„Берое“ е професионален футболен клуб от Стара Загора, България, участващ във Втора професионална футболна лига.

Клубът е шампион на България за сезон 1985/86, носител на Купата на България за 2009/10 и 2012/13, както и носител на Суперкупата на България за 2013 г. Отборът играе мачовете си на стадион „Берое“ с капацитет 12 128 седящи места.

История

Създаване На 4 май 1924 г. в салона на Военния клуб се е състояло учредителното събрание на спортен клуб „Бероя“, рожба на бившите старозагорски клубове „Рекорд“ (основан 1922 г. под името Верея) и „Борислав“ (основан 1922 г.). Но след месец няколко стари членове на „Рекорд“ напускат редовете на „Бероя“ и възстановяват стария клуб „Рекорд“. През 1927 г. и 1928 г. в страната настъпва финансова криза, която слага отпечатък и върху старозагорския футбол. През октомври 1926 г. по нареждане на спортната област – Стара Загора клубове Бероя, Победа и Ураган следва да се обединят в спортен клуб България, но Ураган отказва и запазва самостоятелност. Така през октомври 1926 г. при обединение на Бероя и Победа се формира спортен клуб „България“, който наследява актива на Бероя в първенството. През месец август 1927 г. се обединяват „България“ и „Светослав“ (бивш Рекорд) под името „Ботев“, обявен за градски тим. През 1928 г. настъпва тотална криза в спортния живот в града. На 02.10.1928 г. всички старозагорски спортни клубове оцелели в икономическата криза прибягват до единственото спасително решение – обединение. Траяна, Ботев и Ураган се обединяват под името Траяна. На 08.08.1929 г. група младежи, сред които и няколко бивши членове на стария „Бероя“ (преди това „Борислав“) основават спортен клуб „Борислав“ в района на „Бероя“ (преобладаващата част от членовете са младежи). Екипите са в черен цвят, както на предшественика „Бероя“. През февруари 1945 г. новата комунистическа власт преименува Борислав на Септември. На 29.05.1947 г. Септември и Антон Югов се обединяват под името Левски. На 20.04.1948 г. Левски и Локомотив се обединяват под името Шипка. Въпреки обединението Локомотив се запазва като отбор и сектор на Шипка. През октомври 1949 г. представителното градско дружество Шипка е разформировано и на неговото място са създадени 5 доброволни спортни организации (ДСО) изградени на ведомствен и професионален принцип: ДСО Спартак, към МВР, обхваща служителите в същото ведомство. ДСО Динамо обхваща профсъюзите на пощенци, продоволственици, текстилци, тютюноработници, графици и кожарообработващи. ДСО Енергия обхваща профсъюзите на транспортните работници, металици, електроработници, химици и рудничари. ДСО Червено знаме обхваща профсъюзите на административните, здравно-хигиенните, културно-обществените, театралните, музикалните и просветните работници и тези по кредита и размяната. ДСО Строител обхваща трудослужещите при Трудова повинност, профсъюзите на строителните, земеделско-стопанските и горските и дърводелски работници. Датите на създаване на съответните ДСО са: на 07.10.1949 г. е създадено ДСО Динамо, на 10.10.1949 г. – ДСО Червено знаме, на 12.10.1949 г. – ДСО Енергия (на 15.10.1949 г. преименуван на ДСО Торпедо), на 12.10.1949 г. – ДСО Строител, на 29.10.1949 г. – ДСО Спартак. В края на годината са създадени военните отбори ДНВ и Въздушен гарнизон (ВВС). Играчите на разформированото градско дружество „Шипка“ се пръскат спрямо местоработата си в новите ДСО-та. Генерал Делчев (по това време полковник) участва в основаването на ДСО „Строител“ и заради това му се носи славата на баща на „Берое“. При основаването на „Строител“ са привлечени всички перспективни млади футболисти от току-що разформированото градско дружество Шипка, на които им предстои да отслужат военната си служба. Те са назначени на военна служба в „Строителни войски“ гр. Ст. Загора и се състезават за „Строител“. През януари 1951 г. „Строителни войски“ се отделят от ДСО „Строител“ и се обособява в ДСО „Ударник“, като отборът на ДСО „Строител“ вече се състезава под името ДСО „Ударник“. На 27 април 1957 г. ДСО „Ударник“ се обединява с ДСО „Спартак“, СКНА и колективите на ДСО „Динамо“: ДИП П. Енев, Наталия и Бирената под името „Ботев“. Състава на Ботев е целия състав на Ударник плюс присъединилите се от Спартак Теньо Ботев и Станислав Николов.

