Тетевенският говор е български диалект, представител на балканските говори.Стойков, Стойко. „Българска диалектология“, София, 2002, стр. 114 Говори се предимно в град Тетевен, Ябланица, село Гложене и околността.
Характеристики Застъпване на по правилата на балканските говори, със следните изключения екав изговор при думите нѐмам (нямам) и нѐма (няма) якав изговор пред съгласни ж, ч и ш: в’àжда (вежда), н’àшто (нещо) якав изговор в едносрични думи: м’ад (мед), ц’аф (цев) якав изговор при някои глаголи: б’àса (беся), м’àса (меся), Застъпници на стб. , и , както и -а окончанията при съществителни под ударение е ê (широко е): пêт (път), сêн (сън), пêн (пън), главề (глава). без ударение е ạ (полуредуцирано а): дềш—дạждèц, вòдạ Застъпник на стб. е е, очекчаващо предходната съгласна, например: м’èсо (месо), з’ет (зет), кл’èтва (клетва). Изключение от това правило дават кратките дателни местоименни форми: ма, та, са (сравни с книжовните „ме“, „те“, „се“). След мека сългасна или ч (но не и след ж или ш) се наблюдава екав изговор на а, но само когато гласната е пред мека сричка: Стойèне (Стояне), сèлени (селяни). Групите ър/ръ и ъл/лъ като цяло се изговарят звучно: вр̥̀бница (връбница), гл̥̀там (гълтам), но в някои села се изговарят като êр/рê и êл/лê: врềбница, гềлтам Гласежът на окончанията при членуване се подчинява на принципите за удареност на застъпниците на и : членуване на мъжки род ед. ч. – кракề (кракът), грòбạ (гробът) членуване на женски род ед. ч. – радостề (радостта), смр̥тề (смъртта) Л-причастията в множествено число окончават на -е: биле (били), носѝле (носили). Дву- и многосричните имена от мъжки род в множественото си число окончават на -е: учѝтеле (учители), уфчèре (овчари).
Източници
Категория:Балкански говори говор Категория:Ябланица