В някои будистки школи, бардо (класически тибетски: བར་དོ་ бар до) или अन्तराभव (санскрит антарабхава), китайски и японски: 中有, латинизиран на китайски като zhōng yǒu и на японски като chū'u). Бардо (класически тибетски བར་དོ་ бар до) или (санскрит अन्तराभव антарабхава) е междинно, преходно или гранично състояние между смъртта и прераждането. Концепцията възниква скоро след смъртта на Буда, като някои от ранните будистки школи възприемат съществуването на такова междинно състояние, докато други го отхвърлят. За отбелязване е, че по време на Третия Съвет в Паталипутра (Патна), крилото на ранния будизъм от традицията Ашока отхвърля тази концепция за антара-бхава. Някои от монасите, които били размонашени и отпратени по време на този съвет, я върнали в ръкописите на хибриден санскрит. Франклин Д. Едгъртън споменава антарабхавика в Бодхисатва-бхуми „някой, живеещ в междинното състояние“ и антарабхава в „Лалита-Вистава“, и „Абхидхарма-коша“.
Концепцията за антарабхава е въведена в будизма от по-късната ведическо-упанишадската традиция на ведическата философия. По-късният будизъм разширява бардо концепцията до шест или повече състояния на съзнанието, обхващайки всеки стадий от живота и смъртта. В тибетския будизъм бардо е основната тема в Бардо Тодол (тиб. бардо тос-грол), което означава буквално „освобождение чрез слушане по време на преходното състояние), Тибетската книга на смъртта е текст предназначен едновременно като пътеводител на скоро починалия в смъртното бардо за да придобие по-добро прераждане и като подпомагане на близките в скръбта им.
Използвано без уточнения, бардо е междинното състояние на съществуване между два живота на земята. Съгласно тибетската традиция, след смъртта и преди следващото раждане, когато съзнанието на личността не е свързано с физическо тяло, човек преживява различни явления. Те обикновено следват специфичната последователност на разпад непосредствено след смъртта от ясно преживяване на реалността към ужасяващи халюцинации, които се пораждат от импулсите на минали неумели действия. За подготвените и подходящо обучени личности, бардото предлага чудесна възможност за освобождаване, тъй като с директното възприемане на реалността може да възникне трансцендентално прозрение. За други, то може да се превърне в опасно място, тъй като кармично възбудените халюцинации могат да подтикнат личността към едно по-малко желано прераждане.
Метафорично, бардото може да се използва за описание на време в което обичайният начин на живот е преустановен, както може да бъде в периоди на заболяване или уединение за медитация. Такива периоди могат да се окажат плодотворни за духовното израстване, защото външните ограничения отслабват. Обаче те също могат да ни подложат на изпитания, заради проявата на по-слабо контролираните ни импулси, както това се случва в Сидпа бардото.
Междинното състояние в индийския будизъм
От аналите на ранните будистки школи, изглежда че поне шест различни групи приемат схващането за междинното съществуване (антарабхава), а именно „Сарвастивада“, „Дарштантика“, „Ватсипутрияс“, „Самития“, „Пурвашайла“ и късната „Махишасака“. Първите четири от тези са тясно свързани школи. Противопоставящи се на тях били Махасамгика, ранната „Махишасака“, „Теравада“, „Вибхаджявада“ и Шарипутрабхидхарма (вероятно Дхармагупта).
Някои от ранните отпратки към „междинното съществуване“ могат да бъдат намерени в текста „Сарвастивадин“ на „Махавибхаша“ (阿毘達磨大毘婆沙論). Например, „Махавибхаша“ обозначава „основно съществуване“ (本有), „междинно съществуване“ (中有) , „рождено съществуване“ 生有) и „смъртно съществуване“ (死有). „Будистки секти на Малката колесница“ на Андре Баро предлага следните аргументи на школата Сарвастивада:
„Междинното същество мигриращо по този начин от едно съществуване в друго се образува, като всяко друго същество, от петте натрупвания (сканди). Неговото съществуване се указва от факта, че не може да има прекъсване във времето и пространството между мястото и момента на смъртта и тези на прераждането, следователно двете съществувания принадлежащи на същите епизоди са свързани във времето и пространството чрез междинно състояние. Междинното същество е Гандхарва, присъствието на която е така необходимо за зачеването както са плодовитостта и единението на родителите. Освен това, Антарапаринирванинът е Анагамин, който придобива паринирвана по време на междинното съществуване. Що се отнася до отвратителния престъпник виновен в едно от петте престъпления, той преминава също без интервал (анантаря) от междинното съществуване към необходимото прераждане в ада“.
