Робърт Джеймс „Боби“ Фишер () е 11-ият световен шампион по шахмат и единственият американски шахматист, спечелил това отличие.
Той е първият водач на световната ранглиста след 1970 г. откакто световната шахматна федерация ФИДЕ официално приема коефициента ЕЛО като мярка за силата на шахматистите. С постигнатата резултатност от официални партии 72,3%, той заема 4-то място в света след Пол Морфи (84,6%), Хосе Раул Капабланка (73,8%) и Александър Алехин (72,8%). Считан е за един от най-силните шахматисти за всички времена. Носител е на Шахматен Оскар за 1970, 1971 и 1972 г.
Биография Боби Фишер е роден на 9 март 1943 г. в Чикаго, щат Илиноис, САЩ. Неговата майка, Регина Фишер, с моминска фамилия Вендер, е швейцарска еврейка, чието семейство се прехвърля в Швейцария от Полша и Русия.Ancestry of Bobby Fischer За негов баща се счита Ханс-Герхард Фишер – немски биолог, комунист, емигрирал в СССР, където се запознава с Регина, учеща в медицински институт. През 1939 година съпрузите напускат СССР и пристигат в Америка, но оттогава живеят разделени: Регина се заселва в САЩ, а Герхард – в Чили, защото на него като комунист не му е разрешено влизане в САЩ. Предполага се, че истинският баща на Боби е Пол Немени, унгарски евреин, избягал от нацистка Германия в САЩ, математик, участник в Манхатънския проект.Валерий Чумаков. Японская защита . През 1945 г., след края на Втората световна война, родителите се развеждат и Герхард се връща в Германия. Боби, заедно с по-голямата си сестра Джоан, остава при майка си. Преместват се в Калифорния, после в Аризона и накрая се установяват в Бруклин – квартал на Ню Йорк. Немени взима дейно участие във възпитанието на момчето, грижи се за него, заплаща учението му до смъртта си през 1952 г.Los Angeles Times „THE JERUSALEM POST“ (еженедельный спецвыпуск на русском языке) 17-12-2009 Два пъти той безуспешно се опитва чрез съд да отнеме от Регина правото да възпитава Боби, заявявайки, че „неговата майка има психично разстройство и не може да даде на сина си достойно възпитание“. Регина работи на три места, за да издържа децата си.
Боби Фишер се научава да играе шах на 6 години от сестра си Джоан. В него веднага се проявява природна дарба към шахмата, която момчето активно развива. На 7 постъпва в Бруклинския шахматен клуб при Нигро. На 10 години участва в първия си турнир и го печели, след което става постоянен участник в нюйоркските турнири „Вашингтон Скуеър Парк“ (Washington Square Park). На 12 г. постига първия си успех – разделя 3 – 5 място на шампионата на Бруклинския клуб и става участник в шампионата на САЩ за любители. Увлечението по шахмата напълно отвращава Боби от общуване с връстниците му (той възприема само тези, които могат да играят с него шах, а сред децата такива няма). Обезпокоената майка отначало се обръща към лекари, след това дава в местния вестник обява с молба да откликнат деца, увличащи се по шаха, за да могат да бъдат компания на Боби, но не намира никого.
На 13-годишна възраст Боби Фишер се запознава с бъдещия си треньор майстор Джон Уилям Колинс (Джак). Домът на учителя става като втори дом за Фишер и той използва дори междучасията в училище, за да изиграе 2 блицпартии с Джак (квартирата на Колинс е близо до училището). През 1956 г. печели шампионата на Манхатънския клуб и първенството на САЩ за юноши. Тези години се увлича да чете съветска шахматна преса и по този начин самостоятелно научава руски език. Великолепната памет позволява на Роберт да изучи още немски, испански и сърбохърватски език, чуждестранна шахматна литература той чете в оригинал.
Шахматна кариера През зимата на 1957 г. 14-годишният Боби печели шампионата на САЩ за мъже при участието на най-силните американски гросмайстори и получава право на участие в междузоналния турнир в Порторож. Там събира 12/20 т., разделя 5 – 6 място с Оулафсон и получава право на участие в турнира на претендентите. С този успех на 15 години и половина Фишер става най-младият гросмайстор в света дотогава.
