Република Малта е островна държава, разположена върху архипелаг в центъра на Средиземно море, южно от Италия, източно от Тунис и северно от Либия.
Въпреки че географски островите са част от Африка и лежат върху африканската континентална плоча, културно и исторически те са част от Европа. И по население, и по площ, Малта е най-малката страна-член на ЕС. Столицата ѝ е град Валета. Малтийският език е единственият семитски език, официален за европейска държава.
География
Малта заема Малтийския архипелаг, разположен в средата на Средиземно море. Той е съставен от три населени (Малта – 245,7 km², Гозо – 67,3 km² и Комино – 2,8 km²) и три необитаеми (Коминото, Филфла и Свети Павел с обща площ 0,4 km²) острова. Архипелагът се намира на около 90 km южно от Сицилия и на 250 km от Северна Африка.
Дължината на цялата брегова линия на Малта е 186 km. Целият архипелаг е изграден предимно от олигоценови и миоценови почти хоризонтално залягащи варовици и глини. В релефа преобладава силно окарстено плато с височина до 240 m на остров Малта. Климатът е средиземноморски с горещо сухо лято и мека дъждовна зима. Средна февруарска температура 12°С, средна августовска – 25°С. Годишната сума на валежите е 530 mm. Малта няма реки и езера и все пак 50% от площта ѝ се обработва. Сладка вода за напояване и консумация се получава чрез преработване на солена морска вода. Преобладава ксерофитната храстова растителност от средиземноморски тип. Остров Гозо е с 4 пъти по-плодородни почви от о. Малта, върху който се отглеждат висококачествени лозя, различни плодове и зеленчуци. «Большая Советская Энциклопедия» – Мальта (государство), (раздел Природа), т. 15, стр. 300-301
Най-големият в архипелага е остров Малта (245,7 km²) – дълъг 27 km, широк 14,5 km, а дължината на бреговата линия е 137 km, където се намира и столицата Валета. Южните и югозападните брегове на острова са скалисти, осеяни с множество малки заливчета, образуващи естествени пристанища, пясъчни плажове и стръмни клифове. Северните и североизточните брегове са ниски, плоски с удобни пристанища. Вътрешността на острова е заета от ниски хълмове, с грижливо оформени тераси по склоновете, на които се отглеждат земеделски култури. Малта притежава редица уникални природни забележителности. Azure Window („Лазурният прозорец“) е красива скална арка, едно от най-уникалните скални образувания в Средиземно море, част от световното природно наследство на ЮНЕСКО. След много години на естествена ерозия, предизвикваща падане на малки части от арката в морето, самата арка и свободно стоящият стълб напълно рухват по време на силна буря на 8 март 2017 г.Nature claims Gozo’s iconic Azure Window, lost forever after total collapseРухна прочутият Лазурен прозорец в Малта По Южното Средиземноморие са формирани и други интересни образувания.
История
Стратегическото кръстопътно местоположение на Малта в центъра на Средиземно море определя дългата ѝ история като арена на нашествия и окупации. Първи финикийците откриват стратегическото значение на архипелага при своята колонизация на Западното Средиземноморие. След тях идват Рим, Византия, Арабският халифат, Арагон, норманите, Малтийският орден (Малта му е резиденция от 1530 до 1834 г.), Франция и Великобритания, като всички са търсели добри пристанища за контрол върху Средиземно море.
По време на Втората световна война островът е подложен на продължила две години и половина тежка обсада. През 60-те години на XX век икономиката на Малта е била съсредоточена в експлоатацията и поддръжката на британския флот в Средиземно море. Малта получава независимост от последната си владетелка – Великобритания през 1964 г. През 2004 г. страната става член на Европейския съюз.
Държавно устройство
Малта е парламентарна република. Конституцията е приета през 1964 г. с поправки през 1974 и 1987 г. Парламентът е еднокамерен, състои се от 65 депутати, избирани за срок от 5 години. Начело стои президентът за целия мандат.
Национални празници – 21 септември – Ден на независимостта (1964 г.), 13 декември – Ден на републиката (1974 г.), 31 март – Ден на свободата (1979 г. – закриване на британската военна база), 8 септември – Ден на победата, 7 юни – Ден на мъчениците.
Административно деление
От 1993 г. територията на Малта е подразделена на 68 общини, управлявани от местни градски съвети. Между тях и централното държавно административно тяло няма междинно ниво на подразделяне, каквито са например областите в България.
Съществуват и други две форми на деление в държавата, които обаче са създадени със статистическа цел и нямат административен смисъл. Те са както следва: Шест области – пет от тях на главния остров Малта Северно-пристанищна област Северна област Западна област Южно-пристанищна област Югоизточна област Област Гозо и Комино
– Три региона – два от тях на главния остров Малта Северозападен регион (Malta Majjistral) – формиран от първите три в списъка области Югоизточен регион (Malta Xlokk) – формиран от четвъртата и петата области в списъка Острови Гозо и Комино регион
Стопанство
Въпреки ограничените природни ресурси, съвременна Малта се развива с високи темпове. Основни промишлени отрасли са електрониката, ремонт на кораби, хранително-вкусова промишленост. Корабоплаване, туризъм и търговията са най-важни за икономиката. Над 1 милион туристи посещават страната всяка година. Мистичният ореол около Малтийския орден и топлият средиземноморски климат правят Малта привлекателна туристическа цел за много европейци целогодишно. Около 24,2% от БВП на страната е от туризъм.
Земеделието също е важно за Малта. Отглеждат се зърнени храни, зеленчуци, грозде, смокини, цветя, цитрусови и фуражни култури. На о-в Гозо се отглеждат висококачествени лозя и различни плодове и зеленчуци.
Население
Населението на Малта е малко над 400 000 души – тя е най-малката по площ и население страна в ЕС. Основната част от населението са малтийците, които са представители на средиземноморския тип на европеидната раса. От тях 96% от малтийците са католици, обединени в 2 епархии – Малта и Гозо. Етнически се делят на: 95,3% – малтийци 1,6% – британци 3,1% – други етноси
Вижте също Външна политика на Малта Обсада на Малта (1565) Въоръжени сили на Малта Мери Мейлак Джгантия Андре Шембри Национална библиотека на Малта Итака
Източници
Външни препратки Саха Малта, режисьор Стилиян Иванов (2006), Документален филм-пътепис за Малта. Официален сайт на правителството на Малта Министерство на информацията на Малта Туристическа информация GuidetoMalta.net Malta Tourist Guide Try Malta