Позовавайки се на по-късен период от същата школа, макар и с някои различия, „Абхидхарма коша“ на Васубандху пояснява:
„Що е междинно същество и междинно съществуване? Междинното същество, което се вмества между съществуването при смъртта и съществуването при раждането, не успявайки да пристигне на мястото където трябва, не може да се нарече родено. Между смъртта, което ще рече петте натрупвания (сканди) на момента на смъртта и възникването, което е петте натрупвания (сканди) на момента на прераждане, се намира съществуване – „тяло“ от пет натрупвания (сканди), което отива към мястото на прераждането. Това съществуване между двете области на прераждане (гатии), се нарича междинно съществуване.“
Той цитира известен брой текстове и примери за да защити идеята от школите, които я отхвърлят и твърдят, че смъртта в един живот е следвана от незабавно прераждане в следващия, без каквото и да било междинно състояние между двете. И двете – „Махавибхаша“ и „Абхидхармакоша“ споделят идеята за междинно състояние продължаващо „седем пъти по седем дена“ (т.е. 49 дена) най-много. Има също и други схващания.
Подобни аргументи били използвани и в „Сатясидхи Шастра“ на Хариварман и Упадеша коментара на „Праджнапарамита сутрите“, като и двете са силно повлияни от школата „Сарвастивада“. И двата текста имат мощно влияние върху китайския будизъм, който по правило също приема идеята.
Саддхарма смрити-упастхана Сутра класифицира 17 междинни състояния с различни преживявания.
Шест бардо състояния на тибетската традиция
Фриймантъл (2001) заявява, че има шест традиционни бардо състояния известни като „Шестте Бардо“: Бардо на Този Живот (стр. 55), Бардо на Медитацията (стр. 58), Бардо на Съня (стр. 62); Бардо на Умирането (стр. 64); Бардо на Дхармата (стр. 65) и Бардо на Съществуването (стр. 66)
Шугчанг обсъжда „Джитро“ (тиб. Жи-кро) цикълът учения на Карма Лингпа, който включва Бардо Тодол и изброява „Шестте Бардо“: „Първото бардо започва когато се раждаме и продължава докато живеем. Второто е бардото на сънищата. Третото е бардото на концентрацията или медитацията. Четвъртото е в момента на смъртта. Петото е известно като бардо на сияещата истинска природа. Шестото е бардо на трансмиграцията или кармичното сбъдване.
Таблица на Бардо състоянията
1. Бардо на раждането и живота
Киенай бардо
སྐྱེ་གནས་བར་དོ (ские гнас бар до)
Това бардо е състоянието на будния живот. Продължава от зачеването до смъртта. Състоянието обхваща всички съзнателни преживявания на всекидневния живот.
2. Бардо на сънуването
Милам бардо
རྨི་ལམ་བར་དོ་ ( рми лам бар до)
Това бардо е подразделение на първото. Човек се намира в него, когато е заспал и сънува. Тази фаза е подходяща за практикуване Йога на сънищата. Това може да помогне в интегрирането на сънното състояние в будистката садхана.
3. Бардо на медитацията
Самтен бардо
བསམ་གཏན་བར་དོ་ (бсам гтан бар до)
Подобно на второто бардо, третото също е подразделение на първото. Това е състояние преживявано по време на дълбока медитация, обичайно за напреднали в практиката, въпреки че хората могат да го преживяват и спонтанно.
4. Бардо на смъртния момент
Чикхай бардо
འཆི་ཁའི་བར་དོ་ (чи кхай бар до)
Четвъртото бардо започва с началото на процеса на умиране, по-точно когато външните и вътрешни симптоми подсказват, че смъртта е близо. Бардото продълажава с разпада или трансмутацията на елементите докато външният и вътрешен дъх спрат. Този разпад на елементите води до състояние известно като „чистата светлина на смъртта“. Придобилите опитност в съзнателното поддържане на съзнанието за чистата светлина приживе са в състояние да запазят яснотата на съзнанието по време на „чистата светлина“, докато другите губят яснотата на съзнанието, припадайки. Практикуващите медитация се упражняват в поддържането яснотата на съзнанието си по време на „чистата светлина на смъртта“ като поддържат яснотата на съзнанието си по време чистата светлина на сънното състояние, достъпна по време на дълбокия ясен сън. Разпознаването на „чистата светлина на смъртта“ води до състоянието Тукдам.
5. Бардо на реалността или светлината
Чьоний бардо
ཆོས་ཉིད་བར་དོ་ (чос нийд бар до)
Петото бардо започва след последния „вътрешен дъх“ (санск. прана, ваю; тиб. рлунг). По време на това се проявяват зрителни и слухови феномени известни в учението Джогчен като спонтанно проявяващи се Tögal (тибетски тход-ргал) видения. Паралелно с тези видения се преживява завладяващ, спонтанен покой и чисто осъзнаване. Не практикувалите в живота си и тези не разпознаващи чистата светлина (тибет. од гсал), в момента на смъртта обикновено са дезориентирани по протежение на петото бардо на светлината.
6. Бардо на сбъдването или прераждането
Сидпа бардо
སྲིད་པ་བར་དོ་ (срид па бар до)
Шестото бардо е когато съзнанието придобива умствено тяло. Тази фаза продължава докато започне вътрешния дъх в новата трансмигрирала форма, обусловена от „кармичните семена“ в склада на съзнанието.
Препратки