От най-ранни години Фишер привлича към себе си внимание не само с шахматни успехи. Той става известен и със своите необичайни, често скандални постъпки и публични заявления. Така например, в училище подрастващият се изказва по следния начин: „В училище няма какво да се научи. Учителите са глупави. Не бива жени да работят като учители. В моето училище само учителят по физкултура не беше глупав – той не играеше лошо шахмат“. На 15 г. Фишер оставя училището, за да се посвети напълно на шахмата, и заявява: „Всичко, което аз искам да правя някога – това е да играя шах.“ Заради това той се скарва с майка си и през 1960 година тя отпътува, оставяйки му квартирата в Бруклин; оттогава Фишер живее сам.
През 1958/59 г. за втори път спечелва шампионата на САЩ без поражение. През пролетта на 1959 г. участва в турнирите в Мар дел Плата и Сантяго (Чили). На турнира в Цюрих лятото на 1959 г. дели 3 – 4 място, като за първи път удържа победа над съветски гросмайстор – Паул Керес. През 1959 г. Фишер за пръв път взима участие в турнир на претендентите за мач за определяне на световния шампион в Блед-Загреб-Белград, Югославия. Дебютът му е неуспешен: Фишер дели 5 – 6 място. В микромача с победителя в турнира и бъдещ световен шампион Михаил Тал Фишер губи със „сухия“ резултат 0:4. В играта с шахматистите от най-висока класа се проявяват недостатъците в подготовката му: надценяване на собствените шансове, известно пренебрежение на турнирната тактика, ограничен дебютен репертоар. Неуспехът става стимул за по-нататъшно самоусъвършенстване и скоро Фишер постига ред победи в големи турнири.
През 1959/1960 г. за трети път печели шампионата на страната си, отново без поражение. 1960 г. започва с три международни турнира – победа в Мар дел Плата, заедно с Борис Спаски, победа в Рейкявик и неуспех в Буенос Айрес – делене на 13 – 16 място.
През 1960 г. дебютира на олимпиадата в Лайпциг. Отборът на САЩ е втори след съветския.
През лятото на 1961 г. в Лос Анджелис играе мач със Самуел Решевски. Преди мача дава коментар: „Решевски е шахматист на стария стил, свързан с отминалия шахмат.“ Иска да докаже, че той е бъдещето, но при 5,5:5,5 т. мачът е прекъснат. През 1961 г. на международния турнир в Блед заема второ място след Михаил Тал, но го преодолява в личната среща.
През 1962 г. триумфира на междузоналния турнир в Стокхолм, като заема първо място с 2,5 т. аванс пред втория. Същата година претърпява пореден неуспех на турнира на претендентите в Кюрасао – четвърто място след Петросян, Керес и Гелер. Връщайки се у дома, Фишер публикува в списание „Sports Illustrated“ статия, в която заявява, че най-силните съветски шахматисти играят помежду си договорени ремита, за да не допускат други претенденти до първото място (на този турнир всичките 12 партии между Петросян, Керес и Гелер завършват наравно, донасяйки на всеки от фаворитите равен брой точки). По думите на Фишер, „руският контрол в шахмата е достигнал такова ниво, при което честното съревнование за званието „световен шампион“ вече не е възможно“. Удържането на висши позиции с помощта на договорени ремита е било възможно, но само защото Фишер действително е изоставал от фаворитите. Ако той реално е претендирал за първото място, съветските гросмайстори са могли да го спрат само печелейки един срещу друг. Дори и самият Фишер в една от партиите с Гелер се съгласява на реми на 14-ия ход, а с Керес – на 12-ия. Фишер заявява, че се отказва от участие в съревнованието за световната титла докато ФИДЕ не замени турнира на претендентите с мачове по олимпийската система, чрез директно елиминиране, и действително в течение на няколко цикъла той не участва в турнирите на претендентите. Впоследствие, самокритично подхождайки към оценка на своето шахматно творчество, той все пак прави правилни изводи от своите неуспехи.
