Дупнишкият говор е български диалект, представител на централната група югозападни говори.
Говори се в района на Дупница – в котловините по течението на река Джерман, между Конявска планина, Рила и Верила. Сходен е с кюстендилския говор.
Характерни особености Ят се произнася винаги е: бел (бял) Гласната а понякога се променя в е: чекам (чакам) Групи шт и жд на прасляванските *tj и *dj. Застъпници на стб. са: предимно гласната a – пат (път), рàка (ръка). понякога гласната у – мỳка (мъка), сут (съд). Застъпник на стб. е предимно o и в редки случаи а: бòчва (бъчва), зòлва (зълва), вàшка (въшка), лàжа (лъжа), маж (мъж), заб (зъб), каща (къща);Карта БАН Членуването завършва на о: големио (големия). Групата ъл/лъ в дупнишкия говор търпи следните промени: сонантен изговор: жл̥т (жълт), дл̥̀га (дълга) изпускане на л, когато групата е ударена и е между две съгласни: дъ̀го (дълго), гъ̀там (гълтам) изговор на ạ (полуредуцирано а), когато групата е неударена и е между две съгласни: дạбòк (дълбок), жạтѝца (жълтица), изговор на у, когато групата е след устнена съгласна: вук (вълк), пун (пълен) Сонантно р: бр̥̀кам (бъркам), др̥т (дърт), цр вен (червен), цр н (черен) Палаталност на л и н само в края на думата, както и пред гласни е и и: сол’, кон’, н’ѝва, зèл’е. Окончание за 1 л. ед. ч. сег. време -ем или им: Я четем (Аз чета). Окончание за 1 л. мн. ч. сег. време -ме(мекане): Ние четеме (Ние четем). Окончание за 3 л. мн. ч. сег. време -ат: Он, она, оно чете (Той, тя, то чете) и Они четат (Те четат). Частица за бъдеще време че, а в по-източните краища и к’е (сравни с книжовното ще). Образуване на деепричастия с -ейки и -айки: орèйки, кàрайки. Наличие на гломеративно падежно окончание -те при личните имена от м. р., завършващи на -о и -е: Минчò—Минчòте, дойдṑме с Минчòте (дойдохме с Минчо). Наличие на дателно падежно окончание -ти при личните имена от м. р., завършващи на -о и -е: Минчò—Минчòти, дàдōме Минчòти колàта (дадохме колата на Минчо). Понякога съществителните в мн. число завършват на е: пръсетене (пръстени). Частицата за пояснение на местоположението е винаги у освен при нормата в случаи като у нас: у Дупница (в Дупница), у ВУЗ (във ВУЗ) у университет (в университет). Индивидуални различия при думите: модро (синьо), немой (недей), нога (крак), разбой (стан), кошуля (риза), жежок (горещ). Акцентни изоглоси: мèсо (месò), бèри (берѝ).
Вижте също Преходни говори Кюстендилски говор Благоевградски говор
Източници
Българска диалектология Ст. Стойков Стойков, Стойко: Българска диалектология, Акад. изд. „Проф. Марин Дринов“, 2006 "Речник на дупнишкия говор" - 300 страници от неиздавания фундаментален труд на Йордан Еленин за особеностите и развитието на дупнишкия говор
Категория:Югозападни говори Категория:Култура в Дупница