Лакмус ( – „течен“ и moes – „смес“) е водоразтворимо багрилно вещество със сложен химичен състав, един от първите и най-широко разпространени индикатори на pH. Съдържа се в някои лишеи (Roccella fuciformis, Roccella tinctoria и други), от които и се получава.
Употреба Обикновено под формата на лакмусова хартийка се използва като индикатор за установяване киселата (червено оцветяване) или алкална (синьо оцветяване) реакции на средата. Ако средата е неутрална, цветът на лакмуса е виолетов.
Състав Природният лакмус е сложна смес от 10 – 15 субстанции. За основни компоненти на лакмуса обикновено се считат:E.T. Wolf: Vollständige Übersicht der Elementar-analytischen Untersuchungen organischer Substanzen, с. 450 – 453, veröffentlicht 1846, Verlag E. Anton азолитмин (, C9H10NO5) еритролитмин (, С13H22O6);
Също така извличаното лакмусово разделение може да бъде се класифицира по: спанолитмин (); лейкоорцеин (); лейказолитмин ().
История Лакмусът е използван за пръв път около 1300 г. от испанския лекар Арнолд от Виланова.Manfred Neupert: Lackmus in Römpp Lexikon Chemie. След XVI век синьото багрило вече се извлича от някои лишеи, особено в Нидерландия. През 1704 г. получава днешното си наименование.
Вижте също pH
Източници
Категория:Химически индикатори