През 1962/63 г. и 1963/64 г. печели още два шампионата на страната си, като във втория набира резултат 11/11 т. След дълго прекъсване на международните изяви Фишер неочаквано дава съгласието си за участие в мемориал Капабланка през 1965 г. Разделя 2 – 4 място, изоставайки на 0,5 т. от победителя Василий Смислов.
На международния турнир в Санта Моника през 1966 г. Фишер е основният конкурент на Спаски, но стартирайки зле, завършва втори. На шахматната олимпиада през 1966 г. в Хавана остава отново втори при резултат 15/17 т. {|class="wikitable" style="text-align: left;" |- !Олимпиада !Индивидуален резултат !Представяне !Класиране на отбора на САЩ !Представяне |- |1960 Лайпциг ||13/18Di Felice 2010, p. 485. (Бронз)||72,2 %||Сребро||72,5 % |- |1962 Варна||11/17Di Felice 2013a, p. 251. (Осми)||64,7 %||Четвърти||68,1 % |- |1966 Хавана||15/17Di Felice 2013b, p. 326. (Сребро)||88,2 %||Сребро||68,4 % |- |1970 Зиген||10/13Di Felice 2013c, p. 366. (Сребро)||76,9 %||Четвърти||67,8 % |} През 1966/67 г. за осми път печели шампионата на САЩ с 8 победи от 8 срещи и повече не взема участие поради малкия брой участници. През 1967 г. печели международните турнири в Скопие и Монако.
През 1967 г. взема участие в междузоналния турнир в Сус, Тунис – първият турнир, проведен в Африка. След като повежда с 6/7 т., не се явява на 8-ия и 9-ия кръг по религиозни причини. След като разбира, че ще му се наложи да изиграе четири поредни партии без почивка, поставя ултиматум – или да се въведе почивка, или той напуска. В 10-и кръг не се явява за партията с Айварс Гипслис и му присъждат поражение. В по-нататъшния ход на събитията се намесват секретарят на американското посолство, президентът на шахматната федерация на Тунис, югославският журналист Белица, и убеждават Фишер да се върне. Той побеждава Решевски, който спокойно очаквал падането на флага на съперника. Но Боби отново обявява бойкот, изисква анулиране на служебната му загуба от Гипслис. В крайна сметка го изключват от турнира и анулират резултата му 8,5/10 т. Така отлага с три години дългоочакваната си мечта – мач за световната титла. През 1968 г. спечелва още два международни турнира – Натаня, Израел и Винковци, Югославия. Последва примера на Капабланка и Алехин – изпълнява негласното правило, че претендентът за световната титла трябва да издаде книга в навечерието на мача, за да стане шампион, и през 1969 г. издава своя бестселър „Мои 60 паметни партии“.
Следващата година се връща към активна състезателна дейност. През 1970 г. в Белград се играе историческият „мач на века“ между отборите на СССР и останалия свят (20,5:19,5). Като водач в новосъздадената световна ранглиста на ФИДЕ с ЕЛО 2720, Фишер отначало е предвиден на първа дъска, но за нея претендира датчанинът Бент Ларсен (ЕЛО 2650), първият носител на Шахматен Оскар (1967 г.), който отказва да играе на друга дъска освен на първата. Фишер учудващо отстъпва и така избягва директния мач от 4 партии със световния шампион Борис Спаски (ЕЛО 2670). Той играе на втора дъска и побеждава убедително Петросян (ЕЛО 2650) с 3:1 (+2, =2). Същата година на олимпиадата в западногерманския град Зиген Фишер печели сребърен медал на първа дъска след Спаски. През 1970 г. се представя много добре на блицтурнира в Херцег Нови. Печели 19/22 т. като изпреварва втория Михаил Тал с 4,5 т. при участието на корифеи на мълниеносната игра – Смислов, Петросян, Бронщайн, Корчной, Решевски. Същата година от 57 партии спечелва 46,5 т. на поредните състезания в Загреб, Буенос Айрес, Палма де Майорка.
Световен шампион и Шахматен Оскар