Агия Сотира или Своляни (, до 1927 Σβόλιανη, Своляни) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Горуша (Войо), област Западна Македония.

География Селото е разположено на 900 m надморска височина, на пътя Кожани – Неаполи (Ляпчища) – Коница, високо в югозападните склонове на планината Горуша (Войо). Отдалечено е на 9 km на изток от Пендалофос (Жупан), като по пътя е свързан с Жупанския мост.

История Етимология Йордан Заимов смята, че името Σβόλιανη има българска етимология и произлиза от Воляне от сандхи поради свързване с члена της или предлога εις. Сравнимо е с Неволяни.

В Османската империя В края на XIX век Своляни е село в Жупанска нахия в Анаселишка каза на Османската империя. Централната църква на селото е „Св. св. Константин и Елена“ е от 1867 година, а гробищната „Преображение Господне“ е времето на основаването на селото.

Според „Етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен Панайотис Аравантинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, жителите на Зволено (Zvoleno) са посочени като част от гръцкоговорещата област Анаселица.

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Своляни има 200 жители гърци християни.

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Зволяни е чисто гръцко село в казата Населица на Серфидженския санджак с 40 къщи.

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сволиене (Svoliené) има 455 гърци.

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Зволяни (Ζβόλιανη), Населишка каза, живеят 200 гърци елинофони християни.

В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Зволяни (Ζβόλιανι), Населишка каза, живеят 220 православни гърци.

В Гърция През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Своляни остава в Гърция. В 1927 година е прекръстено на Агия Сотира.

Населението традиционно произвежда жито, картофи и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.

Бележки

Категория:Села в дем Горуша