Вълчо Костов (Костадинов) Сарафов с псевдоними К. Бояновски, Коста Вълчев и Фотев е български революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет.

Биография Вълчо Сарафов произхожда от големия македонски български род Сарафови. Tой е син на възрожденския общественик Коста Сарафов и братовчед на водача на ВМОК Борис Сарафов и актьора Кръстьо Сарафов. Учи в Солунската българска мъжка гимназия, където е привлечен към революционното движение. В 1895 година участва в Четническата акция на Македонския комитет в четата на поручик Сарафов и участва в превземането на Мелник. След това е начело на революционния пункт в Дупница, където организира ученическия кръжок „Борба“. Избран е за председател на създадения около 1897 година Македонски кръжок „Революция“, който има клонове в София, Дупница и Ихтиман. В началото на 1899 година Вълчо Сарафов е инициатор за създаването на Тайния революционен младежки кръжок „Целокупна България“, чието име по-късно е сменено на „Васил Левски“.Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 204.

През септември 1899 година братовчед му Борис Сарафов го изпраща да открие и оглави граничния пункт на организацията в Чепеларе. Под ръководството на Славчо Ковачев и на Павел Генадиев, представителя на ВМОК за Пловдивско и Чепеларско и с помощта на Христо Арнаудов от Свиленград и местната учителка Тота Дончева, успява да изгради в Чепеларе и в съседните големи български села Широка лъка и Стойките мрежа от революционни комитети.

Сарафов успява да ликвидира влиянието на Българското тайно революционно братство, което дотогава контролира революционния пункт. Споразумява се с Андон Дечев и Иван Славов, а Илия Хаджитошев напуска околията. Във вътрешността по съвет на Владимир Бочуков разпространява организационните правилници и устави и се сменят някои ръководители. След това Сарафов посещава граничните села и урежда селските комитети. В Широка лъка привлича към организацията Стоян Георгиев, бъдещият екзарх Стефан, ветеринарния фелдшер Н. Григоров, Васил Семерджиев, Ангел Попгеоргиев, Стайко Мих. Терзийски, четник и куриер, и учителя Дойчо Каров. В Стойките в комитета влизат учителите Апостол Кисьов и Илия Т. Чернев, митническият стражар Стою Ан. Глухов и други, в Малево - деец е учителят Ат. Сгуровски. Сарафов създава местно околийско ръководно тяло и канал за пренасяне на оръжие — като куриери служат Манол Куцината и Стоян Хасъма от Долно Дерекьой за вътрешността и Щоно Димов и Филю Пакулев от Чепеларе и Тома Чакъров от Проглед за Пловдив. Каналът е подпомаган от учителите в Хвойна Иван Талев и Христо Брънзалов.

Сарафов организира и районна чета, в която влизат Дядо Петър от Долна Джумая, Димитър Попето, Високия Георги от Негован и Христо Арнаудов.

В околията под ръководството на Сарафов са извършени серия терористични действия, за да се всее респект към организацията. Още през септември 1899 година е убит наклеветеният в доносничество Колю Сбирков от Долно Дерекьой. По-късно през май 1900 година в Чепеларе Христо Арнаудов убива кафеджията в хана на Райчо Кефилев – помака Бекир ефенди, който е турски шпионин. След убийството му Арнаудов бяга в Хебибчево и на негово място идва Георги Мавров от Пещера, който става кафеджия на мястото на убития. В Устово от Манол Куцината от Долно Дерекьой е пребит богатият българин Киряк (Кячо) Данчев, а в Чокманово е направен опит за убийството на Костадин Серезлиев.

На 10 януари 1901 година Сарафов е намерен убит. Убийството е извършено в хана на Райчо Кефилев. На погребението му на 12 януари пристигат Павел Генадиев от Пловдив и Тома Давидов от София. Пристигналият следовател описва случая като самоубийство, но в околните остават съмнения поради факта, че са намерени едва 300 лири от събраните в организационната каса средства. Така Генадиев и Давидов формират комитетска комисия, която впоследствие разкрива убийството. Мотив е грабежът на парите от касата, а убиецът е комитетският член Георги Мавров – Кафеджията.Електронно списание Литературан свят. Престъпление и наказание - документален разказ от Димитър Златев. Мавров е осъден на смърт и задържан от местни активисти на Организацията начело с Дядо Петър. През нощта е откаран в местността Караманица, където е убит и хвърлен в пещерата Каракуска дупка.Родопските пещери - легенди и действителност, Част 1, Георги Райчев, Спелеоклуб „Студенец“ - гр. Чепеларе .

След смъртта на Сарафов граничният пункт е поет временно от Тота Дончева, а по-късно от Константин Антонов – Сеченката, който в памет на Вълчо Сарафов приема името Вълчо.

Родословие

Бележки

Категория:Дейци на ВМОК Категория:Незавършили ученици в Солунската българска мъжка гимназия Категория:Участници в Четническата акция на Македонския комитет Категория:Български революционери от Македония Категория:Родени в Гайтаниново Категория:Починали в Чепеларе Вълчо