Първи стъпки на „Берое“ /1959 – 1970/ На 19 март 1959 г. Ботев се обединява с Локомотив. Новият отбор е наречен Берое и още на следващия сезон се завръща в елитната дивизия на България. В следващите 10 години „Берое“ неизменно е сред най-добрите клубове в България, като завършва предимно в средата на таблицата. Най-доброто класиране от този период е пето място през сезон 1964/65. През 1970 г. обаче, отборът административно е изхвърлен в Б група. Това се случва след една домакинска среща с отбора на Левски-Спартак. В 90-ата минута на двубоя гостите успяват да изравнят след нарушение на Александър Костов срещу вратаря на домакините. Съдията обаче признава попадението и това вбесява многобройната публика на Берое, която според различни сведения е между 42 000 и 55 000 зрители. Те започват да хвърлят бутилки по терена, провокирани от неприличен жест на Сашо Костов, а впоследствие опитват саморазправа с вътрешния министър Ангел Солаков, известен привърженик на сините, който е на трибуните. В крайна сметка след скандалите „Берое“ е изваден от групата, а публиката е обявена за шовинистична и внасяща психоза заради възгласа „Няма мое, няма твое, светът е Берое“."От скрина": Изхвърлят Берое от "А" група след кървав мач с Левски

Ерата на Петко Петков /1971 – 1980/ Воден от легендарния си нападател Петко Петков, още на следващия сезон „Берое“ отново е сред майсторите. Това е началото на едни от най-славните години за клуба. През сезон 1971/72 заралии завършват на трето място в първенството след ЦСКА „Септемврийско знаме“ и Левски-Спартак и получават за първи път правото да представят родината ни в Купата на УЕФА. Дебютното участие на „Берое“ в турнирите на стария континент е повече от запомнящо се. На 13 септември 1972 г. „Берое“ приема австрийския гранд Аустрия (Виена). Старозагорци разгромяват съперника си със 7:0, с 5 гола на Петко Петков. На реванша в Австрия нападателят бележи нови 2 попадения за успеха с 3:1. В следващия кръг от турнира „Берое“ отстранява и унгарския Хонвед с победа 3:0 у дома и загуба с 0:1 като гост. Походът на заралии обаче е спрян от сръбския ОФК Београд на осминафиналите. Първият мач в Белград завършва 0:0 и беройци вече се виждат в следващата фаза. На 13 декември 1972 г. на стадиона в Стара Загора се стичат 25 500 зрители, които в 43-тата минута ликуват – 1:0 за „Берое“. В последните 20 минути на срещата обаче, сърбите бележат три гола и печелят с 3:1.

През същия сезон 1972/73, на родна сцена „Берое“ достига до финала за Купата на България и въпреки че го губи, се класира за КНК. Първото участие на отбора в този евротурнир също е доста успешно. В първия кръг заралии нямат никакви проблеми срещу Фола (Еш) от Люксембург и продължават напред след две победи със 7:0 и 4:1. В следващия етап обаче ги чака Атлетик (Билбао). В състава на противника има множество известни имена. С № 1 е Луис-Мигел Ирибар – един от най-великите вратари в света по онова време, който пази и на националния отбор. В състава са още Чечу Рохо, както и знаменитият халф Анхел-Мария Виляр, по-късно президент на Испанската футболна федерация. На 24 октомври 1973 г. „Берое“ изнася истинска лекция на Атлетик – 3:0 пред 30 000 зрители на стадиона в Стара Загора. В реванша на „Сан Мамес“ испанците бият само с 1:0 и отпадат за сметка на българите. В следващия кръг обаче старозагорци са спрени от немския Магдебург, който по-късно печели Купата с победа над Милан – загуба с 0:2 като гост и 1:1 у дома с гол на Вутов.

