благотворително братство в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.НБКМ-БИА C VIII 38
Започва да се занимава с литература и журналистика. Пише в списание „Златорог“ и във вестниците „Зора“ и „1838 – 1938“, а от 1931 година е редактор по културните въпроси на „Зора“. Редактира вестниците „Народност“ и „Миргород“. Бадев има редица статии по въпросите на българската литература – както общотеоретични и обзорни статии, така и портретистки и очерци. През 1938 година излиза книгата му „Животът и изкуството“. Член е на Съюза на българските писатели.Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 10 юни 2026 г.
Бадев е масонМасоните в България: Членовете на Българските масонски ложи, родени в Македония (до 1944 г.), Брошура на Главно управление на архивите към Министерски съвет на Р. България, С., 2003 г. и активен участник в освободителното движение на македонските българи. Поддържа тесни контакти с ръководителите на възстановената след Първата световна война ВМРО, като получава парична издръжка от същата.„Националноосвободителната борба в Македония, 1919 – 1941 г.“, Колектив, ИК „Знание“, София, 1998, стр. 166. След разделението на организацията на протогеровистко и михайловистко крило е на страната на Иван Михайлов. Пише във вестник „Македония“.Български масонски печат В годините преди Втората световна война е привърженик на ориентация на България към Третия райх, в която той вижда надежда за позитивно за страната решаване на македонския въпрос. Бадев е автор на няколко книги, като „Даме Груев. Живот и дело“ (Скопие, 1943) и много статии, посветени на участници в македонското движение.Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, Тинапрес, 1993. Бадев е и автор на подписаната от ВМРО книга „Заговорът срещу Тодор Александров“.„Успешен творчески тандем“. Десислава Неделчева разговаря с Ива Бурилкова и Цочо Билярски, „Литературен форум“, бр. 3 (426), 12 септември 2000 г.
След Деветосептемврийския преврат през 1944 година Йордан Бадев е убит без съд и присъда.Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 265 – 266. Въпреки това е осъден посмъртно на смърт от Шести върховен състав на тъй наречения „Народен съд“ по делата срещу интелектуалците, както и да заплати 50 хиляди лева глоба.
През 1957 г. книгите му „Животът и изкуството“ (1938), „От ранно детство. Спомени“ (1928) и „Скици на живите“ (1934) са включени в Списъка на вредната литература.
Реабилитиран е в 1996 година от Върховния съд.Стоян Вълев, „Йордан Бадев. Непрочетеният литературен критик“, Knigi-news.com.
Памет На Йордан Бадев е наречена улица в квартал „Витоша“ в София ().
Галерия
Библиография
Втора онлайн библиотека „Македония в българската поезия“, статия от Йордан Бадев, публикувана в „Златорог“, година III, книга 3 – 4, София, 1922 г. „Неуморни фалшификатори. Сръбска песнопойка с български песни“, публикувано във в-к „Македония“, год. I, бр. 85, София, 24 януари 1927 г. „Св. Климент Охридски“, публикувано във в-к „Македония“, год. I, бр. 49, София, 8 декември 1926 г. „От ранно детство. Спомени“, София, 1928 година „Държавен и национален принцип“, публикувано във в-к „Свобода или смърт“, год. II, бр. 46, 6 декември 1926 година „Македонската емиграция“, публикувано в сп. „Македония. Политическо, научно и литературно списание“, год. I, книга VIII, София, октомври 1922 година „Преди 50 години. Даме Груев учител в Прилеп“, публикувано в сборник „Сто години ново българско училище в гр. Прилеп 1843 – 1943“, Скопие, 1943 година „Преди един век“, публикувано във в-к „Тиквеш. Вестник за култура, стопанство и политика“, год. I, бр. 1, София, 30 януари 1942 година „Изпод праха на забравата“, публикувано в списание „Македония“, София, 30 юни 1922 година „Ключ за българщината в западна Македония – Битоля“, публикувано в сп. „Илюстрация Илинден“, год. XIII, книга 6 (126), София, юни, 1941 година „Една сръбска маневра“, публикувано във в-к „Македония. Орган на македонската емиграция в България“, год. II, бр. 503, София, 15 юни 1928 година „Трайко Китанчев – поет и общественик“, публикувано в сп. „Македония. Политическо, научно и литературно списание“, год. I, книга IV, София, април 1922 година „Неговият грех“, публикувано в сп. „Литературен глас“, год. II, бр. 66, София, 15 март 1930 година „Замисълът на сърбите и съпротивата на Македония“, публикувано в „Сборник Илинден 1903 – 1924. В памет на големото македонско възстание“, София, 1924 година „Полковник Дрангов“, публикувано в сп. „Отец Паисий“, книга 5, година XIII, София, 1940 година „Великото събитие“, публикувано в сп. „Отец Паисий“, год. XIV, книга 5 и 6, София, май и юни 1941 година „Култура и просвета в Македония. Училището, науката и изкуствата при сърбите. Театърът – задачите му при робството и сега“, публикувано във в-к „Вестник на вестниците“, бр. 136 и 137, София, 13 юли 1941 година „Терорът в Македония“, публикувано във в-к „Македония“, год. I, бр. 230, София, 20 юли 1927 година „Романтизма на борбата и дългът на българина“, публикувано в сп. „Златорог“, год. XX, кн. 8, октомври 1939 година „Злодеянието в Софийската катедрала“, год. I, бр. 9, 1 май 1925 година
Вижте също Люба Бадева-Христова
Външни препратки От и за Йордан Бадев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
Бележки
Категория:Български журналисти от Македония Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Български общественици от Македония Категория:Български литературни критици Категория:Български публицисти Категория:Български учители Категория:Възпитаници на Битолската българска класическа гимназия Категория:Възпитаници на Лозанския университет Категория:Членове на Македонския научен институт Категория:Български офицери от Македония Категория:Български подпоручици Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Носители на орден „За военна заслуга“ Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Дейци на ВМРО Категория:Михайловисти Категория:Български имигранти от Македония в София Категория:Български масони Категория:Подсъдими по процеса на Шести състав на Народния съд Категория:Осъдени от Народния съд Категория:Жертви на комунистическия режим в България Категория:Родени в Битоля Категория:Починали в София Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив Категория:Дейци на Македонските братства Категория:По произход от Прилеп Категория:Дейци на дружество „Юнак“