Герхарт Хауптман () е германски писател, драматург, сред най-видните представители на немския натурализъм.

Биография Роден е на 15 ноември 1862 г. в семейство на гостилничар в Бад Залцбрун, Силезия, днес град Шчавно Здрой в Полша. Баща му е собственик на ресторант, но дедите му са тъкачи. Недоволството му от пруския модел на обучение и честите заболявания стават причина за посредствени успехи в училището и до повтаряне на един от класовете. След завършване на гимназия Хауптман се установява в имението на един от чичовците си в Силезия, където получава солидно аграрно образование.

На 28 години се записва да следва скулптура в Кралската академия на изкуствата в Бреслау (днес Вроцлав), откъдето още на следващата година е изключен поради незадоволително поведение и слаби резултати. След нов, също така краткотраен и неуспешен опит да продължи следването си в същия град, Хауптман учи за кратко философия в университета в Йена, където слуша лекциите на бележития биолог Хегел (1882). Последният му опит в попрището на художник е осъществен с финансовата подкрепа на бъдещата му съпруга Мари, чиято сестра е омъжена за брат му Карл: Хауптман заминава заедно с брат си за Рим (1884), където двамата наемат ателие. След като монументалната му скулптура „Германски воин“ се срутва (поради грешка в статиката ѝ), той окончателно се отказва от идеята да бъде художник.

Щом завършва образованието си, Герхард Хауптман се отдава изцяло на литературата. Предприема редица пътувания до Испания, Италия, Швейцария и др. Своите впечатления от Италия Хауптман е изразил в лирическата си поема „Съдбата на Прометидите“ (1885).

Творчество

През 1885 г. Хауптман се жени за Мари Тинеман, дъщеря на едър земевладелец. С това решава финансовите си затруднения и оттук нататък може да работи като писател на свободна практика. Премества се да живее в Берлин, където поддържа контакти с редица известни личности. Първата драма, с която Хаутпман се налага на немска сцена, е „Пред изгрев слънце“ (1889). Представянето на драмата в театър „Свободна зона“ е цяло събитие в Германия. Премиерата означава победа за новатора-драматург. Втората пиеса на Хаутпман е „Празник на примирението“ (1890), а следващата е „Самотни хора“ (1891). Една от най-забележителните драми на Хаутпман е „Тъкачите“ (1893), където той изобразява глада и бунта на работниците. Драмата е в пет действия и прави впечатление големият брой действащи лица в нея. Почти едновременно с „Тъкачите“ Хаутпман поставя на сцената комедията „Бобровата шуба“ (1893). През 1894 г. излиза драмата му „Възнесението на Ханеле“. Според Константин Гълъбов в тази драма „се мирят по странен начин натуралистичните с романтични елементи“.Гълъбов, Константин. Герхарт Хауптман, - в: Проф. Константин Гълъбов и българската германистика. Сборник по случай 130 години от рождението на проф. д-р Константин Гълъбов, София 2023, с. 389-390.

През втората половина на 1890-те години и началото на 20 век Хаутпман пише драми, които разкриват как развитието му клони ту към реализма, ту към символизма. Към първата група спадат социално-реалистичните драми „Коларят Хеншел“ (1893), „Михаел Крамер“ (1900), „Плъхове“ (1911) и др. От втората група най-голям интерес предизвиква драмата „Потъналата камбана“ (1896), която може да се нарече драма-приказка. Произведенията му писани по време и след Първата световна война са изпълнени с тревога, смут, страдание, песимизъм – „Зимна балада“ (1917), „Островът на великата майка“ (1924) и др. Последната му реалистична драма е „Пред залез слънце“ (1932).

Смърт Умира на 6 юни 1946 г. в Агнетендорф (днес Ягнянткув, Полша) в планинския масив Кърконоше, явяващ се най-високата част на Судетите, на 83-годишна възраст.

Влияние През 1912 г. Герхарт Хауптман получава Нобелова награда за литература. В началото на XX век той е сред най-известните немски писатели, като след Първата световна война му е предложена кандидатура за райхспрезидент, която Хауптман отказва.

В България През 1899 година на български е преведена драмата „Тъкачите“, а през 1902 година – „Михаил Крамер“. Сред преводачите на Хауптман са Николай Лилиев („Елга“, 1921 г., в съавторство с Петко Атанасов), Мара Белчева, Атанас Кирчев (превел от руски „Самотни хора“, 1906), Михаил Кремен („Възнесението на Ханеле“, 1911, в изданието отбелязано само като „Ханеле“).Български книги 1878 - 1944. Библиографски указател, том VI, У -Я, София, 1983, с. 106.

През 1905 година в София е представена драмата „Самотни хора“ (10 пъти), по-късно в Народния театър - „Коларят Хеншел“ (21 пъти), „Елга“ (45 пъти), „Потъналата камбана“ (25 пъти). В други театри са играни „Тъкачите“, „Възнесението на Ханеле“ и други.Гълъбов, Константин. Герхарт Хауптман, - в: Проф. Константин Гълъбов и българската германистика. Сборник по случай 130 години от рождението на проф. д-р Константин Гълъбов, София 2023, с. 391.

Константин Гълъбов смята, че наред с Ибсен Хауптман е оказал известно влияние върху драмите на Петко Ю. Тодоров и Иван Кирилов.Гълъбов, Константин. Герхарт Хауптман, - в: Проф. Константин Гълъбов и българската германистика. Сборник по случай 130 години от рождението на проф. д-р Константин Гълъбов, София, 2023, с. 392.

Произведения

Съдбата на Прометидите (1885) Пред изгрев слънце (1889) Празник на примирението (1890) Самотни хора (1891) Тъкачите (1893) Бобровата шуба (1893) Възнесението на Ханеле (1893) Коларят Хеншел (1893) Елга (1896) Михаел Крамер (1900) Потъналата камбана (1896) Плъхове (1911) Зимна балада (1917) Островът на великата майка (1924) Пред залез слънце (1932) Великият сън Атлантида Стрелочникът Тил Карнавал

Бележки

Външни препратки

Категория:Германски автори на разкази Категория:Германски драматурзи Категория:Германски романисти Категория:Възпитаници на Йенския университет Категория:Носители на литературни награди Категория:Носители на Нобелова награда за литература Категория:Германски нобелови лауреати Категория:Носители на литературни награди на Германия Категория:Носители на литературни награди на Австрия Категория:Носители на награда „Гьоте“, Франкфурт на Майн Категория:Носители на наградата „Франц Грилпарцер“ Категория:Доктор хонорис кауза на Лайпцигския университет Категория:Доктор хонорис кауза на Оксфордския университет Категория:Доктор хонорис кауза на Карловия университет Категория:Доктор хонорис кауза на Колумбийския университет Категория:Почетни граждани на Вроцлав Категория:Родени в Полша