Преспанският говор е български диалектСтойков, Стойко. „Българска диалектология“, София, 2002, стр. 179 от крайната югозападна група югозападни говори. Говори се в пограничните области на Република Северна Македония, Република Гърция и Република Албания – в района около Преспанското езеро. Диалектът се разделя на два подговора – горнопреспански (около град Ресен) и долнопреспански (в гръцката и албанската част на региона), които освен географски, се различават съществено и по някои от своите характеристики.
Македонската диалектология придава на посочените подговори статус на два отделни диалекта на т. нар. македонски език.
Характерни особености Праславянското *tj застъпено: предимно като шт – плèшти (плещи), гàшти (гащи) в някои долнопреспански селища като шч – лèшча (леща) в някои думи в горнопреспанския като к’ – срèк’а (среща), к’е (ще) Праславянското *dj застъпено: предимно като жд – прèжда (прежда), вèжда (вежса) в някои долнопреспански селища като ждж – вèжджа (вежда) в някои думи в горнопреспанския като г’ – мèг’у (между) Застъпници на стб. са: гласна ъ: зъ̀би, път, ръ̀ка остатъци от назализми (ън, ъм) в долнопреспанския изговор на редица думи: йъ̀ндица (въдица), кръ̀нго (кръгът), зъ̀мби (зъби), тръ̀мба (тръба) При застъпването на стб. , освен обичайното за българските говори е, са срещат и: остатъци от назализми (ен) в долнопреспанския изговор на някои думи: пèндесе (петдесет), грèнда (греда) гласна ъ/йъ поради по-ранен преход между носовките ⇒ и ⇒: йъ̀зик (език) Изговор на групата ръ / ър като ър: гъ̀рло (гърло), пъ̀рсти (пръсти) Изговор на групата лъ / ъл: предимно като ъл: жълт, вълк в някои долнопреспански селища като ъ: съ̀за (сълза), жът (жълт), жъ̀чка (жлъчка) По отношение на съгласните и между двата подговора се наблюдават различия: горнопреспански долнопреспански изговор като в: вỳрна (фурна), сòвра (софра) изговор като ф: фỳрна, сòфра изговор като в, ф или изпадане: ỳво (ухо), глуф (глух), тỳла (тухла) изговор като в, ф, а в някои краесловия като к, например бек (бях), нòсек (носех) Наличие на тройно членуване, което в по-южните райони е по-рядко употребявано, за сметка на единичното членуване. член за горнопреспански долнопреспански обща определеност -от, -та, -то, -те -о, -та, -то, -те близост -оф, -ва, -во, -ве -оф, -ва, -во, -ве(употребява се рядко) отдалеченост -он, -на, -но, -не -он, -на, -но, -не(употребява се рядко) Изравняване основите на глаголите от I и II спрежение и наличие на окончание -т за 3 л. ед. ч. сег. време, при горнопреспанския подговор. Например: I спрежение II спрежение 1 л. ед. ч. сèча(сека) нòса(нося) 2 л. ед. ч. сèчиш(сечеш) нòсиш(носиш) 3 л. ед. ч. сèчит(сече) нòсит(носи) 1 л. мн. ч. сèчиме(сечем) нòсиме(носим) 2 л. мн. ч. сèчите(сечете) нòсите(носите) Окончанието -ови за множествено число, характерно за околните говори, често се изговаря като -ой: лèбови > лèбой (хлябове) В някои долнопреспански селища ударението пада предимно на първата сричка.
Вижте също Охридски говор Стружки говор
Източници
Литература
Шклифов, Бл. Долнопреспанският говор. -В: Трудове по българска диалектология. Т. 11. София: Изд. на БАН, 1979. (Shklifov, Bl. Dolnoprespanskiyat govor. -V: Trudove po balgarska dialektologiya. T. 11. Sofia: Izd. na BАN, 1979.)
Категория:Македонски диалекти Категория:Югозападни говори