Сезон 1973/74 е кошмарен за „Берое“ във вътрешното първенство. Отборът остава на предпоследното 15 място и изпада в Б група. Кампанията обаче, остава паметна с два факта – „Берое“ става единственият отбор, изпадал някога от А група с положителна голова разлика и голмайстор на шампионата, записвайки победи с резултат от 8:0, 8:1, 6:2, 4:0! Петко Петков взема голмайсторския приз с 21 попадения, а головата разлика в края на сезона е 50:46. Само сезон по-късно „Берое“ отново е в елита, след като вкарва цели 113 гола на противниците си във втория ешелон. Петко Петков става голмайстор на Б група с внушителните 53 гола.

През 1979/80 „Берое“ за втори път участва в КНК и отново прави паметни мачове. В първия кръг заралии елиминират полския Арка Гдиня (загуба с 2:3 като гост и победа с 2:0 вкъщи). На следващия етап от турнира съперник е Ювентус (Торино) с Дино Дзоф, Клаудио Джентиле и Марко Тардели. На 24 октомври 1979 г. гостите са посрещнати с огромен 30-метров транспарант – „Бог прощава, „Берое“ не!“. И „Берое“ наистина не прощава на „старата госпожа“ – 1:0 с гол на Георги Стоянов от дузпа. И тогава „Берое“ записва един от най-

значимите мачове в историята си. В реванша Ювентус все пак успява да елиминира българите, но това се случва едва след продължения.

Краят на тази знаменита генерация на „Берое“ идва през 1982 г., когато отборът изпада във втория ешелон.

Първа шампионска титла /1985 – 1990/ През 1986 г. „Берое“ достига своя връх ставайки шампион на България. През същия сезон отборът на зелено-белите губи с разгромното 1:8 от останалия на второ място отбор на Тракия Пловдив. По този начин „Берое“ поставя антирекорд, като шампиона на България с най-голяма загуба в рамките на същото първенство.

Трудности в зората на демокрацията /1990 – 2010/ През 1998 г. след отпадането на „Берое“ в А ОФГ Стара Загора се отделя отбор с името „Берое 2000“ (Казанлък), който през 1999/2000 играе в Б РФГ и просъществува до 2001 г. Две години преди това, през 1999 г. в Стара Загора се създава ПФК „Берое“ Стара Загора, който се обединява с ФК Олимпик (Тетевен) и се преименува на ПФК Олимпик-Берое. Този отбор изиграва един шампионат в А група, след което през 2000 г. клубът отново се преименува – на ПФК „Берое“ (Стара Загора). През 2003 г. собствеността минава в АКБ Форес и неговия собственик Николай Банев, който обаче след няколко безплодни сезона и неизпълнени обещания става недолюбван от повечето фенове. През есента на 2005 г. „Берое“ губи с 0:7 от ЦСКА в София, с което започват скандирания срещу Николай Банев. Така постепенно се стига до момента, в който парите за отбора са спрениАКБ спира парите за Берое. През есента на 2007 г. собственикът на „Берое“ Николай Банев се отказва да издържа отбора и прехвърля всички акции на офшорна компания, за която се счита, че е негова собственост с името Трифън Дивелъпмънт. Въпреки това тимът показва добра игра в повечето мачове. На 10 януари 2008 23-ма играчи и 3-ма треньора разтрогват договорите си с „Берое“ след провала на предвидена сделка за клуба с Митко Динев и Антон Андронов.