Шàхматът ( – ‘шах мат’, буквален превод „шахът (царят) умря“Шахматы // Российский энциклопедический словарь. / глав. ред. А. М. Прохоров. — М.: «Большая российская энциклопедия», 2000. — С. 1790 (книга 2).) или шах„Шах“ в РБЕ, 2-ро знач. е настолна логическа игра, в която двама играчи се редуват да местят шахматни фигури на игрална плоскост (шахматната дъска). Всеки играч в началото има по 16 едноцветни фигури – бели или черни, които са 6 вида и половината от тях са пешки. Има различни правила за местенето на всяка фигура и за взимането ѝ от противника. Шахматната дъска има 8х8 черни и бели квадратчета, които се редуват и белият ъгъл е вдясно. Те са номерирани с букви и цифри. Целта на играта е да се създаде ситуация мат, при която е пленен царят на противника.
Шахматът е известен по целия свят и е придобил дълбоко културно значение. Признат е като спорт от Международния олимпийски комитет. Много шахматисти са членове на шахматни клубове, които от своя страна принадлежат към регионални и национални шахматни федерации и са се обединили по целия свят в Световната федерация по шахмат (ФИДЕ). Шахматните турнири се организират от шахматни асоциации, шахматни клубове или частни организатори. Състезанията могат да бъдат индивидуални и отборни.
Правила за игра
Шахматът се играе върху квадратна дъска, която е разделена на 64 (8×8) квадратчета. Условно цветът на 32 от тези квадратчета е бял, а на другите 32 – черен. Има модификации с други светли цветове вместо бял и тъмни вместо черен. Цветовете на полетата се редуват, като се изисква първото поле вдясно от най-близкия ред към страната на всеки играч да е бяло (отляво да е черно). Всеки играч разполага в началото с 16 фигури: 8 пешки, 2 топа (или тура), 2 коня, 2 офицера, 1 дама (или популярно царица) и 1 цар. Те са наредени симетрично в двата съседни реда в близкия край на дъската за играча, като пешките са в предния ред (диаграма 1). Целта на играта е да се матира противника, тоест да се атакува неговия цар по такъв начин, че той да не може да се защити или да избяга. Това се нарича мат или матиране. За да се постигне това, фигурите извършват движения по дъската, наречени ходове, спазвайки правилата за движение на фигурите. Първи на ход са винаги белите, а след тях черните. Когато фигура от един цвят може да се премести на дадено поле, но то е заето от противникова фигура, се извършва „вземане“. При това действие фигурата, която е била първоначално на полето, се премахва от дъската, а другата се поставя на нейно място. Вземат се само фигури на противника. За документиране на партия се използва шахматната нотация.
Шахматна нотация
Шахматната нотация е комбинация от букви, числа и други символи, чрез които се обозначават шахматните полета, позициите на фигурите, ходовете в шахмата и техните коментари. Използва се за запис в състезания и шахматната литература (в книги, списания, интернет и др.) Съществуват различни нотации, като най-разпространена в света е алгебричната шахматна нотация. При нея вертикалните редове се означават с малки латински букви от a до h, а хоризонталните редове – с числа от 1 до 8. Означението на всяко квадратче от дъската е комбинация от буква и цифра, които определят координатите му (например а1, d3, g5, h8). Ходове
Всяка шахматна фигура има собствен модел на движение. Царят се движи само на съседно поле (изключение прави рокадата); дамата – по права линия и диагонал; топът (турът) – по права линия; офицерът – по диагонал; конят – във вид на буквата Г във всички посоки. Х-овете показват полетата, където фигурата може да бъде преместена, ако няма други фигури на полетата Х между изходната позиция на фигурата и крайната ѝ позиция (с изключение на коня, който може да прескача фигури). Ако има противникова фигура на крайната позиция, тогава местената фигура може да вземе фигурата на противника. Единственото изключение се отнася за пешката. Тя се мести само напред по права линия по 1 поле (ако не е местена, може и 2 полета), а взима по диагонал напред на съседни полета, означени с кръгчета (диаграми 2 ÷ 7).
Специални ходове
Рокада
Веднъж на всяка игра всеки цар има правото да извърши специален ход, известен като рокада. Рокадата се състои от преместване на царя с две полета към топа, и после поставянето на топа веднага на прескоченото от царя поле (диаграма 8). Рокадата е възможна само ако следните условия са изпълнени: никоя от фигурите, участващи в рокадата, да не е местена преди по време на партията; не трябва да има фигури между царя и топа; царят не трябва да бъде под шах, нито да преминава през полета, които са под атака на противникови фигури. Рокадата е невъзможна и когато тя ще постави царя под шах. царят и топът трябва да са на един и същ хоризонтал (с изключение на рокадата с произведена пешка, описана по-късно).
Вземане на преминаване
Когато пешката се премести две полета напред и има противникова пешка на съседно поле до нейната крайна дестинация, тогава противниковата пешка може да вземе вашата и да се премести на полето зад крайната позиция на вашата, но единствено при следващия ход. Например ако черната пешка се премести две полета напред, т.е. от f7 на f5, тогава някоя от белите пешки на е5 или g5 може да я вземе „ан пасан“ и да се постави на полето f6 (диаграма 9).
