Интерсубективността е нещо, което се споделя от два или повече субекта.
Дефиниция Интерсубективността е „Споделянето на субективни състояния от два или повече индивида.“ Scheff, Thomas et al. (2006). Goffman Unbound!: A New Paradigm for Social Science (The Sociological Imagination), Paradigm Publishers (ISBN 978-1-59451-196-7)
Интерсубективността в психоанализата Сред ранните автори, които използват в психоанализата тази концепция, в експлицитен или имплицитен (тоест дали е написано директно или при анализ се забелязват следите от понятието в авторовите думи), могат да се споменат Хайнц Кохут, Роберт Столороу, Джордж Атъууд, Джесика Бенджамин в САЩ и други. Възприемането на перспективана на интерсубективността в психоанализата означава, преди всичко, да се откаже това, което Робърт Столороу дефинира като „митът за изолираната психика“.
От края на 80-те направлението в психоанализата често се свързва с психоанализата на отношенията или само тя е била развивана. Централна личност е Даниел Стърн . Емпирично школата на интерсубективността е вдъхновена от изследванията на невербалната комуникация при бебета. В нея още се набляга на значимостта на истинските отношения с двама равни партньора. Журналът „Психоаналитични диалози“ е посветен на психоанализата на отношенията.
Източници
Външни препратки Critique of intersubjectivity Article by Mats Winther Edmund Husserl: Empathy, intersubjectivity and lifeworld, Stanford Encyclopedia of Philosophy
Категория:Социология