Гийом дьо Божьо̀ е двадесет и първия Велик магистър на тамплиерите от 1273 до 1291 година. Той е бивш командор на Апулия и участник във Втория лионски събор. Роден е в замъка Божьо, дн. Франция и е брат на перовете на френската корона Умбер и Ерик дьо Божьо (съответно конетабъл и маршал), а след навършване на пълнолетие и преди да стане тамплиер е господар на селището Севьо.
Дейност Опитва се по дипломатически и военен път да получи отсрочка срещу яростните атаки на мюсюлманите в Светите земи и успява. С подписването на ново десетгодишно споразумение с Байбарс I успява да постигне крехък мир в Светите земи, но след смъртта на мамелюкския султан примирието е отхвърлено от наследниците на Байбарс и те повеждат войски срещу кръстоносците. На 5 април 1291 г. мюсюлманите обсаждат крепостта Акра. Обединените сили на двата най-могъщи ордена за времето си – тамплиери и хоспиталиери Атлас по История, 2001 – Булвест 2000 – се бият отчаяно, но крепостта пада. По време на отбраната ѝ Великият магистър Гийом дьо Божьо е ранен смъртоносно и се оттегля с думите:
Източници
Категория:Тамплиери Категория:Френска аристокрация