Произвеждане
Когато пешка достигне последния (бяла 8-ия, а черна 1-ия) хоризонтал на шахматната дъска, тя може да бъде заменена след избор на играча за дама, топ, офицер или кон от същия цвят. Почти винаги играчите избират да заменят пешката с дама, защото дамата е най-силната фигура, но в някои специални случаи се избира друга фигура – например кон, защото конят може да даде шах по начин по който дамата не може. Когато се избира топ или офицер, това е за да се избегне пат на противниковия цар, защото в тези случаи дамата е твърде мощна и отнема всичките му налични полета. Замяна на пешката с по-слаба от дамата фигура се нарича „подпроизвеждане“. На диаграма 9 пешките на поле c7 и с2 може да изберат да достигнат до последния хоризонтал и да се произведат в по-добра фигура.
Докосване на фигура В състезателния шахмат съществува правило, накратко, че ако този, който е на ход, докосне някоя фигура, той трябва да играе с нея. Известно е с израза на френски Pièce touchée, pièce jouée (букв. „пипната фигура – играна фигура“). Правилото подробно е описано в Правилника на ФИДЕ и се свежда до следното: Ако играчът предупреди своевременно съперника си, че иска само да коригира положението на една или няколко фигури на полетата им, казвайки „j’adoube“ (фр.; произн. „жаду̀б“) или „I adjust“ (англ.; произн. „ай аджа̀ст“), той може да го направи.
В противен случай: ако играчът докосне една или повече фигури от един цвят, той трябва да играе с или да вземе първата фигура, която е докоснал, ако с нея може да се играе или ако тя може да се вземе; ако играчът докосне една от своите фигури и една от фигурите на противника, той трябва да вземе фигурата на противника със своята фигура; или, ако това е невъзможно, да играе със своята фигура; или, ако и това е невъзможно, да вземе фигурата на противника с всяка друга фигура.
Ако ходът или вземането са невъзможни, играчът може да направи всеки друг ход.
Край на партията Не е задължително партията да завърши с мат – играчът, който е на ход, може да се предаде, ако ситуацията му изглежда безнадеждна. Партията също може да завърши с реми (завършване наравно). Реми може да се постигне в няколко ситуации, включително реми чрез договаряне, пат, трикратно повторение на позицията, петдесет ходовото правило, реми поради невъзможност за мат (обикновено заради недостиг на материал за матиране) или когато свърши времето, но противникът има само цар.
Контрол на времето
Въпреки че приятелски партии се играят без часовник и са без точна продължителност, шахматът също се играе с контрол на времето, в по-голямата си част от клубовете и професионалните играчи. Турнирни и други състезателни партии се играят с часовник. Ако времето на даден играч изтече преди партията да е завършена, той автоматично губи. Времето за игра на партия варира от седем часа при най-продължителните игри до 15 минути за партия при ускорения шах. Още по-кратко е времето при блиц шахмата, където класическото време за мислене на всеки състезател е 5 минути, обаче също популярни са варианти с 3, 2 и даже 1 минута за мислене на състезател.
При „блиц“ шахмат в съвременните турнири най-често използваната контрола за време е 3 минути на играч плюс 2 секунди след всеки ход.www.fide.com „Ускорен“ шахмат – съответно 15 минути на играч плюс 10 секунди след всеки ход.www.fide.com Има един контрол на времето за всички основни събития на FIDE: 90 минути за първите 40 хода, последвани от 30 минути за останалата част от играта, с добавяне на 30 секунди на ход, започвайки от първия ход.www.fide.com
Всеки играч може да използва предоставеното му време по начин, който желае. Например Волфганг Улман използва час и 40 минути за ход в една партия и час и 50 минути за ход в друга партия. Това често зависи от хода на играта. В сложна и неясна позиция играчът може да употреби почти цялото си време за мислене само върху 5 – 6 от най-критичните ходове, разчитайки, че впоследствие позицията ще се изясни и ще може да довърши партията играейки бързо. Когато на играч му остава твърде малко време за мислене и дори е застрашен да загуби по време, се казва че този играч се намира в цайтнот.
Международните правила за шахмат са описани по-детайлно в „Ръководство на ФИДЕ“, раздел „Правила на шахмата“.
Стратегия и тактика Стратегията в шахмата се основава на поставянето и постигането на дългосрочни цели по време на партията – например стремеж за постигане на доминация в центъра или използване на трайни слабости в позицията на противника. Неща като владение на центъра или слабости в пешечната структура се наричат стратегически фактори, защото те имат дълготрайно влияние върху хода на партията. Под тактика се разбират различни краткосрочни действия, които водят до постигане на стратегическите цели. Тези две части на шахматното мислене не могат напълно да бъдат разделени, защото стратегическите цели са в по-голямата си част достижими чрез средствата на тактиката, докато тактическите възможности се основават на предходната стратегия в играта. Шахматът е изключително богат на тактически мотиви и на практика е невъзможно успешно да се проведе стратегически план без да се използват собствените тактически възможности и да се възпрепятстват противниковите. Тактическите операции също се наричат и „комбинации“.
Заради различните стратегически и тактически модели играта на шахмат обикновено се разделя на три фази: дебют – обикновено първите от 10 до 25 хода, когато играчите развиват своите фигури и подготвят обстановката за предстоящата битка (най-често се счита, че дебютът приключва, когато фигурите на първа линия, без топа, който не участва в рокадата, бъдат преместени по веднъж); мителшпил – разгръщащата се фаза на играта; и ендшпил, когато повечето фигури са разменени и царете започват да вземат активно участие в борбата.
Основи на стратегията
Стратегията в шахмата е ангажирана с оценяването на шахматните позиции и определянето на целите и дългосрочните планове за бъдещата игра. По време на оценяването играчите трябва да вземат под внимание множество фактори като стойността на фигурите върху дъската, пешечната структура, безопасността на царя, контрола върху ключови полета или групи от полета (например диагоналите, откритите хоризонтални и вертикални линии, черните или белите полета) и т.н.